Защо, приятели мои от Яфо. Защо?!

В неделя рано сутринта американската медия CNN изстреля новината, че „Международният съд на ООН със седалище Хага е наредил на Израел „незабавно да спре актовете на геноцид срещу палестинците в района на анклава Газа“. Час по-късно думата „незабавно“ изчезна от информационния поток, заменена от няколкократно подчертаване, че съдът „не е искал от Тел Авив да спира войната”. Явно някой редактор бе пропуснал взривоопасния термин „незабавно“ в информационния поток. За сметка на това зачестиха съобщенията, че кораб под егидата на ООН носи към брега на Газа 400 тона вода и хранителни запаси за заплашеното от гладна смърт два милиона и половина палестинско население.

Когато седнах да пиша тези редове, си спомних нажежените до червено африкански вечери в Яфо, наричан „Пролетен хълм“, един от най-древните градове в Близкия изток, сега предградие на Тел Авив, където живеят десетки хиляди български евреи, с малка част от които имах удоволствието да се запозная като издател на единственото българско печатно издание „Мизрах“/“Изток“, продавано на еврейския пазар. Представяте ли си моето нахалство? Да продавам стока на световноизвестния търговски народ? Но за това друг път.

А сега да се върна към чинията с чипс и чудесни кебапчета, халбата студена бира в едно от малките ресторантчета, наречено “София“, и моите нови приятели – левичари до мозъка на костите си, израсли в кибуците, където не се оперираше с парични знаци (чист комунизъм) и всичко беше общо – на човешкия колектив от селището.

И, мисля си сега, че моите събеседници сигурно малко са се обидили, когато им казах: „А, стига бе, вие сте американски комунисти!“.

„Какви ги говориш?! – настръхна Рахамим, от Ямбол – що за глупости?“

„Ами – отвърнах с гадничка усмивка, – лесно е да си социалист, когато получаваш 8 – 10 милиарда безвъзмездна помощ годишно от Америка…“

„Х-м-м – изръмжа ямболията – само да се намираш на приказка…“

И все пак, мисля си, въпреки моя чепат език, някои неща свършиха добра работа – като например това, че след приказките ми за бурния възход на новата профсъюзна формация „Подкрепа“ д-р Тренчев бе поканен на гости от трейдюнионистите в Израел…

Сега, когато чета за ужасните събития в неголемия анклав Газа, за трагедията на десетки хиляди жени, деца, които загиват ако не в мига на ужасна бомбена експлозия, то по-бавно (и мъчително) от глад и болести, и за ропота на световната общественост (включително и на Щатите, главен донор на Израел), си мисля за дяволския капан, в който са попаднали и моите, ако все още са живи и здрави, приятели от Тел Авив – капана на страха, гнева и омразата – след атаката на Хамас срещу мирното израелско селище, където нищо неподозиращи млади хора се бяха събрали на музикален празник.

Официален Тел Авив говори за 1200 убити и стотина пленени израелци в кибуца, но в същото време днес жертвите в гетото Газа надхвърлиха 32 хиляди! И то главно жени, деца и старци…

 И докъде ще стигне всичко това, приятели мои, от Яфо? „Докато не победим терористите от Хамас!“ – гласи отговорът на официален Тел Авив. Ами, ако за тази цел бъдат убити/загинат от глад два милиона и половина палестинци? Цялото население на Газа? Тогава официален Израел ще достигне почти половината бройка на евреите, изпепелени в хитлеристките лагери на смъртта! И ще бъде заклеймен завинаги в историята като следващия масов убиец след нацистка Германия…

Ужасно е да се помисли дори… Очевидно изходът е един – създаване на отделна палестинска държава, която мирно да съседства с Израел. И чувам отново гласове от летния вечерен мрак на Яфо: “Да, ама така арабите ще ни обградят отвсякъде. И както всяко семейство в Газа има по осем деца, независимо дали бащата е стругар или професор по математика…“

Да, наистина, за броени години палестинците от Газа произведоха една демографска бомба, която цъка в съседство с Израел. Но според мен, ако те получат една независима държавна територия, запалителят на въпросната бомба ще угасне. И хората ще започнат отново да раждат по две-три деца и реално да си сътрудничат със съседен Израел, защото и евреите, и палестинците са древни народи на Палестина и дори собствените им имена са еднакви до голяма степен. А освен това, драги приятели от Яфо, не забравяйте и старата, нелицеприятна истина, че Арабският свят (извън общата антителавивска позиция) не долюбва много палестинците. Те са най-интелигентните най-образованите араби, предимно люде на търговията и умствената дейност и лекари, инженери, военни. Това съм го констатирал лично в немалкото си репортерски скитания по динамитния Близък изток. И в супертехническия XXI век те ще намерят пътя на сътрудничество и приятелство с братовчедите си по родина!

Останалото е мълчание, както казва великият Шекспир.