Китайският модел в енергетиката: “Чисти води и тучни планини” в условията на икономическия растеж
Енергетиката и енергийният преход са една от най-важните теми не само в европейски, но и в глобален мащаб. За съжаление, често ставаме свидетели на много политическо говорене, но малко реални действия или пък както се случва понякога в Европа, на политики в енергийната сфера, които водят до задълбочаване на икономическите и социалните проблеми. На фона на това опитът на Китай е особено важен. Той показва, че има начин, по който енергийният преход да се извършва без това да вреди на икономиката, а напротив – да я допълва и развива. Китай е лидерът в зелените и възобновяеми енергийни източници, а е същото време развива сериозно и ядрената си енергетика, което показва двустранен, балансиран и адекватен подход. КНР успява успешно да балансира между “зеленото” и нуждите на икономиката.
Още през 2022 г. китайските власти се обърнаха с лице към идеите за развитието на нова енергийна система чрез ускорения ход към декарбонизация и контрол над вредните емисии, за да постигнат това, което Пекин нарича „екологична трансформация“, с цел поддържането на „зеления“ растеж и борбата с климатичните проблеми. Китайският лидер СиДзинпин е категоричен, че „чистите води и тучните планини са сребро и злато“ и това стана максима на екологичната политика на Пекин.
Гледната точка на китайския лидер и ККП е, че само хармоничното съвместно съществуване на човека и природата е устойчив модел в дългосрочен план. А енергийният преход е важен, за да се гарантира както икономическият растеж, така и опазването на околната среда.
В противовес на изтеглянето на САЩ от сериозната политика в сферата на зеления преход при последните американски администрации. Пекин пое кръста на енергийния преход, като намери политически кураж, икономическа мотивация и най-важното, технологичния капацитет, за да извърши тези трансформации, които станаха консенсусни за по-голямата част от човечеството.
През последното десетилетие Китай се превърна в лидер във възобновяемата енергия, притежавайки пет от шестте най-големи компании за производство на соларни технологии, както и най-големият производител на оборудване и съоръжения за вятърна енергия. За да запази околната среда, въздуха и водите, Китай от над десет години прави прехода от въглероди към чиста енергия, особено видимо е това в големи мегаполиси като Пекин, Гуанджоу, Шънджън и други от този калибър. Тези политики дадоха сериозни резултати за замърсяването, без това да се отрази негативно на икономиката. Тъкмо напротив – създават се нови работни места и нови производствени мощности.
Според статистиката жителите на Пекин са се радвали на четири месеца повече синьо и слънчево небе над града си през 2023 г. спрямо 2013 г., като същевременно китайската икономика продължава да е двигател на световния растеж, а китайската индустрия да е водеща в света.
Китай има за цел да достигне въглероден пик около 2030 г. и въглеродна неутралност до 2060 г. и следва тези планове доста систематично, като същевременно икономическият му растеж се запазва в пъти повече, отколкото при която и да било западна държава. Един от способите за това, освен „зеления“ преход, е и прилаганият цялостен междуиндустриален комбиниран подход, който води до подобряване на енергийната ефективност.
Смята се, че до 2030 г. поне една пета от консумацията на ток в Китай ще идва от източници, които не са свързани с въглероди, а от вятърна, слънчева, водна и ядрена енергия, както и от други иновативни подходи. Така например вятърната и слънчевата енергия са увеличили своя дял в Китай от 2,1 процента през 2012 г. на 11,7 процента в края на 2021 г.
Китай с ускорени темпове заменя въглищата и петрола, но за разлика от някои европейски страни, където това доведе до загуба на работни места или по-високи цени на енергията за бизнеса, при Китай се наблюдава обратното. Новите „зелени“ индустрии и подходи откриха милиони работни места в страната.
В своите северни провинции например Китай насърчи програма за подмяна на въглищната енергия с такава от природен газ и електричество за отоплението на домакинствата. На някои места гражданите дори са насърчени с различни инициативи да слагат фотоволтаици в имотите си, което пък властите съвместяват и с инициативите си за борба с бедността (които доведоха, както е известно, до победа над абсолютната бедност).
Днес вятърните и слънчеви енергийни сектори на Китай са най-големите в света, а енергийната структура категорично се е изместила безвъзвратно към възобновяемите източници. Конкретен пример: въглищната енергия е спаднала като ниво на консумация от 68,5 процента през 2012 г. до 56,1 процента към 2021 г. Смята се, че въглищата ще отговарят за по-малко от половината енергийна консумация до 2026 г.
Правителството на Китай засилва политиките в „зелената“ сфера и излиза непрекъснато с нови инициативи за увеличаване на „зелените“ енергийни мощности, позиционирайки КНР не само като първенец в тази дейност, но и като основен доставчик на Европа на необходимите технологични компоненти за „зеления“ преход.
Според международни икономически анализатори Китай е най-големият инвеститор в иновациите и технологиите за нисковъглеродна енергия и открития, като инвестира над 260 милиарда долара само за иновации в сферата на възобновяемите енергийни източници и електромобилите.
Страната се е превърнала и в основен производител на електромобили на планетата, което пък открива над три милиона работни места и увеличава индустриалната конкурентност на Китай спрямо другите големи индустриални и икономически сили.
КНР не пренебрегва и една от най-производителните и чисти енергии – ядрената. Очаква се страната да инвестира 231 милиарда юана годишно (31,8 милиарда долара) в създаването на нови ядрени централи. Интересно е да се отбележи, че китайските ядрени реактори „Хуалон-1“ вече са били използвани и в други страни по света. Според статистическите органи на страната и международните анализатори, процентът на ядрената енергия ще заема все по-голям дял, в рамките на целите на КНР за намаляване на въглеродните емисии и достигане на въглеродна неутралност.
Китайските учени и партийно-държавните органи работят сериозно и над гарантирането на сигурността на новите ядрени обекти, разработвайки технологии за превенция на аварии при бедствия като земетресения, наводнения или суша.
И така, КНР се превръща в световен лидер в областта както на възобновяемата енергия, така и на ядрената енергия, гарантирайки енергийната сигурност на своите 1,4 милиарда жители и давайки добър пример на целия свят. Днес мечтата на СиДзинпин за „екологична цивилизация“ се приближава с все по-ускорени темпове, помагайки на страната да съхрани околната среда, да прочисти въздуха в мегаполисите, като в същото време обезпечи отоплението и електричеството на огромната китайска промишленост и стотиците милиони китайски граждани.
