Кой защитава човешките права и кой ги използва като оръжие

Темата за човешките права набира сила през целия 20-и век, а днес, в 21-ви век, е една от основните теми на международната политика. Човечеството е постигнало големи успехи в сферата на човешките права, но остават още много проблемни области и нарушения по цял свят, посочва в анализ на проблема Радио Китай за чужбина. Още по-лошото е, че има страни, които използват въпроса за човешките права като извинение за намеса във вътрешната политика на други държави. През миналата 2023 година се навършиха 75 години от Всеобщата декларация за човешките права, която с право се счита за крайъгълен камък на международната политика. Но как реално стои въпросът с тях днес, кой наистина ги нарушава и кой работи за тях?

Факт е, че има страни, като например САЩ, които са превърнали темата в основно направление на своята външна политика, се отбелязва в анализа.

Проблемът обаче е, че докато на ниво реторика САЩ говорят за човешки права, в практически план действията им говорят друго. Разбира се, исторически САЩ също имат своя голям принос по темата, но днес нещата стоят по друг начин.

Дори в самата Америка има сериозни нарушения на човешките права, които не се решават от десетилетия и изглежда, няма политическа воля за това. Доскорошната първа сила на света например има сериозни проблеми с трудовите права на своите граждани, с расизма, насилието над цветнокожото население, корупцията и ненаказуемостта на магистрати и държавни служители, както и с положението по затворите.

През 2021 г. над 1100 граждани на САЩ са загинали от полицейско насилие

Един конкретен пример е, че от 1989 до 2022 г. почти 3000 американски граждани са били несправедливо обвинени и осъдени, а дори и след разкриване на несъстоятелността на обвиненията федералните власти не компенсират по никакъв начин хората за излежаните присъди и страданията, през които са минали.

Друг неприятен пример е, че само през 2021 г. над 1100 американски граждани са загинали в резултат на полицейско насилие. Още по-фрапантното е, че в повечето случаи става въпрос не за полицейска реакция при въоръжена съпротива, а за дребни нарушения, недоразумения или чисто младежки прояви.

Всъщност оказва се, че всяка година близо 1000 души в САЩ биват убити при престрелки с полицията.

Наказания обаче за превишаване на полицейските правомощи, има изключително рядко.

Друга проблемна точка е, че в разгара на Ковид пандемията, много американски медии и политици си затвориха очите за избуялия расизъм и дори расово мотивирани нападения срещу американците от азиатски произход. Според неправителствени организации за периода на разгара на пандемията е имало над 10 000 случая на расистки инциденти срещу хора от азиатски и тихоокеански произход.

Известно е също така, че въпреки приказките за човешки права и хуманно третиране например на затворниците и осъдените, САЩ са държавата с най-голям процент на затворническо население, което често живее при лоши условия и е почти винаги расово сегрегирано. Не се правят никакви усилия за реабилитация и реинтеграция на затворниците към цивилния живот. От 2019 до 2022 година пък над 100 служители на федералната затворническа система са арестувани за сексуално насилие или убийства на осъдени.

И ако САЩ имат сериозни проблеми с човешките права в своята държава, то още по-сериозно седи въпросът с поведението им в чужбина.  Известно е, че за периода на т. нар. война срещу тероризма, много хора от мюсюлманския свят са били отвличани и вкарвани в Гуантанамо, където излежават дълги присъди и изтърпяват различни мъчения.

Много нарушения на човешките права от американски военни и наемници

Много са и случаите на нарушение на човешките права от американски военни, наемници и силови структури по време на окупациите на Ирак и Афганистан.

Според различни организации, например Института „Уотсън“ за международни и обществени дела към университета Браун, само преките жертви на „войната срещу тероризма“ са до 940 000 души. Става въпрос за хора, които са загинали в резултат на насилие, войни и бунтове, свързани с тези американски интервенции в Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия и Йемен.

Но има и още по-шокиращи числа. Косвените жертви на войната срещу тероризма – и тук говорим само за загиналите, са до 4,7 милиона души. Освен това почти 40 милиона души от Близкия изток и Южна Азия са били принудени да се изселят от родните си места заради започнатата от президента Буш политика на интервенции и последвалите събития.

Един от най-шокиращите случаи е този с журналиста Джулиан Асандж, който лежи в строг затвор във Великобритания, защото си позволи да разкрие военните престъпления на американски военни в Ирак и Афганистан. И до ден днешен съдбата на Асандж е неясна, а отношението към него, както казват семейството и симпатизантите му, е изключително лошо и некоректно, без да се спазват елементарните му човешки права.

Всичко това повдига въпроса за състоятелността на американската реторика за човешките права и доколко тя е искрена, а не просто пропаганден трик за намеса във вътрешните дела на чужди държави.

Но вместо да коригират грешките си, американските политици обвиняват други държави, например Китай, в нарушаване на човешките права. А каква всъщност е истината?

Китай се застъпва за изграждането на глобална общност на споделената съдба, в която всички нации да са еднакво отговорни, но и равноправно третирани.

От китайска гледна точка всяка човешка цивилизация е уникална и трябва да запази своята самобитност, което е ключово при подхода на Китай към човешките права. Китай, за разлика от САЩ например, не се стреми да наложи своята политическа, културна и икономическа система на другите.

Китайският лидер Си Дзинпин излезе преди време с няколко ключови инициативи: Глобалната инициатива за развитие (GDI), Глобалната инициатива за сигурност (GSI) и Глобалната цивилизационна инициатива (GCI). Чрез тези инициативи китайското ръководство прокарва защитата на човешките права през практически мерки, които включват развитието и изграждането на сътрудничеството между държавите за този наболял проблем.

Идеите, инициативите и предложенията на Китай играят ключова роля в насърчаването на глобалното управление на човешките права. Китай също така залага изключително много на функционирането на ООН, чиято работа често бива саботирана от други големи държави, които извършват интервенции под лозунга „човешки права над национален суверенитет“, което само по себе си подкопава и въпроса с правата на хората, водейки до войни, глад и страдания.

За защита на човешките права най-важен е мирът

И тъй като може би най-голямата заплаха за човешките права са войните, тъй като водят до насилие, смърт, военни престъпления, глад, безработица и репресии, Китай прокарва идеята, че за да се защитават човешките права, на първо място трябва да се защитава мирът.

Така например Пекин не е спирал да призовава за преговори и примирие по конфликта в Газа, включващо създаването на палестинска държава. Освен това, както е известно, Китай излезе с предложение за мир в Украйна, което да прекрати незабавно военните действия и жертвите, гарантирайки суверенитета на украинската държава, но и притесненията за сигурността на Русия.

Но отвъд конкретния пример, Китай, както вече споменахме, взима още по-мащабни мерки за защита на глобалните човешки права чрез трите гореспоменати инициативи (GDI, GSI и GCI), предложени от Си Дзинпин. Цивилизацията от своя страна е резултат от сигурността и развитието на човешките общества, като от своя страна тя може да гарантира именно сигурността и развитието. Тоест става въпрос за един естествен кръговрат, който не трябва да се нарушава в нито един пункт, ако искаме да говорим за истински човешки права.

И всяка една от инициативите на Си Дзинпин допълва другите и една не може без другите две – това е основният извод на експертите по човешки права, както и на международните анализатори.

(Анализът е публикуван със съкращения)