БТПП: Китай е подходящ партньор за сътрудничество във всички икономически сектори в България
„Отчетохме изключителен успех на Конференцията за насърчаване на търговското и инвестиционно сътрудничество между България и китайската провинция Съчуан, която организирахме съвместно с Китайският съвет за насърчаване на международната търговия – Съчуан (CCPI). Вече спомогнахме за подписването на първия договор между българска и китайска компания“. Това заяви председателят на УС на БТПП Цветан Симеонов в интервю за „Китай днес“.
– Г-н Симеонов, организираната от БТПП неотдавна конференцията за насърчаване на търговското и инвестиционно сътрудничество между България и Китай, в която участва делегация от Съчуан, привлече вниманието на българските бизнес среди. Бихте ли обобщили какво бе обсъдено и договорено между българския бизнес и делегацията от Съчуан?
– Изключително успешно премина конференцията за насърчаване на търговското и инвестиционно сътрудничество между България и Китай, Съчуан, организирана от Българската търговско-промишлена палата, съвместно с Китайския съвет за насърчаване на международната търговия – Съчуан (CCPIT), на 2 април. Участие в събитието взеха над 70 представители на бизнеса от двете страни.
По време на конференцията бяха обсъдени потенциалните сектори за сътрудничество между бизнеса, както и предимствата на българския пазар, една от изходните точки за работа с Европейския съюз. Акцент бе поставен върху макроикономическите показатели на България и ключовите сектори в икономиката.
Китайската делегация беше добре подготвена благодарение на сътрудничеството с Посолството на КНР в София и Службата по търговско-икономически въпроси към него. В този контекст бяха отчетени интересите на фирмите и съществуващите контакти в предварителен порядък, което доведе до подписването и на договор за дистрибуция между фирмите – добър пример за подготовката на бъдещи делегации в областта на икономическото сътрудничество.
– Китайска провинция Съчуан е четвъртата по големина в голямата азиатска страна Както изтъкна в изказването си на форума г-жа Хуан Ли, председател на CCPIT – Съчуан, провинцията има готовност за засилване на сътрудничеството с българския бизнес. Мисията бе определена като първа стъпка за активизиране на отношенията. Хуан Ли посочи като перспективни сектори за сътрудничество селското стопанство, информационните технологии, хранително-вкусовата промишленост, оборудването и модерните технологии и др. Вие какво очаквате да последва след тази първа стъпка?
– Развитието на китайската икономика в последните години показва, че Китай е подходящ партньор във всички сектори на икономиката, без изключение. Затова, когато определяме секторите за сътрудничество, трябва да се насочим към онези, в които България има постижения или е заинтересована за развитие, за да може да бъде равностоен партньор. От секторите, които споменахте, без съмнение, модерните технологии за нас са сериозен приоритет. В хранително-вкусовата промишленост бихме могли да дадем своя принос, въпреки големите постижения на китайската лека промишленост. Специфичните продукти, които България произвежда в аграрния сектор, са не само възможност, но и важна област за сътрудничество.
Очаквам интереса на китайските компании към българския пазар да нарасне, тъй като делегацията
от Китай взе участие и в Архитектурно-строителната седмица в „Интер експо център“.
– Тази година се отбелязват 75 години от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България. Вие имате дългогодишни наблюдения на българско-китайските отношения. Каква е, най-общо казано, е равносметката в икономическата област? Какво място заема КНР сред чуждестранните икономически партньори?
Китай и България имат дълга история на търговски и икономически отношения, като през тази година отбелязваме 75 години от установяването на дипломатическите отношения между двете страни.
Статистиката е красноречива, имаме непрекъснат ръст на взаимния стокообмен с Китай и считаме, че е време за по-сериозни стъпки в двустранните инвестиции. Китай е страна с доказан интерес за инвестиции в чужбина и с капацитет да ги осъществи. Затова със съвместни усилия трябва да създадем условия не само за обмен на стоки и услуги, но и за съвместни производства.
България може да стане стратегическо място за производство и разпределение на китайска продукция, като се има предвид, че географски България е най-близката до Китай страна – членка на ЕС, и може да функционира като разпределителен център (хъб) за китайските стоки към Европа.
– В сегашната сложна геополитическа обстановка Китай категорично се очерта като движеща сила на международното сътрудничество в редица области. Какви актуални възможности открива тази тенденция за икономическите ни отношения с втората икономическа сила в света, която винаги се е стремяла да развива взаимноизгодно сътрудничество с нашата страна?
Китай показва вече конкурентоспособността си във високите технологии и по тази причина става още по-желан партньор за България и за българските фирми, защото е в състояние да предложи технологии, които ще могат да бъдат конкурентоспособни на целия европейски пазар, а и не само. От друга страна, едни инвестиции на български фирми в Китай, в сътрудничество с китайски партньори, имат не по-малки шансове да бъдат приети добре в рамките на единния необятен китайски пазар.
Смятаме, че съществува потенциал за разнообразяване на българския износ за Китай с вина и други напитки, по възможност с обща национална марка, козметика, ВЕИ и др.
Партньорството в област информационни и телекомуникационни технологии също е с голям потенциал с оглед положителния опит и огромния капацитет, който имат български компании в тази област.
– Досега търговията на България с Китай бележи най-голямо развитие в рамките на икономическо-
то ни двустранното сътрудничество и вече достига около 4 милиарда долара годишно, но в инвестиционната област напредъкът определено не е достатъчен. Какви мерки според Вас могат да допринесат за привличане на китайски капитали в България и изпълняване на съвместни проекти?
– Забелязваме, че търговският стокообмен между България и Китай за период от 20 години се е увеличил вече 27 пъти. Пандемията не повлия съществено на обема на търговския стокообмен между двете страни, напротив – интересът е двупосочен и остава постоянен, като БТПП си поставя задача за възможно по-скорошно балансиране на търговския обмен с Китай.
Най-важните мерки, които ще допринесат за привличане на китайски капитали в България, включват засилена рекламна кампания за промотиране на България като място за инвестиции чрез държавните институции, които са натоварени да извършат тази реклама и разбира се, чрез разширяване на нашите усилия, в това число и с подписаното споразумение с Китайския съвет за насърчаване на международната търговия – Съчуан, като дадем по-ясна, подробна и насърчаваща информация за български предприятия, които работят в различни области и техните продукти, които могат да представляват интерес за китайските инвеститори.
– В изказването си на срещата Вие посочихте, че в туризма има потенциал за сътрудничество с Китай. Наистина с увеличаването на средната класа и богатото съсловие в Китай милиони китайски туристи все повече пътуват по света. Какво обаче трябва да се направи от българска страна, за да бъдат привлечени част от тях към нашите морски и други курорти, към природните ни и културни забележителности?
– За нас развитието на туристическия сектор в България е важна цел, тъй като работим в сериозна конкуренция със съседните страни. Има обаче какво да покажем и тук отново опираме до това да има по-голяма рекламна кампания на възможностите на българския туристически сектор, успоредно с това да работим за повишаване качеството на услугите в българския туристически сектор, за да можем да се равняваме по най-добрите в Европейския съюз: Италия, Франция, Испания – пък и с една Гърция.
В този смисъл заслужава внимание и насърчаване на туроператорите от двете страни да си сътрудничат по-активно, първо, и второ, да се насочат към предлагането на комплексни пакети от туристически услуги, позволяващи посещения не само в България, но и в съседни страни. По този начин ще станем по конкурентоспособни и ползата от едно посещение в региона ще може да се мултиплицира.
Любомир МИХАЙЛОВ
