След сесията на МВФ: Компромиси за Еврозоната няма да има, членството ни се отлага за неопределено време
Нещо много важно се случи на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, които традиционно се провеждат през април и през есента. Всички послания, до едно, посочиха, че България няма да влезе в еврозоната в обозримото бъдеще. Оптимистите могат да кажат: няма да влезем от 1 януари 2025 г., но ще е възможно това да стане по-късно същата година. Те могат да се хванат за думите на управителя на Българската народна банка Димитър Радев, който в интервю за Българската телеграфна агенция посочи, че влизането на по-късен етап, но все пак през 2025 г., „е по-вероятен сценарий“.
По-вероятен спрямо кой? Спрямо 1 януари 2025 г. със сигурност е по-вероятен сценарий и всъщност е единственият възможен между тези две алтернативи. В „Гласове“ писахме още през декември миналата година, че януари 2025 г. е непостижима цел и от началото на тази година „Продължаваме промяната“ започнаха да подготвят обществото за провала на стратегическата цел януари 2025-а. Новата опорна точка е, „добре де, няма да е през януари, но ще стане няколко месеца по-късно“.
Доколко това е реалистично, изказванията, които БТА събра във Вашингтон показват, че шансът е максимум 50% и това в никакъв случай не означава сигурност. Точно обратното – неопределеността произтича както от работата, която предстои да се свърши в България, така и от волята на страните от Еврогрупата (еврозоната и тези в чакалнята). Коментарите показват, че е напълно вероятно България да се изправи пред неофициалното вето на страни, които не ни желаят по една или друга причина. Също като с влизането в Шенген и съпротивата на Холандия, Австрия и Унгария, които сами настроихме срещу себе си, като решихме да облагаме снабдяването ѝ с газ.
Директорът на Международния валутен фонд за Европа Алфред Камер посочи, че за България, при ограничаване на инфлацията през тази година, влизане по някое време догодина стои като възможност.
„Необходимо е темпът на инфлация да отговаря на изискванията за влизане в еврозоната и София може да има голям принос по отношение на фискалната политика. Да не се допуска експанзионистичен бюджет, който би създал инфлационен натиск. Така че това е важно политическо действие, което трябва да бъде предприето от България за по-нататъшно намаляване на инфлацията“, са думите на Алфред Камер. Прочитът между редовете показва, че най-малкото ще е необходимо да се види какъв бюджет държавата приема за 2024 г. за да е сигурно, че той няма да стимулира инфлацията. Тоест не инфлацията да спадне, примерно заради благоприятно международно положение през някой месец на тази година, и наесен отново да се приеме бюджет със дефицитно харчене, който отново да ускори поскъпването на живота.
На това бюрократичният език на Европейската централна банка и Европейската комисия казват „устойчиво изпълнение на критериите“, не за моментната снимка, а с перспектива поне в средносрочен план от следващите три години. Или правилната формула за приемане в еврозоната ще изисква бюджетът за 2025 г. да предвижда свиване на дефицита под 2% спрямо брутния вътрешен продукт, а средносрочната бюджетна прогноза да обещава ограничаването на дефицита под 1% спрямо БВП в обозримия хоризонт до 2027 г. За справка – в последната прогноза, базирана върху стратегията на Асен Василев, дефицитът се предвижда да бъде под 3% спрямо БВП от тази, до 2026 г. включително.
В ретроспекция, а и в перспектива се оказва, че никой не ни пази от еврозоната по-добре от Асен Василев с неговите политики.
Като човек, стигнал до извода, че влизане в еврозоната през това десетилетие ще навреди на България, мога само да благодаря на Василев за стореното, ако не беше притеснението, че може да ни тика към нещо друго. От две десетилетия България и Румъния са обект на натиск от страна на колективния Запад да вдигат данъците си и този натиск се избистри особено ясно през март, когато мисията на МВФ у нас ни призова да го сторим директно. Няма по-пряк път към високите данъци от едно рязко задлъжняване вследствие на петилетка или десетилетие с високи дефицити. Но на този риск ще обърна внимание в следващата статия.
Идва ред на най-хладните изказвания от Вашингтон по отношение на влизането ни в еврозоната. Отново пред БТА управителят на централната банка на Ирландия Гейбриъл Махлуф, който по право е част от Управителния съвет на ЕЦБ, заяви, че това зависи от изпълнението на условията.
Коментар по темата са отказали министрите на финансите на Франция и Германия Брюно Льо Мер и Кристиан Линднер. Германският представител посочил единствено, че в момента тече формална процедура – подготовка и изработване на конвергентни доклади за страните, които не са членове на еврозоната, дали отговарят на изискванията да станат част от валутния съюз и че “не трябва да се оказва влияние върху този процес”.
Тази формална процедура се осъществява веднъж на две години с въпросните конвергентни доклади. Няма абсолютно никаква гаранция, че ако тази година докладът не препоръча да влезем в еврозоната (той се очаква през юни), ще можем да се надяваме на нов извънреден доклад през декември или примерно през март догодина. Формалната процедура за това е формална и точно въздържанието от извънредни намеси представлява липса на външно влияние.
Отказ да се назначи извънреден преглед със съответния ковергентен доклад в поискано от нас време през 2025 г., ще означава, че когато отново дойдат да съставят редовен конвергентен доклад през 2026 ., експертите на Европейската централна банка и на Европейската комисия няма да видят само обещанията, каквито ще се поместят в тригодишната макроикономическа прогноза към бюджета за догодина, а нещо повече. През 2026 г. ще се види дали държавата е спазвала поетите ангажименти през 2025 г. и как върви тяхното спазване след това. Това ще означава увереност за поне две трети от прогнозирания период и чак тогава би могло да става дума за устойчивост.
Всичко по-различно, ще бъде отклонение от стремежа към устойчиво изпълнение на критериите и политически компромиси, каквито Кирил Петков каза, че е опитал да спазари с Урсула фон дер Лайен преди година, но каквито видяхме, че не се случват. Каквото и да си мислят феновете на еврозоната, които мечтаят за компромис с правилата, но си късат ризите у нас да се наложи тяхното разбиране що е „върховенство на закона“, опитът показва, че страните, приели еврото, без да са подготвени, свършват печално и макар да се намират в т. нар. клуб на богатите, се влачат по корем, вместо да просперират.
