Всичко е добре, ама…
В средата на седмицата официозният „частен“ канал Си Ен Ен с нескрита гордост заяви, че легендарните „летящи крепости“ Б-52 бомбардировачи с осем реактивни двигателя (може би най-замърсяващия въздуха летателен апарат) са започнали – забележете, над 30-часови патрулирания – от САЩ до Китайско море и обратно.
Въпросните Б-52, както напомня медията са елемент от „ядрената триада“ на Щатите – самолети, ракети, подводници, снабдени с атомно оръжие, и ето защо новият им маршрут, както дебело подчертава въпросната медия, са „сериозна подкрепа за нашите съюзници и сериозно предупреждение“ за евентуалните противници“ (като Китай например).
Освен това Си Ен Ен съобщава, че Б-52 е участвал по някакъв начин във „всички войни, водени от САЩ след войната във Виетнам“. Каква гордост! Каква мощ!
И ми се ще да коригирам колегите от този телевизионен канал, че тромаво движещият се Б-52 е чудесна цел за всяка съвременна ракета „земя – въздух“ и особено за последните ракетни оръжия, наричани „хиперзвукови“. В сравнение с тях дядо Б-52 е нещо като стар голям и скърцащ файтон.
А и тук бих искал да припомня една история от малка България, жестоко бомбардирана от същите „летящи крепости“ в края на Втората световна война, които превръщат древната ни столица София в пепелища, макар че претендират че хвърлят бомбите си „само над военни обекти“. Всъщност те са се опитвали да превърнат София в „картофена нива“, както е заявявал нашият „добър приятел“ Чърчил. Всъщност неговата не-любов към България има своите основания. По време на Първата световна война (1917 г.) бойните дружини на генерал Борис Вазов в района на Дойран нанасят най-голямата (Да!) еднократна загуба на Велика Британия – над 41 хиляди души убити за два дни! Резултат от гениалното хрумване на българския генерал Вазов, наричано „ешелонирана отбрана“, което сега се изучава във военните помагала. А в същото време обозепочившият Чърчил е бил военен министър…
А като говорим за история ми хрумва и фактът, че легендарният български летец поручик Списаревски – по време на споменатите бомбардировки на „летящите крепости“ Б-52 е успял – със своя малък едномоторен самолет да извърши първия таран във военната история – като загивайки, се врязва в опашката на огромния Б-52 и буквално го срутва на земята.
Така че добре е да се спомене богатото минало на въпросния атомен бомбардировач Б-52, но да не се забравят уроците от историята. А и постиженията на новото време…