Филмът “Опенхаймер” триумфира в нощта на Оскарите

“Опенхаймер” – впечатляващ тричасов биографичен опус и неочаквана касова сензация за близо милиард долара, триумфира на 96-ата церемония за наградите “Оскар”, която се превърна в коронация и за режисьора и продуцент на филма Кристофър Нолан, съобщават световните осведомителни агенции. 

След като години наред подминаваха един от най-значимите холивудски създатели на продукции за големия екран, “Оскар”-ите наваксаха пропуснатото време, връчвайки седем награди на блокбастъра на Нолан, включително за най-добър режисьор, най-добър актьор (Килиън Мърфи) и най-добър поддържащ актьор (Робърт Дауни младши).

С награждаването на “Опенхаймер” американската Академия за кинематографично изкуство и наука направи нещо, което не й се е случвало от повече от десетилетие – присъди водещата си награда на масово гледан, високобюджетен студиен филм. 

Във филмова индустрия, в която пелерина, динозавър или Том Круз често са били изискване за подобен бокс-офис успех, “Опенхаймер” привлече тълпи от почитатели на седмото изкуство в кината с една сложна, изпълнена с ядрен разпад драма за Робърт Опенхаймер и създаването на атомната бомба.

“За добро или лошо, всички ние живеем в света на Опенхаймер”, сподели Килиън Мърфи в речта си при приемането на наградата за най-добър актьор. “Бих искал да посветя това на миротворците”, допълни призьорът, за когото това е първи “Оскар” в кариерата. 

Като филм, изпълнен с безпокойство за човешките възможности за масово унищожение, “Опенхаймер” се открои пред своя партньор като културен феномен “Барби” като уместно предусещащ разказ за времена, изпълнени с катаклизми, причинени или не от човека. 

Наградите “Оскар”, раздадени за 96-и път в театър “Долби” в Лос Анджелис, се разиграха на фона на войните в Газа и Украйна и на потенциално важни избори на хоризонта в САЩ. Отличията за победителите в категориите за най-добър документален филм (“20 дни в Мариупол”) и най-добър международен филм (“Зоната на интерес”) поставиха геополитиката в центъра на фокуса на церемонията. 

В най-внимателно следеното съревнование за най-добра актриса призът отиде при Ема Стоун за превъплъщението й в образа на женска версия на Франкенщайн в черната комедия “Клети създания” на Йоргос Лантимос. Стоун надделя над смятаната от мнозина за фаворитка Лили Гладстоун за “Убийците на цветната луна” на Мартин Скорсезе. Така Гладстоун се размина с възможността да стана първата индианка с награда “Оскар”. 

Вместо това имащите право на глас не можаха да устоят на завладяващите крайности в изпълнението на Ема Стоун в “Клети създания”. 
Втората й награда на киноакадемията за главна женска роля след спечеления през 2017 г. “Оскар” за La La Land, затвърди 35-годишната Стоун като вероятно най-изявената филмова актриса на своето поколение. Списъкът на жените, които са печелили две или повече награди за главна роля, е забележителен, и включва актриси от ранга на Катрин Хепбърн, Мерил Стрийп, Джоди Фостър, Джейн Фонда, Франсис Макдорманд, Ингрид Бергман, Бет Дейвис.

Живото предаване на церемонията беше изпълнено с блясък, включително разточително изпълнение на песента и танца I’m Just Ken от “Барби”, поднесено от Райън Гослинг под китарния акомпанимент на Слаш и сред море от кукли Кен, което се изсипаха на сцената. 

Връщайки се към “Опенхаймер” и Кристофър Нолан, режисьорът и преди е имал филми в оскаровия микс, сред които “Генезис”, “Дюнкерк” и “Черният рицар”. Опусът за бащата на атомната бомба обаче донесе първи режисьорски “Оскар” на своя създател. 

Обръщайки се към публиката, 53-годишният Кристофър Нолан отбеляза, че киното е на малко повече от сто години и че е благодарен за признанието на своите колеги.

Нолан получи още един “Оскар” заедно със съпругата си Ема Томас – като продуценти на отличения във водещата категория филм “Опенхаймер”. 

“Нямаме представа накъде ще поеме това невероятно пътешествие. Да знам обаче, че ме смятате за значима част от него, означава всичко за мен”, сподели кинодеецът. 

“Опенхаймер” донесе първи “Оскар” и на Робърт Дауни Младши след три номинации, увенчавайки прочутото второ действие на неговата кариера, белязана от върхове и спадове. 

“Бих искал да благодаря на ужасното си детство и на Академията, в този ред”, каза Дауни, син на режисьора Робърт Дауни Старши. 

“Барби” – най-касовият хит на 2023 г. с приходи от над 1,4 милиарда долара в международния бокс-офис, в крайна сметка спечели само една награда: за най-добра песен за What Was I Made For? на Били Айлиш и брат й Финиъс. Това е техният втори “Оскар”, след като преди две години те бяха отличени за тематичната песен от филма за Джеймс Бонд “Смъртта може да почака”. 

Протестите срещу войната на Израел в ивицата Газа затрудниха трафика около театър “Долби” в Лос Анджелис, забавиха пристигането на звездите на червения килим и насочиха вниманието на “Оскар”-ите към продължаващия конфликт. Някои от протестиращите крещяха “Срам!” на тези, които се опитваха да стигнат до наградите. 

Джонатан Глейзър, британският режисьор, чиято смразяваща драма за Аушвиц “Зона на интерес” спечели наградата за най-добър международен филм, направи връзка между нехуманността, изобразена във филма му, и ситуацията в наши дни. 

Още в началото на наградното шоу “Клети създания” грабна три отличия – за сценография, грим и прически и костюми. 

Филмът на Йоргос Лантимос с общо четири статуетки се представи най-добре след “Опенхаймер”, който спечели седем. 

Водещ на церемонията за наградите “Оскар” за четвърти път беше комикът Джими Кимъл, който във встъпителния си монолог засегна темата за миналогодишните исторически стачки на актьорите и сценаристите. 

Първата награда на вечерта беше една от най-предсказуемите: Давайн Джой Рандолф беше отличена като най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението си във филма на Александър Пейн “The Holdovers”. Рандолф, видимо развълнувана, беше придружена на сцената от своя колега от Пол Джиамати, който беше номиниран в категорията за най-добър актьор. 

“Много дълго време исках да бъда различна. А сега осъзнавам, че просто трябва да бъда себе си”, сподели Рандолф. 

Призът за най-добър оригинален сценарий отиде при “Анатомия на едно падане”, който подобно на “Барби” е написан от двойка – от режисьорката на филма Жустин Трие и Артюр Арари. 

“Мисля, че това ще ми помогне да преодолея кризата на средната възраст”, каза Трие. 

В категорията за адаптиран сценарий, в която беше номиниран филмът “Барби” и имаше предположения, че Грета Гъруиг ще спечели,  след като беше пренебрегната в режисьорската надпревара, беше отличен Корд Джеферсън за “Американска литература”. Освен сценарист, Джеферсън е и режисьор на филма, който е негов дебют.

“Вместо да правите филм за 200 милиона долара, опитайте се да направите 20 филма за 10 милиона долара“, каза Джеферсън, отправяйки призив към ръководителите на студиа да поемат рискове с млади режисьори като него. Джеферсън преди е бил награждаван като телевизионен сценарист. 

Тази година “Оскар”-ите принадлежаха предимно на показвани в кината филми. Въпреки че имаше общо 19 номинации за награди на американската киноакадемия, стрийминг платформата Нетфликс спечели само едно отличие – за късометражния филм “Невероятната история на Хенри Шугър” на Уес Андерсън по едноименното произведение на Роалд Дал.

Победата на “Опенхаймер” даде възможност на Холивуд да празнува въпреки вихрещите се буреносни облаци във филмовата индустрия. Филмът на Кристофър Нолан излезе на екран миналата година, точно когато актьорите се присъединиха към сценаристите в продължителна стачка срещу икономиката на стрийминга и изкуствения интелект. Стачните действия на актьорите приключиха през ноември, но тревогите в Холивуд така и не отшумяха. Стриймингът се оказа по-малко доходоносен за повечето студиа, които не се наричат Нетфликс. 

Феноменът, получил общото наименование “Барбенхаймер” или “Барбихаймер”, обаче се оказа непредвиденото събитие, от каквито Холивуд се нуждае повече. 

“Оскар”-ите в исторически план се възползват от съревнованията с участието на мащабни филми. Наблюдателите напомнят, че най-голяма публика наградната церемония привлече през 1998 г., когато триумфира блокбастърът “Титаник” на режисьора Джеймс Камерън. 

***

Легендарният японски автор на комикси, аниматор и режисьор Хаяо Миядзаки, чиито класически аниме филми очароват феновете по целия свят от десетилетия, спечели втори “Оскар” в кариерата си, предаде Асошиейтед прес. 

На 83-годишна възраст Миядзаки получи приза на американската кинокадемия за най-добър анимационен филм за “Момчето и чаплата” – дългоочакваното завръщане на режисьора на “Отнесена от духовете” и “Моят съсед Тоторо”. 

Хаяо Миядзаки е най-възрастният режисьор, номиниран някога в категорията, и най-възрастният победител с повече от две десетилетия. Това допринася за голямата година в Холивуд за по-възрастните режисьори.

Обявен за един от най-добрите филми на 2023 г., “Момчето и чаплата” надделя над основния си съперник “Спайдър-Мен: През Спайди-вселената”, както и над “Стихии”, “Нимона” и “Мечтите на робота”.

“Момчето и чаплата” е едва вторият рисуван на ръка филм, който печели в категорията за анимация от въвеждането й през 2002 г. Първият – “Отнесена от духовете”, отново е дело на Миядзаки. За него именитият аниматор преди 21 години получи първия “Оскар” в кариерата си. 

Победата на Хаяо Миядзаки и продуцента Тошио увенчава солидното представяне на “Момчето и чаплата” в наградния сезон, след спечелването на отличията “Златен глобус” и БАФТА за най-добър анимационен филм. 

Двамата не присъстваха на награждаването, но Кийофуми Накаджима от студио “Гибли” прочете изявление на Судзуки зад сцената.

“Двамата с Хаяо Миядзаки остаряхме значително. Благодарен съм, че на моята възраст получавам такава чест, и приемайки това като послание да продължим нашата работа, ще се посветя на по-усърдна работа в бъдеще”, се посочва в изявлението. 

Това беше четвъртата номинация на Миядзаки за “Оскар” за най-добър анимационен филм, което изравнява японеца с Пийт Доктър от “Пиксар”.

Хаяо Миядзаки започва работа по “Момчето и чаплата” скоро след като през 2013 г. обяви, че възнамерява да се оттегли от киното – отново.
В откъси от дневник от това време той пише: “Няма нищо по-жалко от това да кажеш на света, че ще се пенсионираш заради възрастта си, а след това да направиш поредното си завръщане”. 

Миядзаки се справя с тези свои опасения и резултатите не закъсняват – “Момчето и чаплата” става първият му пълнометражен филм, оглавил бокс-офис класацията на Северна Америка, след което му носи и втори “Оскар”. 

“Момчето и чаплата” разказва историята на момче на име Махито Маки, което се мести в провинцията след смъртта на майка си. Там то е привлечено от мистериозна чапла в уединена кула – портал, който го пренася във фантастично царство на фона на скръбта му.

Работата над “Момчето и чаплата” продължава десетилетие. В ерата на компютърно генерираните изображения и изкуствения интелект Миядзаки се придържа към продължителния процес на ръчно рисуване на своите анимации.

Когато през 2014 г. е удостоен с почетен “Оскар” за своята артистичност и разказване на истории, Миядзаки изразява благодарността си за изкуството на рисуването. 

“Жена ми казва, че съм голям късметлия”, сподели той в речта си при приемането на наградата. “Аз мисля, че наистина съм такъв, защото успях да участвам в последната епоха, когато можем да правим филми с хартия, молив и лента”. 

Миналата година кинофестивалът в Торонто за първи път беше открит с анимационен филм, а именно с “Момчето и чаплата”.

Изпълнителният директор на студио “Гибли”  Джуничи Нишиока тогава каза, че е чест “Момчето и чаплата” да бъде избран за откриващ филм на фестивала. По думите му това показва, че вече не е необходимо да се прави разграничение между анимационните и игралните филми.

“Момчето и чаплата” се очаква да бъде лебедовата песен на Миядзаки. Японецът не присъства и на премиерата на филма си в Торонто.

Дългоочакваната лента беше приета с голямо вълнение от японската публика след премиерата й на 14 юли миналата година и реализира приходи от над 50 милиона долара. 

Анимационният филм “Момчето и чаплата” е създаден по едноименната книга на японския писател Йошино Гензабуро, публикувана през 1937 г. 

Студио “Гибли” запази тайната около филма, поради което преди премиерата му Япония почти нямаше рекламна кампания. Създателите на “Момчето и чаплата” се ограничиха до пускането на официалния плакат със заглавието на лентата. Първите кадри от анимационния филм бяха показани след японската премиера, а първият тийзър трейлър се появява в мрежата едва на 6 септември, в навечерието на Международния филмов фестивал в Торонто.

Анимацията “Отнесена от духовете” (2001) на Хаяо Миядзаки се смята за един от емблематичните филми на своята епоха и е носител на награди като “Златна мечка” на Берлинале и “Оскар”. Филмовите критици почти единодушно причисляват повечето от филмите на Миядзаки към златния фонд на световното анимационно изкуство, като отбелязват присъщото им най-високо художествено ниво.

***

Всяка церемония за наградите “Оскар” има своите любопитни моменти и 96-ото раздаване на водещите отличия в света на киното не направи изключение. Поглед към някои от тях предлага Асошиейтед прес:

Какво може да направи равни всички звезди на “Оскар”-ите? Отговорът е “опашката от автомобили”. След шоуто номинирани като Лили Гладстоун и предишни победители, сред които Никълъс Кейдж, се присъединиха към останалата част от тълпата, за да чакат колите си. Някои от тях се сгушиха до отоплителните уреди, разположени по червения килим, и обсъждаха как е преминала вечерта. 

Издокарано с папийонка, кучето Меси получи собствено място на наградите. “Въпреки че е куче, то може би изнесе представлението на годината в “Анатомия на едно падане”, каза водещият Джими Кимъл в монолога си при откриването на церемонията.

Ема Стоун изглеждаше искрено изненадана, когато спечели наградата за най-добра актриса за главната си роля в “Клети създания”. Впоследствие стана ясно, че причината за това отчасти се дължи на дефектния цип на “счупената” й рокля. 

Междувременно поне един човек се спъна на червения килим. Случката обаче далеч не можеше да се сравнява с драматизма при падането на Дженифър Лорънс, с което актрисата влезе в историята през 2013 г.

Брадли Купър доведе майка си на “Оскар”-ите, а Райън Гослинг – сестра си. При носителите на “Оскар” Били Айлиш и брат й Финиъс О’Конъл е трудно да се каже кой кого беше довел. Колкото и изненадващо да се струва на мнозина, звездите, подобно на обикновените хора, имат семейства. 

Неоново розови светлини озариха Райън Гослинг, докато изпълняваше I’m Just Ken в блестящ розов костюм. Може би уморена от изцяло розовия гардероб, който се изискваше от нейната главна героиня, звездата на “Барби” Марго Роби загърби този цвят и вместо това заложи на рокля в приглушени кафяви тонове на “Версаче” за събитието.

Все пак розовият факел продължи да пламти благодарение на издокараните в този цвят Америка Ферера и Ариана Гранде.  

Нито Хаяо Миядзаки, нито Уес Андерсън присъстваха, за да получат наградите си. Обичаните режисьори отбелязаха исторически победи – Миядзаки за най-добър анимационен филм за “Момчето и чаплата”, а Андерсън за късометражната продукция “Невероятната история на Хенри Шугър” по едноименното произведение на Роалд Дал, донесла му неговия  първи “Оскар”. 

Кийофуми Накаджима от студио “Гибли” се извини зад сцената, че Миядзаки и продуцентът Тошио Судзуки са пропуснали награждаването. “Моля, простете им. Те са малко по-нагоре във възрастовата група”, пошегува се той. 

На около километър от червения килим протестиращи затвориха част от холивудския булевард “Сънсет”, призовавайки за прекратяване на насилието в ивицата Газа. 
Междувременно някои от преминалите по него зведзи, сред които Марк Ръфало, Били Айлиш, Ава Дюверней и други се окичиха с червени значки в подкрепа на прекратяването на огъня в Газа. 

Екипът на “Годзила минус едно” носеше фигурки на прочутото чудовище, както и обувки, вдъхновени от него. В същото време създателите на филма “Момчето и чаплата” донесоха плюшени версии на героите. 

Няколко късметлии, събрали се около червения килим, се възползваха от изненадата, поднесена от композиторката на “Американска литература” Лора Карпман, която им подхвърли яйца “Кадбъри”.