Факти за руската икономика, която започна да расте след западните санкции

Ето, че вече две години живеем с „невиждани“ ограничения. Как повлияха те на различните отрасли на руската икономика?

Избързваме напред: за множество сфери санкциите неочаквано се оказаха полезни

„Руската икономика е разкъсана на парчета“ – тази фраза на Джо Байдън от 2022 г. отдавна стана повод за шеги в интернет. Но не е грях да си я припомним в поредната годишнина от руските санкции. По-точно, първите пакети, наложени от САЩ и ЕС през февруари 2022 година. Тогава на нашите „партньори“ им се струваше, че след такива нокаутиращи удари ние вече няма да можем да се изправим. Но руската икономика се оказа още по-жизнена.

Решихме да видим как са се променили различни отрасли на руската икономика за последните две години.

„Автопром“: завой на Изток

След началото на Специалната военна операция в Украйна всички основни световни автомобилни производители се оказаха в неприятелския лагер. И започнаха един след друг да излизат от Русия. Прекратени бяха доставките на вносни марки на нашия пазар, заводите, пускащи в Русия „Мерцедес“, „Опел“, „Шкода“, „Тойота“, „Нисан“, „Киа“… спряха работа.
В резултат производството на леки коли спадна през 2022 г. до 450 хиляди броя. За сравнение – пикът на руското автомобилно производство беше през 2013 г., когато в страната бяха пуснати над 1,9 милиона леки коли. Но свято място пусто не остава. На освободилия се пазар се втурна Китай. Ако през 2021 г. делът на автомобили от Китай беше 6,9%, то в края на 2023 г. той вече беше 51 процента.

Китай настъпва по всички фронтове. Официални доставки, паралелен внос на интересни нескъпи марки, пускане на собствени брандове на руските заводи (като „Haval“ в Тулска област, BAIC и Kaiyi в Калининград) и, накрая, внос на заготовки за руски марки. Не е тайна, че родните „Москвич“, „Evolute“ (Липецка област), „АмберАвто“ (Калининград) са мащабна сглобка на китайски автомобилни комплекти.

Таблица 1. Цифри по темата

Основният ни автомобилен гигант също ще получи източен облик. В Санкт Петербург, в бившия завод „Нисан“ е запланувано да започне сглобяване на автомобили (вероятно Chery Tiggo 7 Pro) под руската марка „Xcite“ – новият бранд на АвтоВАЗ.
„За последните пет години китайските коли достигнаха ново качествено ниво“, каза пред „Комсомолска правда“ главният редактор на списание „Зад волана“ Максим Кадаков. „Това че те запълниха вакуума, който се образува след напускането на водещите автопроизводители, разбира се, е добре. В края на краищата, нито един от изоставените от чужденците обектите, с изключение може би на „Москвич“ (по-рано там произвеждаха „Рено“), никога не е работил истински.“

Основният проблем на родния автомобилен отрасъл е недостатъчната компонентна база.
„Ако заводите ни за гуми са доста добри, то производството на електрониката и други компоненти засега не е отработено“, смята експертът. „Липсват ни суровини, нужни са ни гранули за производство на пластмасови части, добавки, пигменти, оцветители. Също така не разполагаме със собствен машинен парк, а имаме предимно вносно оборудване.“
Но не бързайте да хвърляте камък по нашата автомобилна промишленост, само защото в Русия не се произвеждат някакви компоненти. Производството на автомобили е архисложно дело. Самият „Мерцедес“, а също и „Боинг“, се сглобяват из целия свят. А това, което днес у нас е прието да се казва „зависимост от вноса“, в други страни се нарича „ефективно международно сътрудничество“.

Селско стопанство: браздите бележат рекорди

Храните изглежда не са попаднали под санкциите. А и самообезпечаването ни към 2022 г. вече беше на достатъчно високо ниво. Дори зеленчуците съставляват 85% от него.
Въпреки това, когато започнаха трудностите с вносните доставки, се появиха и апокалиптични прогнози – без вносни семена, резервни части за селскостопанските машини и средства за защита на растенията няма да успеем, даже няма да можем и да посеем.

Този съветски плакат днес е особено актуален. При това отличните добиви позволяват да се печели и от износ

През 2022 г. не само посяхме, но и събрахме фантастична зърнена реколта – почти 158 милиона тона (семената, в зависимост от зърнената култура, са 95-100% наши). Наред с другото, много ни провървя и с времето, зимните култури се съхраниха добре.

През 2023 г. имахме втората по обем реколта в историята, след рекордната от предишната година. Реколтите от картофи и зеленчуци бяха рекордни.

Внимателното разглеждане на цифрите ни казва: в някои случаи добивите растат дори при намаляване на посевните площи. Това показва: независимо от санкциите, селското стопанство у нас става по-технологично – само с помощта на късмета (като през 2023 г. времето в по-голямата част от страната не беше идеално) не могат да се постигнат такива резултати.

Таблица 2. Добив от най-важните култури

И още един интересен резултат. Независимо от всички логистични усложнения и други опити да се попречи на Русия да печели от международните пазари, нашият износ на храни расте (вж. цифрите в табицата). Това е свързано също и с нов подход: Русия започва да изнася повече преработени продукти, отколкото суровини (заради добавената стойност, която по-подробно ще бъде разгледана в главата за обществено хранене и хранителни продукти). Например, растително олио, вместо слънчогледови семена. Този подход е по-печеливш.

Нефт и газ: добиваме и не униваме

Най-големият удар, който западните страни се опитаха да нанесат, беше срещу нашия суровинен сектор. Все пак продажбата на нефт, газ и въглища са главните доходоносни пера в руския бюджет. Ограниченията за експорт, таванът на цените, забраната за доставка на технологии, вторичните санкции за партньорите, които ни помагат да доставяме суровини зад граница… Натискът беше много жесток.

„Родният топлоенергиен комплекс се сдоби със съвсем нов дневен ред. Радикално се промениха логистиката на доставки на руски енергийни ресурси, клиентската база и системата на продажби. Въпреки това Русия запази водещите си позиции по добив на нефт, газ и въглища в света“, обяснява Игбал Гулиев, заместник директор на Международния институт по енергийна политика и дипломация МГИМО.

Повече от 90% от износа на нефт и газ сега отиват на Изток. Основните купувачи са Китай и Индия. Но има един забавен факт – европейските потребители може и да престанаха напълно да купуват тръбопроводен газ, но пък не се отказват от втечнения природен газ. Миналата година Русия се оказа на второ място след САЩ по доставки на втечнен природен газ за Европа.

Таблица 3

В резултат приходите от нефт и газ в нашия бюджет през 2023 г. съставляват 8,822 трилиона рубли. Това е приблизително толкова, колкото печелехме преди санкциите (около 9 трилиона през 2021 година).

Въпреки това има определени проблеми в суровинните отрасли. В частност това е зависимостта от чуждестранните технологии. Но в тази сфера се извършва заместване на вноса. По думите на вице-премиера Александър Новак, за 10 години зависимостта се е понижила двойно.

Обществено хранене и продукти: Да похапнем!

Стандартен проблем в руската икономика. Суровини имаме много, успешно ги добиваме и ги продаваме зад граница. А от там купуваме вече преработена продукция.  В резултат основната печалба (същата добавена стойност, за която постоянно говорят икономистите) остава някъде в чужбина.

Санкциите помогнаха да се разкъса този порочен кръг. Хранителната и преработвателната промишленост се развиват, независимо от излизането на някои компании.
Почти всички продукти бележат ръст. При това не в пари, а именно във физически обеми на производство. Например, през 2023 г. страната е започнала да произвежда 16% повече сирене, 11% повече захар и 6-7% повече преработено и консервирано месо.

Таблица 4. Оборот на руските заведения за обществено хранене

Между другото, хранителната промишленост е една от сферите, в които излизането на западния бизнес е трудно да се нарече масово. Много чуждестранни производители на храни (както и на детски храни и храни за животни), не продадоха руските си заводи и продължават да произвеждат обичайната си продукция. Затова асортиментът в нашите магазини не намаля, дори напротив.

В общественото хранене също не се случиха никакви сривове. Руските собственици поеха управлението на излезлите ресторантьорски мрежи, и ако асортиментът се е променил, то е в незначителна степен. И сега малцина са тези, които могат да направят разлика в качеството на фастфуд храните в Макдоналдс и KFC от „Вкусно и точка“ и „Ростиксом“.

Авиация: Не свихме крилата

Авиоотрасълът беше от първите, които попаднаха под санкциите. В началото на 2022 г. изчезнаха надеждите не само за нови „Боинг“ и „Еърбъс“, но и за резервни части и поддръжка от производителите.
Евросъюзът, Япония, САЩ и някои други страни закриха небето си за нас, но усложнения с полетите възникнаха дори и в тези страни, в които продължаваха да пускат руски самолети. Голямата част чуждестранни самолети на нашите авиопревозвачи беше на лизинг (дългосрочна аренда) от европейски компании. И компаниите-собственици си поискаха самолетите обратно. В резултат нашите авиокомпании изгубиха 76 самолета, които в този момент се оказаха зад граница и попаднаха в арест.

Западът вече беше погребал руските превозвачи. Но… „Русия успя да спаси флота от самолети, екипите на авиокомпаниите, мрежата от вътрешни маршрути“, обобщи резултатите от тези две години първият вицепремиер Андрей Белоусов на изложението и форума за гражданска авиация на NAIS на 6 февруари 2024 година.

Пътническият поток, който рухна в 2022 г., започна да расте през 2023 година. По международните линии се върна на практика до показателите от 2021 година. Едно от постиженията на 2023 г. е, че в страната се откриха 13 нови летища.

Таблица 5

До 2030 г. нашите авиокомпании очакват вече от родната авиопромишленост няколко хиляди самолети родно производство. През 2023 г. беше извършен първият полет на опитния образец на импортното заместване „Суперджет“. Засега с предишните руско-френски двигатели, но с около 40 нови системи и агрегати.

С другия дългоочакван самолет, МС-21, ситуацията е по-проста. Той вече премина изпитанията и е сертифициран с роден двигател. Остава да бъде изпитан с нови, импортнозаместващи бордови системи (хидравлика, горивна система, климатик и т.н.)

В това време, през 2023 г. най-големите авиокомпании на Руската федерация купиха на чуждестранен лизинг над 150 самолета: „S7“ – 45 самолета, „Уралски авиолинии“ – 19 самолета, „Аерофлот“ – около стотина. Тези лайнери сега могат да летят в дружески страни без опасност от арести.

И по повод най-важното.

„С въздухоплавателни съдове чуждестранно производство за 2022-2023 г. у нас не се е случила нито една авиационна катастрофа (по редовните пътнически линии, без отчет на частните самолети), и това говори за нивото на безопасност на полетите“, съобщи на февруарския авиофорум NAIS шефът на Росавиация Дмитри Ядров.
Според твърденията на началника на Ространснадзор Виктор Басаргин, през 2023 г. броят на авиационните аварии и произшествия е намалял с 36 процента. Това е един от най-добрите показатели за цялата столетна история на нашата гражданска авиация.

Туризъм: Преоткриваме родината

Още една сфера, на която санкциите повлияха силно (и която получи от тях немалко плюсове), е туризмът.
По-рано руснаците обичаха да пътуват в Европа. Сега пътят на Запад е затруднен, получаването на визи стана сложно, директни полети няма, а билетите с прекачване струват в пъти по-скъпо, отколкото преди няколко години.

Поради това туристите са изправени пред избор. Или да летят в страни на Изток, но и там сега цените са надути. Или да се отправят в изследване на просторите на нашата необятна. Отдихът вътре в Русия също поскъпна, но все пак не толкова, колкото задграничният. А и за бизнеса повишаването на цените е изгодно – повече пари могат да бъдат инвестирани в развитие. Поради това вътрешният туризъм преживява истински ренесанс.

„Този отрасъл расте доста бързо чрез инвестиции“, констатира Александър Абрамов, завеждащ Лабораторията за анализ на институциите и финансовите пазари в Института за приложни икономически изследвания към Президентската академия.

Таблица 6

Както неотдавна каза вицепремиерът Дмитри Чернишенко, вътрешният туризъм не просто се възстанови, а и премина нивото от преди Ковид с 20 процента. Днес туризмът съставлява 2,6% от БВП. Затова в правителството смятат, че трябва бизнесът да продължи да бъде стимулиран да изгражда туристическа инфраструктура в регионите – хотели, пътища, лифтове и така нататък. Търсене ще има, затова трябва да се осигури предлагане.„За да се гарантира икономическата привлекателност на отрасъла, трябват нови хотели, нескъпи билети за транспорт и удобна логистика за автомобилния туризъм“, смята министърът на икономическото развитие Максим Решетников.

Изходящият туризъм също започна да се съживява, като по никакъв начин не пречи на вътрешния. През 2023 г. броят на пътуванията на руснаци зад граница се е увеличил със 17%, а туристическият поток от нашата страна в Турция и Тайланд би рекордите от преди Ковид. Нашият човек се връща и в Европа: броят пътувания в страните от Шенгенската зона през 2023 г. се е увеличил с една трета.

Какво ни помогна да издържим?

Готов за криза? Винаги готов!

„Няколко фактора помогнаха на Русия да се справи със санкциите. На първо място, това е високото ниво на държавна подкрепа“, обяснява Александър Абрамов, завеждащ Лабораторията за анализ на институциите и финансовите пазари в Института за приложни икономически изследвания към Президентската академия.

Властите активно предприемаха антикризисни мерки. Помагаха на бизнеса с изгодни кредити, а на хората – с надбавки. Всичко това увеличи търсенето в икономиката. И в крайна сметка помогна на компаниите да запазят и да увеличат производството, както и работните места.

„Освен това, бизнесът успя успешно да се адаптира, много предприятия оперативно преустроиха логистиката (пътищата за  доставяне на стоки)“, продължава Абрамов.

А пък и кризата за руските компании е обичайно явление и не е повод за паника. „Пак криза…“, въздъхва в такъв случай нашият бизнесмен, запретва ръкави и започва да решава проблемите.

„Руският бизнес е свикнал веднъж на няколко години да се сблъсква с шок: кризата от 2008 г., кризата от 2014 г., пандемията… Така че само за 21 век санкциите са четвъртата криза“, обяснява Анна Федюнина, заместник-директор на Центъра за изследвания на структурната политика на Висшето училище по икономика. „Нашите предприятия са способни да реагират оперативно на възникващите трудности, да сменят доставчици и канали за доставки, да правят изменения в номенклатурата на производството, както и да сменят схемите и методите на изчисление.

До началото на СВО в Русия работеха много чуждестранни компании. Много от тях не промениха нищо и продължават да работят спокойно на нашия пазар. А някои решиха да си тръгнат от нашата страна. Но в болшинството от случаите те или предадоха собствеността на руски собственици, или просто смениха бранда.

„По различни оценки около 30-40% от чуждестранните компании са излезли“, обяснява Анна Федюнина. „Обаче смяната на собствениците не се е отразила на работата на предприятията. Те са продължили дейностите си. Примери могат да се намерят в най-различни отрасли – от производството на гуми (като „Ikon Tyres“, бившите „Nokian“) до отделни примери в машиностроенето (като „Метеор“ – бившият асансьорен завод „Otis“).

По думите на експерти най-добре се чувстват преработвателната промишленост, финансовият сектор, търговията на дребно с хранителни стоки, IT-секторът и строителството.

„Някои сектори на икономиката обаче не се чувстват много добре. На първо място, заради ограниченията в областта на експорта и падането на цените, добивната промишленост запазва растежа си, но бавно. На второ място, се наблюдават проблеми в производството на автомобили“, казва Александър Абрамов.
Въпреки това, ако вземем средните цифри, то руската икономика, независимо от санкциите, не само че не пада, но и расте. По повечето макроикономически показатели резултатите са дори по-добри, отколкото преди санкциите (по-подробно вж. „Конкретно“).

Таблица 7

„Общият извод е следният: санкциите са по-скоро драйвър (ускорител на ръста – б.р) за развитие, отколкото проблем. За да се възползваме пълноценно от тях, трябва да положим по-големи усилия“, смята Дмитри Журавльов, научен ръководител на Института за регионални проблеми.

Източник: kp.ru

Превод за “Гласове”: Екатерина Грънчарова