България осиротя! Почина Негово светейшество Патриарх Неофит

Почина българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, се казва в съобщение от Българската православна църква – Българска патриаршия.

“Боголюбиви братя и сестри, на 13 март 2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинската академия (ВМА-София) в 22:22 часа, вследствие на многоорганна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква, който е достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история – блаженопочившия Български патриарх Максим, негов духовен наставник, и приснопаметния  Български патриарх Кирил”, се казва в съобщението.

“Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва ведно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – в селенията на праведните и го настани сред избраните отдясно, където с небесните воинства да възпява във вечността с приятен глас Бога.

Изразяваме благодарност към ръководството на Военномедицинска академия – София в лицето на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., на чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н., началник на катедрa “Анестезиология и интензивно лечение”, на лекарите и медицинския персонал в интензивното отделение, за старанието и грижите, които положиха за Светейшия патриарх.

Вечна, блажена и светла да пребъде паметта на Светейшия наш отец Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски!

Бог да го прости! Царство му небесно!”, пише в съобщението от БПЦ-БП.

Светското име на патриарх Неофит е Симеон Николов Димитров. Той е роден е на 15 октомври 1945 г. в София. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г., е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш. Курсът, на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация в Катедрата по “Църковно пеене” при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пеене и за диригент на студентския хор при Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София.

На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е постриган в монашество с името Неофит от българския патриарх Максим. На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм “Св. Неделя” – и за йеромонах.

От 30 септември 1975 г. Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм “Св. Неделя”, е въведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв, на 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, е хиротонисан в епископски сан с титлата “Левкийски” и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.

От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за първи декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Този пост той заема до януари 1992 г.

На 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Светия синод и за председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.

На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонично утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г., по решение на Петия църковно-народен събор, Доростоло-Червенската епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

На 2 декември 2008 г. Русенският митрополит Неофит получава званието “доктор хонорис кауза” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Званието му е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.

На 22 юни 2010 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е удостоен от президента на България с ордена “Св.св. Кирил и Методий” – огърлие, “за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия “Св. Климент Охридски”, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни, и по повод неговата 65-годишнина”.

На 24 февруари 2013 г., неделя, на Патриаршеския избирателен църковен събор в София, Русенският митрополит Неофит е избран за български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит, като патриарх български, бе извършена още същия ден – 24 февруари 2013 г., в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.

Първата си Света литургия, като Софийски митрополит, патриарх Неофит възглави на 10 март, неделя, 2013 г., в катедралния столичен митрополитски храм “Св. Неделя” в съслужение с архиереи и духовници.

Негово Светейшество продължи да е и временен наместник на Русенския престол до каноничния избор на новия Русенски митрополит Наум, състоял се в Синодалния параклис “Св. цар Борис” на 23 март 2014 г.

ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ: ОГРОМНА ЗАГУБА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ПАТРИАРХЪТ СЕ УТВЪРДИ КАТО КРЕПИТЕЛ НА НАЦИЯТА И ДЪРЖАВАТА!

С дълбока скръб прекланям глава в памет на Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски!

Кончината на Предстоятеля на Българската православна църква е огромна загуба за нея и за българския народ. С всеотдайното си духовно служение на Бога и на Православието Патриарх Неофит се утвърди и като крепител на българската нация и нашата държава.

Бог да го прости и упокои душата му! Вечна и блажена да бъде неговата памет!