Фактите са на страната на „Альоша“
Сред участниците във форума бе и сдружението „Славянски свят“-Пловдив, чийто председател Васил Стайков споделя с читателите на в. „Русия днес-Россия сегодня“ свои виждания по проблема с „Альоша“.
Политическата самодейност на една малка, но агресивна част от партийни, обществени и административни функционери с амбицията да премахват съветските и руските паметници, приема почти епидемичен характер. След продължителна, най-безсрамна и цинична кампания, под техните удари попадна и символа на Пловдив – паметникът „Альоша“. Той бил паметник на окупаторска армия, построен незаконно, без съгласието на гражданите, без разрешение, набързо издигнат, с ниска художествена стойност, заемал най-високото и впечатляващо място, на което би трябвало да се поставят паметници на наши най-видни и заслужили българи, районът на паметника бил изоставен, неприветлив…
А ето какво казват фактите: през януари 1947 г. в Пловдив е създаден Общоградски инициативен комитет за изграждане на паметник на Съветската армия–освободителка. Председател на ИК е генерал лейтенант Асен Греков, началник на Пловдивския гарнизон. В състава на комитета са включени още 5 генерали, представители на всички обществени организации, видни архитекти, строители, административни и стопански ръководители, представители на медиите и др.
Решението за издигане на паметника е взето на заседание на МС на НР България на 26.12.1947 г. Включени са най-добрите за времето си скулптури, архитекти, художници, инженери, строители, каменоделци. Има много писмени материали, скици, снимки и документи, които отразяват продължилия четири години строеж на паметника – от ноември 1953 до май 1957 г. Освен държавни средства, стотици колективи и организации се включват с доброволни средства – 6 405 000 лв.
Преди да се пристъпи към разрушаване на „Альоша“, както и на други съветски и руски паметници, а те в България са около 420, трябва да се има в предвид, че тези паметници попадат под защитата на официални документи – конвенции, договори, закони.
Почти седем десетилетия към „Альоша“ гражданите и гостите на Пловдив се отнасят с огромно уважение и внимание. На върха са и паметниците на Цар Освободител Александър Втори и 25 паметни плочи на съветски, руски и български космонавти, посетили Пловдив.
Но за последните три десетилетия, няма друг паметник в града на тепетата, който е предизвикал толкова противоположни, абсурдни, понякога чудовищни мисли и действия. В един момент градската управа успя да вземе решение за премахването на паметника. Но на 21 юни 1996 г. Окръжният съд на Пловдив отмени решението на Общинския съвет. Това беше потвърдено и от Върховния съд на България. „Альоша“ оцеля, но на мястото на едни негови врагове идват други, които с ентусиазъм искат да довършат делото на тези, които не успяха досега. На това място според тях трябвало да има паметници на нашите най-видни българи. Като идея това е добре. Но защо да не се направи на другия, още по-висок хълм от Бунарджика – Младежкия хълм, където наистина биха могли да се поставят паметници например на хан Аспарух, Крум, Тервел, Левски, Ботев и др.
Да не говорим какви проблеми от техническа гледна точка би предизвикало разрушаването на „Альоша“. Железобетонната конструкция е изключително здрава и сложна. Само главата на „Альоша“ е 3 т., шмайзерът е 2 т.…
Има една много изразителна картина на френския художник Жозеф Ноел Силвестър – „Разграбването на Рим“. Първата работа на варварите е била да бутнат паметниците. В двайсетте години на миналия век първата работа на фашистките формирования е била да изгорят книгите на прогресивните автори, да премахнат свободата на словото, да ликвидират всички символи, които не съвпадат с техните идеология и мислене. Това ли трябва сега да виждаме? Защо високопоставени административни и политически личности, „съвременни демократи“, ни определят коя държава или народ да мразим и коя да обичаме.
Сега в Европа и по света има около 4000 паметници, посветени на победата на антихитлеристката коалиция над фашистка Германия, Япония и Италия. Фалшифицирането на историята винаги е водило до тежки беди. Нека съсредоточим усилията си върху обединението на обществото, вярата, благоденствието и просперитета на хората, населяващи този прекрасен географски район на Балканите и Европа.
