Западът провокира ядрения змей

Напоследък на Запад обичат да празнословят за някаква руска ядрена заплаха. И от неотдавнашното послание на Владимир Путин към Федералното събрание, и от други негови изявления западните лидери изтръгват от контекста основния смисъл и акцентират върху нарастването на руската военна мощ. Тя се представя като заплаха, а не като реакция на агресивното разширяване на НАТО и активното разрастване на военната инфраструктура на алианса край руските граници.

Разбира се, когато става дума за свръхзвуковите ракети „Сармат“, „Кинжал“ и „Авангард“, те не говорят за същността на тяхното предимство като носители на заряди – и конвенционални и ядрени, а ги използват като ефектно апокалиптично видео за всяване на страх. Фактът, че не е задължително ракетите да носят ядрен заряд, не се споменава.

Другата експлоатирана тема, която няма нищо общо с реалността, е, че Русия щяла да изпрати в Космоса нещо страшно, тайнствено и разбира се – ядрено. Очевидно, такъв психологически трилър също има вцепеняващ ефект върху аудиторията на натовските телевизии. Не се смята за необходимо гражданите да бъдат „обременявани“ с разяснения, че атомният взрив в безвъздушното космическо пространство е нещо твърде различно от този на Земята и редица фактори го правят безсмислен.

Всъщност руският президент от години предупреждава за хиперзвуковото оръжие, над което САЩ все още трескаво работят, но засега неуспешно. През 2004 г. той съобщи, че Русия започва да разработва такива ракети в отговор на излизането на Вашингтон от договора за ПРО. „Хиперзвуковият отговор“ на Русия бе провокиран от Запада, а днес се страхуват от него и има защо. Техен е изборът обаче дали ще провокират неговата употреба. Тяхна ще бъде отговорността, ако утре хвърлят света в унищожителна война. За съжаление, логиката на досегашното поведение на Вашингтон и Брюксел тласка именно към такова развитие на събитията, чийто завършек в даден момент може да се окаже единствен – ядрена война.

Странен подход към международните отношения демонстрират днешните европейски лидери – от една страна, усилват ескалацията, от друга – пищят от страх, че Русия ще ги нападне. С други думи, продължават провокиращата политика, която доведе до конфликта в Украйна, когато не оставиха на Русия друг изход. Сега с мазохистично твърдоглавие дърпат ядрения змей за опашката. „Затова не е излишно Москва периодично да напомня на бившите си партньори, че нейният стратегически щит не само не се е изгубил, но става все по-силен. Преди време Владимир Путин беше заявил, че на нас не ни е нужен свят, в който Русия я няма. Не се е чувало да се е отказал от думите си. Нека на Запад ги помнят“, отбелязва публицистът Игор Караулов в електронното издание „Взгляд“.

Той напомня, че повече от половин век вече светът живее в условията на ядрен паритет и под дамоклевия меч на взаимното унищожение. „Въпреки това не се притесняват вече трета година упорито като хлебарки да пълзят към Украйна, напъват срещу Русия и американци, и французи, и британци, и поляци. Доставят оръжие, осигуряват високотехнологични разузнавателни данни, изпращат военни инструктори – всичко това без ни най-малко безпокойство. И германците не изостават в рискованото надбягване да изпитват съдбата и умуват как да унищожат Кримския мост. Значи са сигурни, че Москва няма да използва мощното си оръжие и не желаят края на света“, разсъждава авторът.

Всъщност Западът би трябвало да се страхува от съвсем други неща – не от руския ядрен щит, а от плановете, които Русия има за развитието на страната и които Путин подробно и сериозно излага. До 2022 г. икономическото състояние на РФ бе такова, каквото е било военностратегическото положение на СССР до 1949 г., когато успява да разработи своя атомна бомба. Именно това поражда тогава плановете за унищожаването на бившия съюзник. Така според Караулов се е получило и сега – този път с „унищожителната икономическа бомба“, за каквато смятаха санкциите. Смятаха, че като я взривят, Русия бързо ще се изтощи, недоволният народ ще се разбунтува и ще помете властта.

Взривиха: от началото на 2022 г. на Русия бяха наложени общо 15 628 санкции. Къде е очакваният резултат? Няма го.  Страната не прилича на обсадена крепост, изолирана от всички, магазините са пълни, заплатите и пенсиите растат по-бързо от инфлацията, влаковете и самолетите се движат, руснаците пътешестват, включително в екзотични страни, строят се скоростни шосета, мостове през огромни реки, строителството е в подем. Отделни са постиженията в сферата на високите технологии и на военнопромишления комплекс – това, което най-много съкрушава западните лидери. „Въобще Русия смята да живее и планира бъдещето си в мирно време. Затова и народът, и нейното ръководство искат войната да свърши час по-скоро и да се заемат с много по-интересни и полезни неща. Освен това за всички големи проекти с поглед за 10 и повече години напред има необходимите средства. Тук западните стратези наистина се поизплашиха.

Първо, стана ясно, че никаква „икономическа бомба“ няма. За едни това е печална вест, но за други – радостна, за онези, които също биха искали да се освободят от западния диктат. Второ, оказа се, че „война до пълно изтощаване“ срещу Русия с нейните ресурси и нейния народ е пълна глупост. В такъв момент тя се разгръща. Трето, затварянето на едни пазари откри пред Русия други – по-надеждни и с по-почтени партньори. Страната успя да прекара нови логистични линии, гарантиращи нейния експорт. Санкциите спряха вноса на някои стоки, но много скоро руските производители излязоха на пазара със свои – от лекарства до самолети, от широк асортимент на хранителни стоки до битова техника. И накрая четвърто – най-важното: топи се надеждата, че Русия може да бъде победена или да се разложи вътрешно. А тъкмо на такъв сценарий залагаха най-много. Угасна мечтата на Жозеп Борел Русия да бъде победена на бойното поле. А президентските избори – тяхната масова активност и внушителната победа на Путин показаха, че подривната работа на Запада в Русия става безполезна. Мощната подкрепа на руснаците за своя върховен главнокомандващ наистина сериозно стресна Вашингтон и Брюксел.

Появиха се нови страхове от Русия. Отначало повтаряха: „Русия ще понесе стратегическо поражение“, после минаха на: „Няма да позволим Русия да победи“, а сега: „Няма да допуснем поражението на Украйна“. Днес признават, че ако това все пак се случи, Русия ще контролира 30 на сто от зърнения пазар. Това за Запада е ужасно и сочи положението само в един сектор. Москва винаги се е стремяла към мирно сътрудничество и съревнование. Ако гражданите на Европа успеят да подадат глави от тинята на цензурата и пропагандата и разберат искрения стремеж на Русия към съзидание, техните сегашни правителства, които усърдно надуват бойните тръби, трудно ще удържат властта. Именно затова ще продължат да надуват балона с лъжите си, докато не се спука и не ги засипе с мръсотиите си.