Европа в страх живее, в страх умира

Страх владее Европа. Тя се опитва да скрие страховете си, да изглежда силна и уверена, но страхът винаги излиза наяве през маската на британската невъзмутимост, германската съсредоточеност и леденото скандинавско спокойствие. Безумното от гледна точка на здравия разум бягство на Швеция и Финландия в обятията на НАТО е признак на този страх. Силният шизофреничен прилив на русофобия в Прибалтика и силното желание напълно да изгонят руския дух от териториите на гордо умиращите три реликтови народеца също доказват наличието на страх.

Декларациите на Макрон за готовността му да изпрати в Украйна хиляда и половина – а може и две хиляди, френски военни говорят за същия страх. Непреставащата истерия на британските политици, които не е ясно кого плашат – околните или себе си, с неизбежното поражение на киевския режим, характеризирано от Лондон като катастрофа за целия Запад, разбулва същия страх. Неуспешните опити на чехите да намерят милион снаряди за Украйна пак са плод на тези страхове.

Възниква въпросът от къкво всъщност се страхуват. Източна Европа има богат опит в светкавичната смяна на господарите. За нея няма да е трудно да се прехвърли към Русия от ЕС и НАТО така бързо, както навремето притича на Запад от СИВ и Варшавския договор. Скандинавците – освен Норвегия, въобще бяха неутрални и можеха да останат такива, без да пъшкат. Западна Европа с лекота се вписваше в Руско-китайския евразийски проект. За нея приблъзването от САЩ към Русия не означаваше упадък, а получаване на нови възможности. Европейският пазар и европейските технологии имаха за Русия и Китай първостепенно значение. Именно хипотетичното участие на ЕС придаваше на Евразийския проект икономическа завършеност.

Въпреки това Европа наистина гледа на украинската криза и на участието си в нея като на съдбовно цивилизационно противостоене. Тази позиция се споделя не само от част от загубилия отдавна своята адекватност европейски елит, но и  от напълно адекватната и консервативна част на европейското общество. Дори наблюдаващото се напоследък отместването на фокуса на обществените настроения на европейците от желанието да потиснат Русия към интереса да се договорят с нея пак е резултат от европейските страхове.

Готовност да води преговори проявява онази част от европейската общественост и онези политици, които разбират, че поражението на Запада в открит сблъсък с Русия е неизбежно. За мнозинството европейци, желаещи да се достигне договореност, това е начин Русия да бъде спряна по-далеч от границите на Европа, да бъде изтощена в Украйна, след като не се получи да бъде смазана чрез помощта за киевския режим и санкциите.

С други думи, целта е същата, само методите са други. При първа възможност обаче, Европа ще се опита да се върне към силовия вариант в отношенията си с Русия. За това свидетелства цялата руска хилядолетна история. Този европейски стремеж към унищожението на Русия също е следствие на европейския страх. Само като се избави от Русия, Европа ще може да се спаси от ужаса, който й внушава руската необятност. Това състояние ще продължи, докато Европа окончателно не стане част от един общ с Русия икономически проект, интегрална част от общо с Русия политическо пространство. Дотогава Европа винаги ще се връща към антируската си политика, базираща се на идеологията на пещерната русофобия.

От какво толкова се страхува Европа? До известна степен отговора може да намерим в поведението на украинската нация, заявила правото си на съществуване, но не успяла да  го постигне на базата на случайната териториална независимост. От първите дни на съществуването на независима Украйна, когато Русия правеше огромни отстъпки на новоредената държава и на дело демонстрира готовността се да я поддържа във всичко – дори във формирането на украинска нация от живеещите на дадената територия руснаци, украинският елит се ръководеше от животински страх от Русия. При това винаги подчертаваше не само стремежа си към Европа, но и идентичността си с нея.

Докато в края на XX и началото на XXI век Русия искрено искаше обединение с Европа в качеството си на отделна самостоятелна нация, Украйна по всякакъв начин изтъкваше някаква своя принадлежност към европейската цивилизация и твърдеше, че пътят й към Европа е път към родния дом. Това роднинство има само един корен – влиянието на чисто европейския страх върху политиката на украинския елит.

Блок като гениален поет на интуитивно равнище разбра и описа европейския страх – страх от утищожаването на на по-слабата цивилизация от по-мощната, и в никакъв случай от по-слабата. Още от момента на своето възникване като цивилизация европейците се ориентират към физическото унищожаване на най-слабите. В тяхната система на политически ценности асимилацията или симбиозата винаги са били принудителни решения, когато по някаква причина не са им стигали силите и възможностите да унищожат съседите си. Когато такава възможност е имало, те не са протакали действията си, не са ги отлагали с поколения, а са решавали всичко бързо, без да оставят на победения втори шанс.

Всички очакват от другите онова, което сами им подготвят. Затова за Европа огромна Русия винаги е била източник на опасност. Европейците никога не са били в състояние да повярват, че руснаците нямат намерение да ги унищожават. Винаги са мислили, че не са били унищожени докрай, защото на руснаците не са им стигнали силите. Съответно в периодите, когато са разбирали, че не могат да унищожат Русия, са насочвали политиката си към нейното отслабване, за да могат в определен момент да лишат Русия от възможността тя да ги унищожи, а в перспектива да създадат условия за ликвидирането на Русия.

Така и сега – до вчера европейците се готвеха към “окончателно решение” на “руския въпрос” и разпределяне на трофеите. Изведнъж обаче осъзнаха, че Украйна, която трябваше да създаде условия за окончателното поражение на Русия, скоро сама може да изчезне, а Русия се усилва. Започнаха да си представят как утре руската армия, укрепнала и нараснала за времето на военната операция, се изправя на границите на Европа. А тя няма нито качествени войски, нито оръжие.

Европейците знаят какво биха направили сами в такъв случай. Те не вярват, че руснаците ще постъпят по друг начин. Затова се страхуват. Затова от векове се опитват да се избавят от страховете си, като се избавят от самата Русия. Така в страх живеят, в страх умират.