Проф. Бончо Асенов: Това не е война, това е революция

Проф. Бончо Асенов

На другия ден, след като Русия започна специалната военна операция (СВО) в Украйна написах защо тя прави това.Че е принудена от НАТО, който се разшири до нейната граница и я заобиколи със свои военни бази. И още повече, че натовските страни извършиха преврата в Украйна през 2014 г., настроиха я антируски, тръгнаха да я приемат в НАТО и да я подготвят във военно отношение с намерението да я ползват в плановете му за подчиняване, а защо не и за разчленяване и унищожаване на Русия. И Русия пред тази реална заплаха за нейното съществуване бе принудена да предприеме операцията. Защото тя вече имаше трагичния опит от доверяването на Хитлер, че няма да нападне Русия през 1941 г, което ѝ костваше 26 милиона жертви. Имаше вече опита от измамата на западните страни, които уверяваха Горбачов, че няма да разширяват НАТО до границите ѝ. Оказа се, че и с Минските споразумения от 2014 – 2015 г. западните страни също я измамиха, защото под тяхното прикритие започнаха да въоръжават и подготвят армията на Украйназа бъдещите им планове.

Специалната военна операция можеше да не се използва, ако западните страни се бяха вслушали в предложенията (молбите) на Русия, изразени чрез Путин – НАТО да се отдръпне до границите си от 1997 г.,

Украйна да запази неутралитет и да даде по-голяма автономия на Донецка и Луганска област.

Те се отнесоха подигравателно към тези предложения и вместо това дори заговориха за приемането на Украйна в НАТО.

Специалната военна операция постигна своята първоначална цел. След една седмица Украйна бе готова да сключи договор в Истанбул с Русия „за непрекъснат неутралитет и гаранции за сигурността на Украйна“. Руските войски се отдръпнаха от Киев.

И тогава се намесиха западните „приятели“ на Украйна, които я накараха да се откаже от преговорите и да продължи конфликта с тяхната помощ. През октомври 2022 г. Зеленски каза, че Украйна ще воюва до „победен край“. Това бе началото на превръщането на СВО във война. Война между Русия и НАТО.

Така пред Руската държава се оформиха две задачи.

Първата бе да осъществи целите на нейната специална военна операция. Да не позволи да се осъществят плановете на англосаксонския свят и Запада за нейното отслабване и унищожаване, воювайки „до последния украинец“. Терминът„унищожаване“ не е пропаганден. Унищожаването на Русия като империя е стара политика на англосаксонския свят. Да припомним плана на английския министър-председател Палмерстон от 1856 г., след неуспешната за Русия Кримска война, съгласно който тя трябвало да бъде разчленена на няколко части и от нея да се откъснат огромни територии. Трябва ли да говорим за плановете на Хитлер да я превърне в своя губерния. Твърди се, че Бил Клинтън на заседание на Обединения комитет на началник-щабовете от 25 септември 1995 г. казал: „В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми: разчленяването на Русия, окончателно разрушаване на военнопромишления ѝ комплекс, установяване на режими, изгодни за нас в откъсналите се републики. Ние ще позволим на Русия да бъде държава, но империя ще бъде една страна – Съединените щати.“ Дали действително го е казал, не споря, но е факт, че САЩ водят такава политика. Спомняте ли си, че Соломон Паси размахваше една географска карта, на която Русия бе разделена на девет отделни части.

А втората задача, която може би изкристализира в хода на СВО, когато НАТО се включи във войната, бе да сложи край на статуквото в света. Това обаче вече не е война. Това е революция. Революция, защотоРусия иска да извърши коренен преврат (прелом, промяна) в живота на световното общество, иска смяна на политическия, икономическия и социалнияред в света, настъпил след края на Студената война. Това се превърна в стратегическата цел на Русия.

Тази революция е третата в световната история.

Първата е Френската революция от 1789 г. Нейната идея за националния суверинитет и съобразяване с волята на народите се противопостави на тезата за божествения произход на кралската власт и правото на монарха да решава сам въпросите на мира, войната и съдбата на народите. Френската революция слага началото на края на ерата на абсолютизма в Европа. Премахнати са отживелите феодални институции и привилегии, крепостничеството, средновековната инквизиця в Испания, гетата в Германия. В нейните закони бе заложен принципът на равенството пред закона, неприкосновеността на личността и частната собственост, презумпцията за невиновност в съдебния процес и други. Провъзгласяването на свободата на словото и печата, на религиозната толерантност, идеята за национална идентичностсе налагат постепенно в страните на Европейския континент.Въпреки възстановяването на старото статукво на Европа с Виенския конкрес от 1815 г., въпреки триумфа на монархическите династии, Европа е вече друга. Появяват се тенденциите за създаване на нов международен ред, гарантиращ мира и стабилността. Нараства национализмът в Европа, който довежда до дооформяне на нациите в нея, до обединяването на Италия (1870) и на Германия (1871), до националното освобождение на народите в Австрийската и Османската империя.Започва нова ера в обществения живот на Европа.

Втората революция, довела до коренни промени в света, е Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Появи се Съветският съюз, първата социалистическа страна в света. Тя е резултат от катастрофалната за Европа Първа световна война, но и на стремежа на руския народ за изграждане на по-справедливо общество. Той предпочете социалистическата система и тръгна по нов политически, икономически и идеологически път на развитие, различен от този на капиталистическите страни. Опитите на западните държави да подпомогнат чрез интервенция белогвардейското движение в Русия, за да смажат болшевишката власт, не успяха. Не успяха да направят това и тласкайки фашистка Германия във войната със Съветския съюз през 1941 г. Нещо повече, водени от своите интереси, те бяха принудени да се съюзят със Съветския съюз, за да неутрализират по-голямата заплаха в този момент за тях – хитлеризма. Нарастването на мощта на Съветския съюз и превръщането му във водеща световна сила, създаването на социалистическата система бе върхът на тази революция.

Последствията на Октомврийската революция за света бяха:

Създаването на една по-справедлива система в света, в която бе провъзгласено и реално осъществено равенството на хората, еднаквите права на половете, осигурена работа, жилищна задоволеност, материално благополучие, безплатно здравеопазване, безплатно образование, право на почивка и отдих, на спортуване, реална защита на националната сигурност и обществения ред. Това бе една по-справедлива система, независимо от нейните грешки, от ограничаване на права и свободи, от идеологизираната тоталитарна еднопартийна система, от култа към личността, от насилието и репресиите към инакомислещите.

Тя доведе до промени в капиталистическите страни, до олевяване на масите в тях, до засилване на борбите им за по-голяма справедливости в крайнасметка до принуждаване на политическите партии да обърнат по-голямо внимание на социалното направление в политиката на своите държави.

Тя доведе до края на колониалната система, на експлоатацията на колониалните народи и до появата на десетки нови независими държави на световната сцена. Роди се т.нар. „Трети свят“.

Тя спаси Турция от унищожаване и разграбване от западните страни – победителки в Първата световна война.

Тя доведе до установяване на военен паритет в света между двете системи, водени от САЩ и Съветския съюз,който осигури близо 50-годишно съществуване на Европа без войни и сериозни военни конфликти.

Тя доведе до оформянето на една нова нравствена система, чужда на  евроантлантическа ценностна система.

В крайна сметка обаче, в резултат на вътрешните грешки и предателства в Съветския съюз и социалистическите страни и още повече в резултат на изключително мощната политическа, икономическа и идеологическа (психологическа)подривна антисоциалистическа дейност на капиталистическите държави начело със САЩ, социалистическата система рухна.В социалистическите страни бе реставиран капитализмът.

Събитията от 1989 – 1991 г. ознаменуваха краха на Ялтенско-Потсдамската политическа система. Промените, настъпили в Европа и в света доведоха до глобални политически и обществени промени, но това не бе революция, а контрареволюция. Светът се върна десетки години назад. Бе установен еднополюсен свят, в който Съединените американски щати започнаха да действат на международната сцена като глобална сила, твърдейки, че неолибералната демокрация е „крайна точка в идеологическата еволюция на човечеството“, „окончателна форма на човешко управление“.

Двадесет и първи век настъпи с убедеността на западните сили, чеустановената световна система е непоклатима.

Нейният основен враг – Съветският съюз, се разпадна на 15 нови държави. Русия, под ръководството на Елцин, тръгна по пътя на либералния капитализъм. Настъпи процес на разруха в нейния икономически, общественополитически и културен живот. Елцин се молеше на Запада да го приемат в неговото лоно, в Европейската общност и в НАТО. Западните специални и пропагандни служби, и особено тези на САЩ,бързаха да разрушаткаквото може от Русия чрез своите служители, които се превърнахав съветници на руския политически елит. Русияприеценностите на либералниякапитализъм, на сближаванетосъсзападния свят. Спомнете си онзи документален филм, в койтоЕлцин се кълнеше пред журналиститевъв вечна дружба със САЩ под неистовиясмях на Бил Клинтън. Премахната бе най-голяматапречка пред англосаксонскиясвят да установи  „новиясветовенред“, съобразенединствено с неговитеинтереси.Войната в Персийския залив през 1991 г. стана символ на „новиямеждународенред“, установяван от САЩ. Той бе демонстриранощепо-нагледно с бомбардировките над Югославия през 1999 г., при коятозагиваткъмчетири хиляди души. След катастрофалнототерористично нападение над търговскияцентър и Пентагона, извършено на 11 септември 2001 г.,

САЩ вече откритопровеждат политика на силата в „еднополюсния свят“.

Те демонстрирахацялата си мощ в кратката война в Афганистан и показаха, че „тези, които не са с нас, са против нас“. Ощеедна демонстрация на сила бе втората война в Ирак през 2003 г., при коятовойските на САЩ, тозипът с подкрепата на технисъюзници, навлязоха в Ирак под лъжливия предлог, че той разполага с оръжия за масовоунищожаване и Саддам Хюсеинтрябва да бъде свален от власт. Жертвите на тази „специална операция“ в Ирак са около 700 000 души, основноцивилни. Дойде ред на Либия, където бе убит лидера ѝ Муамар Кадафи и страната бехвърлена в кървава гражданска война. После започнаха опитите да бъде свален от власт президента на Сирия Башар Асед. През това време Западът, за да сдържа Русия, прие набързо в НАТО бившите европейски социалистически страни и разположи около границата ѝ нови военни бази. Светът беше в краката на новите господари на света.

Но САЩ и неговите съюзницине спряха. Те решиха да ударят Москва в сърцето ѝ, организирайки преврата в съседна Украйна през 2014 г., подкрепяйки профашистките сили в нея, надъхвайки тази страна антируски и дори с намерение да я включат в НАТО. Не се вслушаха в исканията на Русия да не я обграждат с бази и настройват антируски съседните ѝ държави. Което щеше да успокои Русия и да не прибягва към тези крайни действия. САЩ решиха, че сега е дошъл моментът да поставят Русия на колене. Те и Западът разсъждаваха по колониален тертип и ги ръководеше идеята, че Русия може да бъде единствено тяхна колония, която да ги снабдява със своите природни ресурси. И използваха Украйнав тази си политика, спазвайки съветите на Збигнев Бжежински: „Русия без Украйна не е вече империя“.

Но в Русия вече бе Путин на власт.

Путин бавно, бих казал някакнезабележимо, но целенасоченоспряразпада и разрухата в тази огромна страна,

възстанови силата и мощта ѝ, засили нейното влияние в света и я превърнаотново в световен фактор. Койтооще през 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурносттаобяви пред цял свят, че Русия не приема еднополюсниямодел на света и ще се противопоставя на действията на САЩ и западнитедържави, които не са в неин интерес, и бих казал на света в неговото развитие. Товавъзраждане на Русиясъбудиотново страха на Запада от нея. Русофобията се върна в световната политика, нещоповече, придобиневижданиразмери. Свидетели сме на мощнатаантируска пропаганда, която се провежда на държавно и неправителственоравнище от Запада срещуРусия и коятостигна до истеричнивисоти. Да припомняме ли глупавите обвинения за намеса на Русия в президентскитеизбори на САЩ, довели Тръмп на власт, че се опитва да извършивоеннипреврати в съседните Черна гора и Северна Македония, че е отровилаАлександър Литвиненко през 2006 г., Сергей Скрипалпрез 2018 г. и Навални през 2020 г. по лично разпореждане на Путин. По примера на Рейгън САЩ и неговите западни съюзници се опитват да смажатикономиката на Русия чрез въвеждането на тежкиикономически санкции. Или пък чрез въвличането ѝ в нова надпреваравъввъоръжаването. Също чрез изграждането и поддържането на опозициявътре в нея. В бившитесъветскирепубликизапочнаха да организиратпровеждането на „оранжеви революции“ с антирусканасоченост. Тласнаха Грузия във война през 2008 г., извършиха преврата в Украйна през 2014 г., опитаха се и в Казахстан през 2021 г.

Русия на Путин отговори така, както историята я е учила и както една империя действа.

Поуките от войните с Наполеон и Хитлер ѝ дават единствения вариант

– само мощна, силна, въоръжена Русия може да спре тази русофобска политика, целяща в крайна сметка да я унищожи като държава. Путин предприе стъпки, лишавайки Запада от възможността да доунищожи Русия. Дали е казана, или не от император Александър III крилатата фраза „Русия има само двама съюзника – армията и флота си“, но тя се оказа вярна и за новото време, като към тези съюзници нова Русия добави и своите ядрени ракетни въоръжени сили, и най-новите хиперзвукови оръжия. Те именно поддържат съществуващия сега стратегически баланс и възпират Запада от агресивните им антируски планове.

И на 24 февруари 2022 г. Русия, изправена пред реалната заплаха за нейната сигурност и съществуване постъпи така, както постъпва една велика държава, наречете я, ако искате, империя. Не комунистическа, а капиталистическа империя. Постъпи, както щяха да постъпят САЩ при подобна ситуация. Руската мечка излезе от бърлогата, за да предотврати смъртоносната заплаха, надвиснала над нея. Защото тя не иска още веднъж да допусне своите грешки от историята. А когато тя се надигне, става страшно…

Не одобрявам войната. Каквато и да е и по какъвто и повод да се води. В нея загиват невинни хора, рушат се икономики. За съжаление, светът, откакто съществува, винаги е живял и разрешавал проблемите си по този начин. Надявам се, че скоро тази военна операция в Украйна ще приключи. И естественият начин това да стане е САЩ и Западът да приемат исканията на Русия и да оттеглят НАТО от нейните граници, Украйна да спре нараждащия се фашизъм в нея, да спре антируската си истерия и обяви неутралитет. В противен случай не ми се иска да мисля какво ще стане. Дано разумът и на двете страни да надделее. И дано американският президент Джо Байдън постъпи така, както руският ръководител Никита Хрушчов постъпи по време на Карибската криза през 1962 г., когато благоразумно изтегли съветските ракети от Куба, за да се избегне евентуална ядрена война. А не Байдън да продължава да говори,че ше поддържа неолибералния свят, оглавяван от САЩ.

Ето, срещу този „нов световен ред“, срещу тези порядки на САЩ въстана Русия. Това е цивилизационна конфронтация между пост-модерния либерално-глобалистки Запад и традиционното общество, представлявано от Русия, което ни дава основание да говорим не за война, а за революция, извършвана от нея. Тази революция преследва няколко цели:

Еднополюсната световна система да се превърне реално в многополюсна, като се сложи край на хегемонията на САЩ и на тяхната диктаторска агресивна политика.

Да отхвърли неолибералната глобална система и засили ролятана националната държава и суверенитет.

Да отхвърли западния неолиберален начин на живот (индивидуализма, джендър политиката, премахването на семейството и на самия пол, дехуманизация) и се върне към ценностите на християнската (православна) система.

Да се въведе нов международен ред, който да се ръководи не от „правилата“ на САЩ, а от интересите на националните държави и техните народи, които искат да живеят в по-справедлив и благоденстващ свят.

Да се сложи край на господството на долара в икономическата световна система.

Да се прекрати господството на „дълбоката държава“, на световните олигарси в разрешаването на световните, регионалните и националните проблеми.

Да се намали корупционната практика в развитието на страните.

Да се въведат промени в световната икономическа система, която да засили социалното направление в развитието на света, на регионите на отделните страни.

Да се прекрати растящото икономическо неравенство в света, при което един процент от населението владее по-голямата част от неговото богатство.

Да се спре възраждането на фашизма в Европа и в света.

В тази революция Русия не е сама.Тя е подкрепена от Китай, от Иран и Индия, от ислямски и африкански страни, от латиноамерикански и други страни, които желаят да се сложи край на този „еднополюсен либерален свят“ и да се установи друг – многополюсен и съобразен с националните интереси на отделните държави световен ред. Израз на тази подкрепа е политиката на страните в рамките на БРИКС, започналият процес на дедоларизация на икономиката в света. Не аз, а известният американски професор Джефри Сакс казва, че 80 процента от населението на земята не подкрепя позициите на САЩ в Украйна. Така че Русия сега воюва не само за себе си, но и за легитимността на други цивилизации, на други културни идентичности и традиционни ценности.

Тази революция няма да приключи бързо, ще продължи с години. Независимо дали Путин или някой друг стои начело на Русия. Тя ще има не само военен, но и икономически, и идеологически, и нравствен характер.Надявам се моето поколениеда види резултатите от нея. Но в едно съм убеден – тя слага и ще сложи край на хегемонията на англосаксонския свят с неговите претенции за политическо и икономическо господство и извратени морални позиции. Тя ще доведе до рязка промяна в хода на световната история. Да си припомним, че и Френската революция от 1789 г. бе потушена след няколко десетилетия, но светът вече прие нейните идеи и стана друг. И Руската октомврийска революция от 1917 г. бе потушена след 70 години, но нейните идеи промениха света. Така че независимо как ще завърши тази революция, то тя вече променя пред очите ни света. И както Френската, както Руската, така и Втората руска революция тласка човечеството към по-голяма справедливост, към по-прогресивно развитие.

В този двубой между Русия и САЩ, между двете най-мощни страни в света, между двете цивилизации най-правилната позиция на България е да запази неутралитет и да не се ангажира във войната.Така че да внимаваме с призивите за европейски поход срещу Русия. С тенденцията да оказваме военна помощ на Украйна. С твърденията, че най-после България е заела правилната позиция, заставйки на страната на бъдещите победители.

Да не забравяме – това е Русия, това е империя, силна, въоръжена, която действа по имперски.

И защитава своята православно-славянска цивилизация, своята ценностна система, своята територия,

своите граждани, своите интереси от всякакви опити да бъдат накърнени и унищожени.

На българските политици, на българските „експерти“, журналисти и войнолюбци, които искат да пращат воени самолети и оръжия на Украйна, да разполагат ракети на територията на страната и фактически България да се включи във войната, ще им припомня историята от войните на Европа с Русия.

В похода на Наполеон към Москва участват общо 600 000 души. Половината от тях не са французи, а граждани на други западни държави. Почти никой от тях не се завръща в родината си.

В гражданската война в Русия от 1918 – 1920 г. се включват 14 държави начело с Англия и САЩ. Техните войски са разгромени и най-позорно се оттеглят.

В хитлеристката армия, нахлула на 22 юни 1941 г. в Съветския съюз, участват 159 германски дивизии с 3,3 милиона войници и 42 съюзни дивизии с 600 000 души италианци, финландци, румънци, унгарци, испанци и какви ли не европейски доброволци. Съдбата им знаем – почти никой не се връща обратно.

Нали два пъти участвахме в такива походи. Резултатът от първия е Ньойският договор и национална катастрофа. Тогава българомразецът Чърчил казва, че народ, който е вдигнал оръжия срещу своите освободители, заслужава такава съдба. Следващият път е по време на Втората световна война. Добре че цар Борис III, верният съюзник на Хитлер, не изпраща нито един български войник на Източния фронт. И с кръвта на 30 000 убити войници в Отечествената война България се спаси от нова национална катастрофа. Но благодарение и на Русия, която не допусна това. Трето участие в поход срещу Русия може да е фатално за страната ни. Трябва ли да припомняме завета на цар Борис III: „Винаги с Европа, никога против Русия“.

Проф. Бончо Асенов

• Авторът е роденпрез 1946 г. в Перник. Завършил е тригодишен курс въвВисшатаспециална школа на МВР и право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в органите на МВР и катопреподавателвъвВисшия институт на МВР, бил е директор на Дирекцията по вероизповеданията при МС. Преподаватели професорвъвВарненския свободен университет “Черноризец Храбър”.Имаиздадени 20 книги по проблеми на религията, национализма, защитата на сигурността и общественияред, история на разузнаването и контраразузнаването.