Вашингтон Пост: Без изход от войната. Опциите на Зеленски изглеждат лоши и още по-лоши
“Как Зеленски ще се измъкне от тази ситуация? Нямам представа. И, разбира се това ме притеснява”, казва украински депутат, който подобно на други длъжностни лица и дипломати, интервюирани за тази статия, говори при условие за анонимност.”
“Вашингтон Пост”, Изабел Хуршудян
Докато Русия засилва въздушните удари и отново напредва на бойното поле в Украйна повече от две години след кървавата си инвазия, краят на сраженията не се вижда. А вариантите на президента Володимир Зеленски за това какво да прави по-нататък – още по-малко как да спечели войната – варират от лоши към по-лоши.
Зеленски заяви, че Украйна няма да приеме нищо по-малко от връщането на цялата си територия, включително земите, които Русия контролира от 2014 г. насам. Но тъй като бойните линии се промениха малко през последната година, военното връщане на териториите в Източна и Южна Украйна, които Русия окупира в момента – около 20% от територията на страната – изглежда все по-малко вероятно.
Преговорите с руския президент Владимир Путин за прекратяване на войната – нещо, което Зеленски отхвърля, докато руските войски остават на украинска земя – са политически токсични. Украинската общественост е изключително против предаването на територия, а Путин не показва готовност да приеме каквото и да било, освен капитулация на Украйна пред неговите искания.
Статуквото е ужасно. В момента борбата е в пълна безизходица, а на бойното поле ежедневно умират украинци. Но прекратяването на огъня също не може да започне, казват украинците, защото то само ще даде на руснаците време да попълнят силите си.
Украински и западни представители смятат, че Зеленски до голяма степен е зациклил. Помощта от Съединените щати, най-важният военен поддръжник на Украйна, е спряна от месеци от републиканците в Конгреса. Одобрените по-рано модерни изтребители – произвежданите в САЩ F-16 – се очаква да влязат в бойните действия по-късно тази година – но в ограничено количество, което означава, че те няма да променят правилата на играта. Страните от НАТО все още проявяват сдържаност при оказването на помощ, за което свидетелства неотдавнашният скандал, след като френският президент Еманюел Макрон заяви, че европейските държави не трябва да изключват изпращането на войски.
“Как Зеленски ще се измъкне от тази ситуация? Нямам представа. И, разбира се, това ме притеснява”, казва украински депутат, който, подобно на други длъжностни лица и дипломати, интервюирани за тази статия, говори при условие за анонимност.
Най-сложно за Зеленски ще бъде да се справи с очакванията на собствената си страна. Подкрепата за него сред украинците продължава да е висока, но след две години война и нарастващия брой жертви “солидарността се къса”, казва западен дипломат в Киев.
Високопоставен украински служител заяви: “Всички искат бързи решения, но всички разбраха, че бързи решения няма да има.”
Тази година трябваше да бъде изборна за Зеленски, но конституцията на Украйна забранява провеждането на избори при военно положение, а някои официални лица тук се притесняват, че Русия ще се опита да обяви Зеленски за нелегитимен, след като той ще изпълнява функциите си по-дълго от избрания петгодишен мандат – въпреки присъщото лицемерие в многократното пренебрегване на ограниченията на мандатите от страна на самия Путин.
Зеленски също така ще трябва да изпълни собственото си обещание – което той редовно повтаря – да върне Украйна в границите ѝ от 1991 г., включително Крим – украинския полуостров, който Русия незаконно нахлу и обяви за свой преди 10 години.
“Умните хора знаят, че това не е реалистично”, казва украинският депутат и добави: Политическото ръководство “трябваше в някакъв момент да коригира тази реторика”.
Песимизмът относно шансовете на Украйна на бойното поле се засили през последните месеци, тъй като руските сили си възвърнаха инициативата на бойното поле, до голяма степен поради недостига на войници и боеприпаси на украинците.
Украйна разчита на западните си партньори за оръжия, но пакетът за сигурност на стойност 60 млрд. долара от Съединените щати е спрян в Конгреса от шест месеца. Междувременно украинското правителство се бори да се справи с недостига на личен състав, тъй като мерките за мобилизиране на повече войници разделиха обществото.
Сега Киев се подготвя за възможността помощта от САЩ да бъде прекъсната. Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън заяви неотдавна, че пакетът може да бъде подложен на гласуване следващата седмица, но се очаква той да бъде преразгледан, като например парите да бъдат предоставени като заем, което би увеличило и без това огромния дълг на Украйна.
Дори ако помощта бъде одобрена скоро, забавянето изпрати ясен сигнал, че бъдещата помощ не е гарантирана, особено предвид президентските избори в САЩ тази година. Длъжностните лица също така се притесняват, че Европа не разполага с производствен капацитет, който да компенсира недостига на американска помощ, особено в областта на артилерията и боеприпасите за противовъздушна отбрана – най-големите нужди на Украйна.
Зеленски заяви, че Украйна дава приоритет на вътрешното производство, но досега произвежда само малка част от нуждите си. В момента руските сили стрелят шест пъти повече от украинските по фронтовата линия.
“Вижте, ние вече половин година нямаме боеприпаси. Най-малкото не разполагаме с достатъчно количество”, казва украинският служител. “Ами добре, ще става все по-зле. И какво от това? Какви други възможности има? Ако партньорите, които са обещали да ни дадат боеприпаси, не ни ги дадат, разбира се, че положението се влошава. Но и имиджът на САЩ в света ще се влоши”, допълва той.
Преди година настроението в Киев беше предпазливо оптимистично, тъй като Украйна подготвяше мащабна контраофанзива с модерни танкове и бойни машини, прясно предоставени от западните партньори. Но тази атака не успя да постигне значителни успехи, а новите оръжия не се оказаха решаващи.
Украинските удари дълбоко в Русия, насочени срещу военната инфраструктура и логистиката, като например петролни складове, се увеличиха, но силите на Киев все още са подложени на натиск по фронтовата линия и напоследък са изтласкани назад.
Украинците са се примирили с дългата война. Някои от тях се сражават от 2014 г., когато Русия за първи път разпали конфликта в Източна Украйна.
“Украйна няма сили да направи нова офанзива”, каза един от западните посланици. “Съществуват два сценария. Единият сценарий е да получат подкрепа, за да поддържат отбранителни линии. … Вторият е, че няма достатъчно подкрепа и Украйна ще се защитава така или иначе, отчаяно и с по-малко човешки ресурси”.
Ако Киев се изправи срещу руските сили с недостатъчна подкрепа през тази година, каза посланикът, ще се увеличат жертвите и териториалните загуби, което ще постави Украйна на заден план.
Украйна и нейните партньори трябва да се подготвят за 2025 г. като “още една година на война, а не на мирни преговори”, каза посланикът. “Ако (Западът) иска мир, той трябва не само да отговори на настоящите украински нужди, но и да използва 2024 г., за да предостави на Украйна всичко необходимо, за да премине в настъпателен режим и да постигне значителни успехи през 2025 г.”
Но Украйна трябва сама да посрещне някои нужди. Полевите командири съобщават за недостиг на военнослужещи по фронтовата линия, особено на пехота, която се разполага на най-предните позиции. Военните командири настояват за широкомащабна мобилизация, но Зеленски изрази съмнение, въпреки че според Киев Москва планира да свика още 300 000 войници.
Наскоро Зеленски подписа закон, който намали минималната възраст за призоваване в Украйна на 25 години, но заяви, че мобилизирането на още около 500 000 войници, както предложи бившият главнокомандващ на Украйна, няма да се случи. Генерал-полковник Олександър Сирски, новият военен началник, заяви, че цифрата 500 000 е “значително намалена” след одит на персонала. Междувременно внесеният в парламента проектозакон за разширяване на параметрите на лицата, които могат да бъдат призовани на военна служба, претърпя хиляди изменения.
Втори западен дипломат в Киев заяви, че администрацията на Зеленски и парламентът на Украйна играят “политически пинг-понг” по отношение на мобилизацията, тъй като тя е непопулярна. Въпреки че хиляди хора се включиха доброволно в началото на войната, малцина, които още не са се записали, искат да го направят сега.
“Никой не иска да понесе истинската отговорност в този момент”, каза дипломатът, който не беше упълномощен да говори публично.
“Но това ще трябва да се направи”, каза дипломатът. “Искам да кажа, че не може да се продължава по този начин. Чувам за хора, които са на фронта и които просто не могат да издържат повече. А когато се върнат тук в отпуск и видят всички тези млади момчета, които биха могли да бъдат там, аз бих се възмутил от това. Така че се получава и социално напрежение около това.”
Мащабната мобилизация ще доведе и до икономически предизвикателства. Парите за заплати на войниците не могат да дойдат директно от чуждестранна помощ, а някои индустрии вече изпитват недостиг на работна ръка. Икономиката на Украйна е подложена на напрежение от повтарящите се ракетни нападения и нападения с дронове, насочени срещу енергийната инфраструктура, които също отблъскват чуждестранните бизнес инвестиции.
И така, колко дълго Украйна може да издържи да бъде във война? Украински депутат заяви, че страната няма да преживее статуквото още 10 години. Други обаче смятат, че борбата може да продължи дори още по-дълго.
“Това е неприятна мисъл, но когато някои хора казват, че това може да отнеме десетилетия, никой не оспорва това”, казва Тимофей Милованов, професор в Киевското училище по икономика и бивш министър от правителството.
“Никой няма да отстъпи територия, но хората разбират, че връщането ѝ може да отнеме много време. Каква форма може да приеме това? Тук мненията се различават. Дълга война с евентуална победа? Внезапен срив в руската структура на властта? Успешно контранастъпление? Но това изисква съвсем различен тип подкрепа от тази, която Украйна има сега”, допълва Милованов.
Превод: dnes.dir.bg
