Хубей –северно от езерото

Хубей (китайски: 湖北) е част от региона на Централен Китай. Името на провинцията означава “северно от езерото”, което се отнася до нейнотоположение на север от езерото Донтин. Столицата на провинцията, Ухан, е основен политически, културен,икономически и транспортен център на централен Китай.

Провинция Хубей граничи с провинциите Хънан на север, Анхуей на изток, Дзянси на югоизток, Хунан на юг, Чунцин на запад и Шанси на северозапад. По-голямата част от провинция Хубей се намира на север от река Яндзъ. Релефът й е осеян с планини, равнини и множество езера.

Естествената растителност на провинцията

е предимно гъста гора, но тя е изсечена от низините и хълмовете преди много векове, оставяйки само западните планини. Горите се състоят главно от борове, кедри, камфор, жълто сандалово дърво, кленове и тополи.

В районът рядко има големи диви животни освен елените и дивите прасета в гористите планини на запад. Тук се срещат и много птици, включително диви патици и фазани, а реките изобилстват от риба, включително такива застрашени видове като китайската есетра и китайския веслонос.

Етническият състав на Хубей

е до голяма степен хомогенен, с преобладаващо ханско население. Диалектът в провинцията е много близък до книжовния китайски. Повечето малцинствата са от етноса хуей (китайски мюсюлмани), които жвеят в северен Хубей и равнината Хан. В планините на югозапад има и общности на хакка и мяо.

Разпределението на населението в Хубей е повече от половината селско, като съотношението е подобно на това в останалата част на Китай.

Провинцията е предимно земеделска зона

В южните и югоизточните части, където валежите са повече и напояването е по-лесно, повечето обработваема земя е заета от ориз и затова Хубей е една от водещите в производството му. В северните части, където дъждовете са по-малко, оризът заема по-малка част от обработваемата земя за сметка на пшеницата.

Хубей се нарежда високо и сред водещите провинции в производството на памук. Други важни земеделски култури за региона са зеленчуковите масла (сусамово, фъстъчено, рапично и др) и влакната (рами и коноп). Рами е влакното, от което се произвежда китайският лен. Част от чая се отглежда по хълмовете на югоизток. Тунговото масло, ценен горски продукт, използван в бои и лакове, идва главно от западните региони и горните течения на реките Хан и Юен. Все по-голямо значение в провинцията придобиват овощарството, животновъдството (свине и птици) и аквакултурите. Минералните богатства на Хубей се състоят главно от железни, медни и фосфорни руди, въглища и гипс.

Хубей е 7-ата по големина провинциална икономика на Китай.

Към 2021 г. номиналният БВП на провинцията е 787 милиарда щатски долара (5 трилиона юана), а неговият БВП (номинален) на глава от населението надхвърля 13 000 щатски долара, което я прави най-богатата провинция без излаз на море, най-богатата провинция в региона на Централен Китай и втората най-богата провинция в Южния регион на Централен Китай след Гуандун.

Град Ухан

е столица на провинцията и втори по големина индустриален и търговски център в басейна на реката Яндзъ. След 1949 г., когато град Ухан е възстановен до традиционната си роля на национално средище за търговия и транспорт, районът започва да играе важна роля в икономическото развитие на провинцията.

През 1983 г. агломерацията получава икономическа власт на ниво правителството на провинцията. Заводът на WuhanIronandSteelCorporation, завършен през 1961 г., е последван от други големи предприятия за желязо и стомана в района, както и от голямо разнообразие от други тежки и леки индустрии. Сега Ухан е един от най-важните индустриални центрове в Китай.

Други големи градове в провинцията са Ханкоу, който е търговският и индустриален център, Ханян – вече голям индустриален център и Учан – административен, образователен и културен център на Хубей. Град Хуанши също се е развил като голям център за желязо и стомана. Шиян, в северозападен Хубей, както и Сянфан и Ухан на югоизток, заедно са се превърнали в основен национален център на автомобилната индустрия. В допълнение, кварталът Учан в Ухан има голяма корабостроителница, а редица чуждестранни заводи в провинцията произвеждат химически торове.

В провинцията са обособени и някой добре развити високотехнологични зони като

Зоната ДзинджоуЧъннан,

е създадена през 1992 г. Трите й основни индустрии включват текстилна, петролна и химическа обработка, като комбинираната продукция представлява 90% от общото производство.

Зоната за високотехнологично развитие на източното езеро Ухан

е промишлена зона на национално ниво. Оптичната електроника, телекомуникациите и производството на оборудване са основните индустрии. Тази икономическа зона е най-големият производствен център в Китай за оптично-електронни продукти.

Несъмнено един от най-впечатляващите обекти в провинцията е най-големия язовир в света „Три клисури“

Язовирът е проектиран да съхранява и осигурява вода, да се справя с наводненията и да произвежда електроенергия. Язовирната стена е завършена през 2006 година и оттогава е „зареден“ и огромния воден резервоар, който се простира чак до община Чунцин. ВЕЦ-овете на язовира са с капацитет 22500 мегавата. Първите турбини започват да създават електричество през 2003 година, а пълния си производствен капацитет централата достига през 2012 година. Сега тя се доставя електричеството в няколко провинции, като достига до Шанхай и Източнокитайско море.

Най-подходящото времеза пътуване в Хубей

са късната пролет и ранната есен, където ще преживеете незабравими моменти. Достатъчно е само да поплавате с джонка по язовирната шир на язовира „Три клисури“ или да посетите някой от десетките музей, художествени галерии и просторни паркове или да се насладите на панорамата на най-дългата река в Поднебесната – Яндзъ.

Заслужава да посетите и планините на западен Хубей, по-специално в област Шеннонджиа, предлагат добре дошла почивка от летните горещини в Ухан и Ичан, както и възможности за ски през зимата.

Особено важно място с природно и културно значение е планината Удан в северозападната част на провинцията. Първоначално създаден в началото на династията Мин, комплексът от храмове тук е включен в Списъка на ЮНЕСКО от 1994 г. като обект на световното наследство.