Андрей Кончаловски: Разрухата на европейското изкуство напълни света с идиоти

„Аз съм богат, защото светът е пълен с идиоти“. Салвадор Дали

Преди петнайсет години неизвестният англичанин Деймиън Хърст купува с парите си мъртва акула и я транспортира до Лондон срещу 5000 паунда. Хвърля трупа на акулата в стъклен куб и го пълни с формалдехид. Нарича работата си (забележете, името трябва със сигурност да е находчиво – А.К.) „Физическата невъзможност за смърт в съзнанието на живия“…

През 2004 г. тази работа е купена за 12 милиона долара от американски колекционер, който я дарява на нюйоркски музей. Откупуването веднага нарежда Хърст сред най-скъпите артисти в историята, заедно с Кандински, Малевич и Джаспър Джоунс…

Най-интересното е, че хората пишат за тази измамническа операция, която няма нищо общо с изкуството, а Хърст се сдобива със славата на „супер моден“ продукт на модерната британска култура…

Не виня Хърст – за мнозина днес парите са по-важни от художествената стойност. Хърст е велик бизнесмен: номерът с трупа на акулата може да влезе в учебниците по маркетинг. Иска ми се да се надявам, че британецът се е опитал честно да разбере дали хората имат здрав разум. Но открих, че Дали е бил прав: повечето от почитателите на модерното изкуство са кретени…
А цената на „шедьоврите“ на Хърст (разфасовани свински трупове, кравешки глави с кожа и т. н.) го доказва. Не се съмнявам, че Хърст осъзнава, че ТОВА не е изкуство – учил е в Академията за изящни изкуства. Нека разберем защо ТОВА не е изкуство. През хилядолетната история на цивилизацията развитието на изкуството е преминало през различни етапи, но те имат няколко общи характеристики.

На какво трябва да отговаря изкуството?

Четири условия.

Първото е талант, дар от Бога… Артистът изпитва чувство и ни го предава в артистична форма. Както казва Толстой, „Изкуството е послание на чувствата“…

Без способността да чувства артистът просто не съществува. Мисля, че великият Пушкин, ако беше хомосексуален, нямаше да може да напише толкова много любовни стихове…

Страдания, смях и ужас – като маски на антична трагедия – тези чувства формират основата на изкуството…
Истинските произведения на изкуството нямат нужда от допълнителни думи – имената им са прости: „Мона Лиза“, „Давид“, „Война и мир“, „Героична симфония“….

А обясненията на някакъв „Черен квадрат“ заемат стотици страници…

Но чувството не е достатъчно, трябва да си в състояние да го изразиш. Затова вещината е второто условие за съществуването на изкуство. И ако талантът е по рождение, то майсторството е непрестанен труд. Поради това един велик артист, дори и ако е гений, трябва да работи усилено, за да овладее занаята. Китайците убедено вярват, че истинският майстор може да се роди само в пето поколение.

Третият белег на истинското произведение на изкуството е споделянето на усещането за красота. Чрез изкуството ние успяваме да видим Красотата. Човекът винаги е бил подвластен на красотата на природата, звуците, образите… В работата на големите артисти категорично има някаква висока, идеална цел. Както казва Татяна Толстая, „Понякога художникът успява да се изправи на пръсти и да види за миг едно и също нещо – немислимото и Великото…“

И четвъртото условие за съществуването на изкуството е богатството на културните асоциации. От най-старите епици до постимпресионистите, цялото европейско изкуство е богато на различни асоциации с митове, вековни културни архетипи и традиции. До средата на двайсети век артистите не са търсили да създадат произведение извън традицията. Можеш да се „бориш“ срещу традициите, когато знаеш с КОГО имаш работа, разбираш го. Познаването на традициите и способността да погледнеш към тях по нов начин създава велики произведения на изкуството. Ако погледнете творбите на великия италианец Микеланджело Буонароти, ще разпознаете в тях древногръцкия скулптор Фидий. Художникът модернист Франсис Бейкън е разбирал каква традиция в изкуството „унищожава“, пародирайки Веласкес…

Европейското изкуство беше разрушено от постмодернизма, който от средата на двайсети век се опитва да се освободи от традициите и да ги забрави…

Да си спомним у Маяковски: „Аз плюя на мрамора студен и слизест, за тоновете бронз не давам грош…“

Та, така наречената мъртва акула на Хърст не среща нито едно от гореспоменатите условия, необходими за създаването на произведение на изкуството. То не предава чувства, а единствено буди интелектуално любопитство. В него няма майсторство – труп на акула, сложен във формалин. И разбира се, тази „работа“ не е в състояние да предизвика усещане за красота. Защо тогава, питате се, тя струва толкова скъпо?

Със същия успех може да зададете въпроса: защо „Квадратът“ на Малевич струва толкова скъпо, след като той също не отговаря на никоя от тези категории?

„Квадратът“ беше откупен от нашата държава и е включен в музейния фонд на Русия. Пазарната стойност на „Квадрата“, който е признат за „монумент от национално значение“, може да достигне до 20 милиона долара според експерти…

Изкуство ли е Черният квадрат? Има ли в него някакъв талант?

Има ли чудесно чувство?

Няма. Има забележителен рекламен трик...

Има желание да се „взриви“, да се предизвика скандал, да се шокира зрителят…

От тази гледна точка Малевич е толкова „артист“, колкото Херострат е архитект, а Чикатило – извинявам се, хирург…
Няма как да не се сетя за любимия ми случай с напомпания кретен Анди Уорхол. Той се обадил в ателието си и инструктирал фотографа да нанесе определено изображение върху коприна, след което отишъл при готовото платно… и го препикал. Платното със следи от урината на Уорхол било продадено в Ню Йорк за 10 милиона долара!

„Познавачите на изкуството“ знаят каква е ролята на Уорхол в създаването на този „шедьовър“, но продължават да го откупуват, буквално грабейки си го от ръцете помежду си!

Дилърите, които колекционират очевидни боклуци в галериите си, знаят какво правят. Та нали в края на краищата има критици, които ще „придадат“ дълбок смисъл на боклуците и ще обявят оценките си за общоприета истина. А предприемчивите експерти с тънки портфейли биха платили доста за ТОВА, помнейки признанието на Дали, че „светът е пълен с идиоти“, и не след дълго те ще могат да препродадат „шедьовъра“ три пъти по-скъпо. Каква голяма измама!
Можеш да създадеш мода от всичко. Както писа Солженицин в статията си „Изчерпването на културата“:
„Първо вкусовете се захранват (налагат) от самите манипулатори, след това се провеждат „обществени проучвания“и се откриват същите „вкусове“… Пошлостта на изкривеното изкуство, превърнало се отдавна в псевдоизкуство, се разширява победоносно… осакатява слуховите и зрителните възприятия на хората, запушва душите“…

Днес можеш да успееш в света на изкуството без никакъв талант. Достатъчно е да си добър предприемач и бизнесмен. Днес пазарната стойност е заменила артистичната стойност – това е основната трагедия на европейското изкуство…

Между другото, изглежда, Хърст наистина е бил сериозен за опазването на своето творческо „наследство“ – той решава да замени мъртвата акула в своята прочута работа от 1991 година. Авторът няма пари по това време и сам слага акулата в стъкления буркан. И тъй като не е специалист, акулата започва да умира. Въпреки това по-рано тази година много известна музейна фирма от Сеул купува още една такава акула, струваща на корейците само 4 милиона долара. По този повод Хърст казва, че работи върху копия на славната си „творба“…

Салвадор Дали има смелостта да признае, че обича парите повече от всичко друго в света и че задоволява тази своя страст с помощта на идиоти, които не разбират нищо от изкуство.

Браво, старче Дали, светът наистина е пълен с идиоти!