БСП разкри: Асен Василев е прикрил 6 милиарда дефицит в Бюджета
„За манипулиране на данни не знам, но за неотчитане на данни – имаше такъв случай, както казаха колегите от „Възраждане“. Но те не казаха, че разликата от 6 млрд. лв. беше открита от нас. БСП излязохме с изявления. И вината не беше толкова на НСИ, колкото на тогавашното Министерство на финансите, което през НАП и Агенция „Митници“ не беше подало 6 млрд. лв. тежест на вноса в България, което променяше значително брутния вътрешен продукт (БВП)“.
Това заяви народният представител от „БСП за България“ проф. Румен Гечев по време на изслушването на председателя на НСИ за статистическите данни, имащи отношение към влизането на България в Еврозоната и приемането на еврото.
„След като 6 млрд. лв. не бяха подадени, панически бяха намерени още 6 млрд. лв. да се отчетат като приходи, за да може да се балансира тази, според нас, преднамерена лъжа откъм финансовото министерство. Така че, грешката можеше да излезе не 6 а 12 млрд. лв.“, добави проф. Румен Гечев.
По думите му вината на НСИ е как те не са забелязали, че Министерството на финансите им подава внос на енергийни носители с разлика от 6 млрдл лв. спрямо предходния период на миналата година: „Това няма как да стане, освен при някаква трета световна война. Така че вината тогава беше на МФ, но и на отдела по анализи, който трябваше своевременно да сигнализира за тази разлика.“
„Каква е прогнозата на НСИ за 2024 г. за енергийните носители, тъй като те ще бъдат основният двигател на ценовите равнища у нас, и то при утежнени условия? Каква е вашата прогноза за динамиката на инфлацията през лятото и есента на 2024 г. от гледна точка на промените на цените на енергоносителите, тъй като тези цени по анализи ще растат?“, обърна се към Атанас Атанасов проф. Гечев.
По думите му поставените проблеми – за бюджетния дефицит, държавния дълг и инфлацията, зависят от БВП, а в него един от ключовите компоненти за формирането е нетният износ, и в зависимост от това – каква ще е конкурентноспособността на българската икономика през веригата на цените на енергоносителите и производствените разходи, и респективно – на приходите, евентуално от износа на енергоносители.
„Поставям този въпрос, тъй като, знаете, очаква се цените на природния газ и на петрола да растат, те вече започнаха да растат, в това число и по геополитически причини. Катар отказа да доставя втечнен газ на Европа за определен период, президентът на САЩ Байдън забрани износа на втечнен газ – няма как цените да не растат. А от 1 януари ние от бивши износител на електричество, станахме нетен носител – всеки ден с над 1000 мегаватчаса внос, което ще утежни вноса в България“, заяви народният представител от БСП и се обърна към председателя на НСИ: „След като ще имаме проблеми и с износа, и с вноса, свързани с енергоносителите – каква е прогнозата на НСИ за равнището на инфлацията до края на годината?“
И след отговора на председателя на НСИ обаче проф. Гечев постави отново проблема за гаранциите по отношение проверката на информация, която Националният статистически институт получава от НАП и Агенция „Митници“, информация, обобщена от МФ.
„Как НСИ контролира и осигурява надеждността на информацията, която подава МФ? НСИ на нито една страна не приема информация на доверие“, обърна се към Атанас Атанасов социалистът.
В хода на дебата проф. Румен Гечев подчерта, че е цинично Европа, която е затънала в дългове – 90% от БВП на еврозоната при ограничение от 60% , бюджетен дефицит от 5 до 12% в БВП, да държи сметка на България, че разликата е 0,8 или 1% над ограничението на Маастрихт. „Данните са важни, но не толкова за това дали ще влезем в еврозоната през 2025 г., тъй като ние няма да влезем, и слава богу, тъй като не сме готови, данните са важни заради решенията, които взимат българските правителства“, заключи народният представител от БСП.
