Бивш чешки премиер: Брюксел ще ни принуди да приемаме мигранти

Между абсурдната драма и фарса. Крайно време е да се промени миграционната политика на ЕС

От дълго време съм се посветил на борбата с нелегалната емиграция. Ясно се изказах срещу нея още през 2015-та година по време на бежанската криза. Като министър-председател  на Чехия още през юни 2018-та заедно с премиерите на страните от Вишеградската четворка спрях квотите за мигранти, които Брюксел се опита да ни натресе. Боря се срещу нелегалната емиграция и днес, когато движението ANO (бел. ред. партията, на която Бабиш е председател) е в опозиция. Смятам това за един от основните принципи – никой да не ни диктува кой да живее с нас. Чехия сама трябва да реши това.

Андрей Бабиш – бивш премиер на Чехия

Правителството на Петър Фиала обаче по време на чешкото председателство одобри зад гърба на гражданите предателския пакт за миграция на ЕС, който не е нищо друго освен покана за стотици хиляди мигранти да дойдат в Европа. В миграционния пакт, под диктовката на австрийците, Фиала прие най-голямото безумие – да се преразпределят най-малко 30 000 близкоизточни и африкански мигранти сред другите държави от ЕС или глоба от половин милион крони (бел.ред. близо 40 000 лева) за всеки отказан бежанец. 

Правителството ни лъже, като твърди, че никой няма да ни накара да приемаме мигранти. В пакта е записано, че останалите страни членки могат да ни наредят да приемем мигранти, ако болшинството от тях имат съгласие за това. 

Колко катастрофална е миграционната политика на ЕС мога да покажа с един пример на 28-годишна жена, която е дете на майка иранка и баща афганистанец. Никога през живота си не е имала документи. Въпреки че е живяла в Иран, никога не е получила иранско гражданство, а афганистанско никога не е искала. През Турция тя влиза в Гърция, където подава молба за убежище, а после взима полет до Прага с много лошо фалшифициран паспорт (гърците напълно са игнорирали фалшивите ѝ документи, защото искат да се отърват от мигрантите на своя територия). В Чехия миграционните власти започват всички административни процедури и след два дни взимат решението за нейното експулсиране. Жената е пусната на свобода под условие, че до 25 дни ще напусне Чехия и ѝ е забранено четири години да влиза на територията на ЕС. 

Какво се случва в действителност? 

Тя заминава за Германия, където живее в бежански лагер. Жената не може да бъде депортирана, защото всъщност няма никакви документи, които да доказват нейната националност. Това обаче означава и друго – че процедурите за даване на убежище не могат да бъдат задействани в нейния случай. Така тя решава да се обяви за самотна афганистанка, за да може по-лесно да получи убежище. За целта германските власти трябва да се свържат с афганистанското посолство в Берлин, защото този, който търси убежище, не може да бъде в контакт с властите на страната, от която е избягал. Посолството от своя страна или не представлява сегашното правителство на талибаните и няма достъп до регистрите в Афганистан, или ако го представлява, с него не може да се преговаря. 

Какво следва?

Миграционните власти нямат необходимата информация за хората, кандидатствали за убежище. Решенията строго се взимат само на база от коя страна идва бежанецът, а не на база реалния му произход. Граничният контрол не работи, той лесно може да бъде физически преодолян. В повечето случаи заловените мигранти, на които е отказано убежище, се депортират единствено на хартия, но не и в реалността. 

Така изглежда практически миграционната политика на ЕС. Крайно време е тя да бъде променена из основи. Първата стъпка зависи от самите граждани, които трябва да изхвърлят от Европейския парламент всички депутати, които подкрепят миграционната политика в този й вид, включително йесмените от петорната коалиция. За разлика от движението ANO, правителството на Фиала винаги защитава на първо място интересите на Брюксел, а не на Чехия. Избирателите трябва да помнят това на предстоящите Европейски избори, защото тази година вероятно ще имаме последен шанс да променим ЕС.

Източник: lidovky.cz

Превод за “Гласове”: Юлия Семир Ал-Хаким