Иван Таков: София остана остров на свободата и истинското ляво в БСП

Иван Таков е роден на 24 април 1979 г. в София. Четвърто поколение социалист и по майчина и бащита линия! Внук е на Пеко Таков – антифашист с две смъртни присъди, бивш председател на ЦКС, министър на търговията, зам.-председател на Държавния съвет (вицепрезидент) на България, избиран за кандидат-член (от 1966 г.) и член (1979-1982 г.) на Политбюро на ЦК на БКП, и на Вълка Горанова – антифашист с три смъртни присъди, един от спасителите на българските евреи, носител на високи държавни награди на Израел, а по майчина линия – на Кръстьо Тричков – антифашист и партиен деец от Благоевград, кандидат-член на Политбюро на БКП и вицепремиер, ръководител на Държавния и народен контрол, зам.-председател на Отечествения фронт.

Завършва столичното 133-то СОУ „А. С. Пушкин“. Висшето си образование получава в университета „Макгил“ в Монреал, Канада, със специалност „Финанси“. Има и Магистърска степен по „Публична администрация“. Притежава следдипломна квалификация от БНБ.

Бил е служител в банковата система и е управлявал чуждестранен инвестиционен фонд.

Член е на БСП от 2003 г. Председател е на Градския съвет на БСП в София и на групата на социалистите в Столичния общински съвет. Член е на Националния съвет на БСП. Четвърти мандат е общински съветник.

– Г-н Таков, след като обявихте, че давате решението на Националния съвет на БСП на партийния съд (ОПКК) и няма да се оттеглите от поста до произнасянето му, какво се случва на “Леге” 10 – още ли сте там, или работната група вече е сменила ключалките? В петък сте имали разговор
с Анна Янева, какво се разбрахте?

-Няма как да се разбера с някой, който казва, че е изпратен с една-единствена цел – да сложи катинар и пранги на “Леге” 10 и така да наложи блокада на последния остров на свободата в БСП.
Централата на БСП – София, се превърна в територия на свободното мислене, на бунтарския дух и истинското ляво, което носи в себе си борбата за справедливост и грижата за хората, бунта срещу неравенствата и свободата на изразяване. В последните години “Леге” 10 остана единствената такава
територия в БСП – място, на което не съдим, не изключваме от партията за различно мнение, затова и се оформи като притегателен център за активните хора в политиката – от редови социалисти през районните председатели до несправедливо изгонените и наказани от централата. Неслучайно в София
успяхме да се обединим и да направим коалицията, с която постигнахме добри резултати на местните избори, въпреки всички саботажи и опити на “Позитано” 20 да провалят създаването на тази коалиция.
Допуснем ли сега малка част от най-тясното партийно ръководство да разруши този последен бастион на истинското и свободно ляво, означава да допуснем убийството на БСП изобщо. Централата на “Позитано” в последните години се е превърнала в куха и изпразнена от съдържание сграда призрак. Преди години там гъмжеше от хора, сега е толкова празно, че можеш да чуеш собствените си
стъпки. Не мога да си представя, че и “Леге” ще бъде превърната в такава сграда призрак.
В този смисъл нашата битка се очертава като бой последен за БСП и въобще за
оцеляването на лявата идея в България.

–Да разбирам, че вие няма да напуснете “Леге” 10 доброволно и няма да позволите софийската централа да бъде взета от ръководството?

-Не мога да разбера какво означава да се вземе от ръководството. На “Леге” има партиен живот. Да я дадем на ликвидационната група, която е създадена само с цел да се затвори тази сграда, би било предателство. Ако им трябваха помещения за работа – предложих им, не пожелаха. Идеята била сградата да бъде заключена, това е толкова антипартийно!

–Не е ли това процедурата, по която се действа, след като е обявен избор?

-Дори да приемем, че е така, а ние не приемаме това решение, не виждам причина да се спира партийната работа в София. Целта на тази група е по райони да се проведат събрания на ОПО-тата, да се издигнат делегати на районните конференции, което те правят.

–Как продължавате битката си – все пак е ясно, че има процедура и трябва да бъде спазена. Очаквате, че ОПКК ще отмени новите избори?

-По устав ОПКК трябва да се произнесе до 1 месец. Надявам се да не се чака последният момент, а максимално бързо да бъде констатирано, че реално решение за извънреден отчетно-изборен цикъл в София няма. Тъй като нямаше необходимия кворум за провеждане на заседанието на Националния
съвет.

–Как ще го докажете, Корнелия Нинова вече ви обвини в лъжа?

-Доказателствата са много – има снимки, видеозаписи, звукови файлове. Имаме десетки заявления от присъствали социалисти какво са видели и чули. За всички беше ясно, че кворум няма. И всичко това показва погазване на устава на БСП и на правилника за работа на Националния ѝ съвет.
А относно обвиненията в лъжа – те са от мен и моите другари към тяхната групичка по интереси, а не обратно.
Трябва да сме пределно ясни – аз битка с “Позитано” не водя. Моята и на моите другари битка е за спасяването на БСП и на лявата идея. Тази битка съм я водил години наред и без да съм бил председател на Градския съвет, и ще продължавам да я водя.
Какво тук значи някакъв си пост, ако мога да перифразирам великия поет.

–Нинова ви обвини, че ви е страх от избори и от вота на хората в София, но доколкото знам, вие нямате право да се кандидатирате отново за поста в следващата 1 година, така ли е?

-Това е нелепо обвинение. Как може да ме е страх от избор, като нямам право
да се кандидатирам? Като се кандидатирах, аз спечелих повече от 98% от доверието на конференцията. Няма никакъв страх. А това, че аз не мога да се кандидатирам, не е от особено значение. Големият проблем тук е за разбиването на може би най-работещата организация в цялата партия. От това
ме е страх – всичко, което постигнахме през последните 2 години като обединение, да не бъде съсипано за 3 месеца.

–Кой ще е кандидатът ви – вашият или на вътрешната опозиция, за шеф на БСП в София?

-Аз кандидати нямам. Имаме съмишленици, другари в градската организация.
В БСП – София, нямаме вътрешна опозиция. През последните 2 години положихме много усилия градската организация да бъде обединена и добрите резултати не закъсняха. Въпреки всичко, ако това клубче по интереси успее да наложи нелегитимното си решение, градската организация има много достойни кандидати, които да продължат борбата за спасяване на партията. И най-вече за обединение на лявото, както го направихме в София за местните избори.

–Е ли това опит на “Позитано” да вземе столичната организация?
-Видяхме покрай местните избори, че подходиха по същия начин в Шумен, Сливен, Благоевград… Бургас сега отива на нова изборна процедура заедно със София.

Има десетки случаи на разгромяване на добре работещи организации. Резултатите на тези структури след прилагането на мерките от “Позитано” сочат, че е било пагубно за организациите – има места, където резултатът на БСП е спаднал със 70 до 90%
Ефектът от тази намеса е просто трагичен.
Сигурен съм, че в София няма да се случи, тъй като съпротивителните сили тук все още са много големи и дори да се наложи това противоуставно решение, има достатъчно здрави сили, които да се противопоставят на служебното назначаване на председатели.

–Реално сега ще избирате ръководство за няколко месеца, защото наесен ще трябва да повторите процедурата при редовния цикъл отчет и избори, нали? Няма ли това да омръзне на членовете ви и да ги откаже да участват? Как ще се отрази на структурата?

-Разбира се, че на хората ще им омръзне. А на структурата няма се отрази добре. Първо сега, а от 1 юли и редовният цикъл – реално през следващите 7-8 месеца градската организация ще бъде в постоянен изборен цикъл.
Което е ужасяващо предвид това, че освен партийна и организационна работа има и евровот след 3 месеца. Освен това с този извънреден изборен цикъл се прекратяват насрочените легитимни конференции, които трябваше да се проведат до 31 март за номиниране на представители в ЕП. Така се отнема възможността на цялата градска организация да номинира евродепутати, както и членове на
столичната организация да бъдат номинирани, което е изключително несправедливо.
Не изключвам като възможност и нови кметски избори в София. Какво ще правим тогава – ние ще сме в отчетно-изборна кампания, а паралелно ще трябва да правим успешни нови кметски избори? Как да стане? Затова казах, че това решение е саботаж. И то не само към градската организация, а към цялата
партия. БСП – София дава около 1/4 от целия електорален резултат на партията.

–Ще ви разцепи ли този процес?

-Първо, силно се надявам, че този процес няма да се случи. Но тези ликвидациционни групи по места със сигурност ще имат негативен ефект върху целостта на организациите. Защото съм сигурен, че решенията на ликвидационната комисия ще бъдат наложени въпреки желанието на социалистите в някои столични райони, което ще доведе до конфликти и разцепление. А това е нещо, което се опитвахме да избегнем, последните 2 години работихме за единна градска организация и го постигнахме.

–Вие лично какво ще правите в БСП оттук нататък – заговори се, че може
да се кандидатирате за лидерския пост наесен?

-Едно е ясно – до края на годината БСП трябва да има нов председател, но това е тема за след няколко месеца. В момента битката е за запазване целостта на градската организация. Предстоят много неща и в СОС. Надявам се скоро целият градски актив да може да се събере и да каже мнението си за всичко,
което се случва в партията. Разбира се, предстои ни и Бузлуджа, а там се събираме съмишленици, които можем да изразяваме мненията си свободно. Така че предстоят много неща.

–Технически имате ли право да се кандидатирате за лидер? Забраната сега е само за шефския пост в София, нали?

-Да. Тя важи само за поста, на който съм в момента.

–Изразихте опасения, че Нинова може да се кандидатира за трети мандат. Чувала съм различни тълкувания на устава – и, че не може да се кандидатира повече, но и, че броенето на мандатите трябва да започне след първия пряк избор, защото преди това по устав се е водила
председател на Националния съвет, а не на партията.

-Моите опасения по-скоро бяха свързани да не би атаката срещу градската организация да не се извършва именно с тази цел и с превратно тълкуване на устава. Иначе уставът е ясен и категоричен – два мандата. Когато се въвеждаше мандатността и за председателския пост беше изразено становището, че един човек след 8 години вече няма тази ефективност като в началото. Така че сега
завършват тези 8 години, откакто е избрана на този пост. Всички други тълкувания ще са просто преиначаване и извращаване на уставните норми.

–Заслужаваше ли си да си причините всичко това в партията заради решението да подкрепите Цветомир Петров от ПП-ДБ-СС за временен шеф на СОС? Реално така БСП стана част от т.нар. управляваща опозиция в София.

-Първо да кажем, че управляваща опозиция в СОС няма. Местната коалиция и общинските съветници от “БСП за България” не участват в никакви управления. Второ, нека го кажа ясно – всичко това не се случи заради подкрепата за временен председател. Това беше просто формален повод. Ако не беше той, щяха да съчинят друг. БСП в десетки други градове в страната е подкрепила кандидати и на ПП-ДБ, и на ГЕРБ, и на други десни формации. Много са примерите за двойни стандарти в тяснопартийното ръководство. Да не забравяме също, че от най-високото партийно ниво ни предлагаха да изберем
най-възрастния член на СОС за председател, а именно Грети Стефанова, която един от най-големите ни идеологически опоненти. Защо да може да се предложи Вежди Рашидов за председател на Народното събрание и то против решението на Националния ни съвет и тогава да ни бъде представено като държавническо поведение? А не може да се подкрепи временно решение за
премахване на една техническа пречка, за да заработи СОС? Това много напомня на признак на политическа шизофрения.
В много общини в страната БСП не само подкрепя, но и управлява с групите на ГЕРБ и на ПП-ДБ. Затова казвам – причината не е това решение, което Градския съвет взе, а ние изпълнихме. А е просто формален повод – те щяха да намерят друг, при всички положения.

–Как ще работи въобще СОС оттук нататък и да очакваме ли блокажи по отделни теми? Предстои гласуването на бюджета например. Виждаме, че е трудно по всяко едно решение.

-Със сигурност. Но по-добре трудно да се случват добри неща за града, отколкото изобщо да не се случват.