Какво ги чака еничарите от Харвард?
Когато капиталът призовава някого в политиката, за да изпълни негова важна актуална и неотложна задача, е благородно щедър и мил, дава и обещава, насочва, помага, обяснява, възнаграждава. Той не се съмнява в избора си и затова изискванията му са големи. Но и не признава никакви оправдания, ако не бъдат изпълнени и задачата бъде провалена. Колкото по-голяма е щедростта му в началото, толкова по-строги са претенциите му в края. Той влага част от себе си и никому не прощава, ако тази част не може бързо да се възвърне и стане онова, което е пожелал и възложил да бъде сторено.
Капиталът предоставя на избраника си целия ресурс на държавата, облича го във власт и му позволява да прави каквото си иска с нея, стига да му свърши работата.
Помните как преди няколко години с овации и горещи надежди се появиха обновителите на българската политика, завършилите Харвард, умните, енергичните, богатите и всеотдайните ратници на промяната, които обещаха да обновят държавата и обществото ни. Те се възкачиха на гребена на народния протест, обясняваха с вълнение какво се случва и как ще извършат такива реформи в икономиката, управлението, общественото устройство, които ще ни успокоят, вдъхновят и направят и по-богати, и по-уверени в сегашния и утрешния ден. Защото те това са го учили в престижни университети, получили са дипломи, вече са го правили чрез своя изключително успешен бизнес и е въпрос на време, за да дойде мечтаното бъдеще.
На бизнеса му трябваха такива хора!
А обществото им повярва, защото бяха млади, образовани, умели. То жадуваше за подобни водачи и изобщо не се съмняваше, че под тяхно ръководство ще се извършат действителни промени
Капиталът също беше доволен. Подобно „разбирателство“ с обществото той отдавна не бе имал и затова и неговите надежди бяха толкова големи.
Оставаше чудото да се случи!
На обществото му е простено да бъде емоционално и да храни празни надежди, когато е достатъчно измъчено, обезпокоено и отслабено от надежди и очаквания. Затова не бе трудно и този път да бъде излъгано и подведено. На него много му се искаше да се намерят умни хора, които да му помогнат да излезе от безизходицата си.
На капитала обаче това не е присъщо. Ако той се излъгва в очакванията си и в тези, които трябва да поддържат неговата сила и енергия, значи нещо твърде важно и съществено в системата не е наред. И следва да се анализира. В случая той подходи с високо самочувствие и с убеждението, че всичко му е позволено и че обществото е дотолкова смазано и разрушено, че каквото му наредят да прави, ще го прави. И че ще търпи и изтърпи всичко.
Обществото може да търпи дълго, ала не и капиталът. Той бързо разбра грешката си и почувства заплахата върху себе си.
А грешката му бе доста груба, тъй като бе избрал да даде властта на хора, които се оказаха неподготвени, необразовани, безотговорни. Те смятаха, че им подаряват властта, за да правят с нея, каквото си поискат. Както бе поверявана на почти всички преди тях. За тях тя бе подарък и побързаха да се възползват от него.
Капиталът е щедър, когато се надява на избора си, за да му свърши работата. Ала е безпощаден, когато се разочарова и му се налага да поправя грешката си. Той не се бави, за да разчисти сметките си с тези, които са го подвели.
Предстои да наблюдаваме как това ще стане с партиите, на които той възложи властта: „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Ако кажа, че сега ще хвърчи пух и перушина, няма да излъжа или да преувелича.
И тя ще захвърчи още на предстоящите избори. Вече започна операцията по наказанието. Обвиненията може и да не се докажат, но шумът около тях ще увеличи ефекта от тях, ще ги уголемява постоянно, за да свикне обществото, че тези хора са бандити. Дори и да не са.
Началото е в митницата, в офиса на един от активистите на ПП, после операцията ще се разпростре и върху други субекти и обекти, случаи, явления, докато не остане у никого съмнение, че се вършело нещо нередно от довчерашните любимци и избраници на капитала. Те сега реват, че срещу тях се води кампания за дискредитиране, но забравят, че самите те започнаха политическия си възход по същия начин. Тогава те не виждаха нищо нередно в това да се изваждат непроверени факти, за да се омаскари един или друг техен опонент и противник. По тази схема се действа във всички подобни случаи. Сега е дошъл редът на тези и каквото и да говорят, както и да пищят, колкото и да се жалват, колелото е завъртяно и спиране няма и не може да има, докато не приключи цялата тази схема за смяна на властта.
Провалът на тези умници е очевиден и няма никакво съмнение, че ще си получат заслуженото, преди да потънат в политическото небитие.
Проблемът на политическия живот обаче е, че в момента няма никакъв друг субект, който би могъл да изпълни поръченията на капитала. Това може да отсрочи за малко политическата смърт на ПП и ДБ. Но само за малко – докато се появи някакъв друг политически фаворит, за да ги замени във властта. Колкото по-рано това стане, толкова унищожителните удари върху тези неудачници ще бъдат по-малобройни и нещо от тях би могло да се спаси. Макар че и това е малко вероятно. Но все пак.
Искам да кажа, че такава е съдбата на скорозрейките и случайните политически спасители. Този урок трябва да се знае и помни – особено от тези, които се опитват да налучкат времето и да се възползват от празнотите в политическия живот.
Но за да бъде запомнен подобен урок, са необходими умни хора. А такива в политиката, за съжаление вече не останаха.
Затова всеки път ще започваме отначало. И няма да достигаме до естествения край.
