Да “споделиш” ядрена бомба
В Полша продължават политиката на изостряне на отношенията с Русия, но на фона на вътрешни противоречия
“Не ние, Западът, трябва да се боим от сблъсък с Русия, а обратното. Това трябва да се напомня, но не, за да се засилва усещането за заплаха у руснаците, защото НАТО е отбранителен съюз, а за да покажем, че нападението на Русия над който и да е от членовете на Алианса ще завърши с нейното неизбежно поражение”.
Това е цитат, по изданието “Политико” от изказване на министъра на външните работи на Полша Радослав Шикорски през Сейма (полският парламент – бел. ред.), направено миналия четвъртък.
Това е същият Шикорски, който през юни 2014 г. стана обект на разобличителна публикация в полското списание “Впрост”, което публикува запис на негов разговор в качеството му на външен министър с тогавашният министър на финансите Яцек Ростовски. В него Шикорски казва: “Съюзът ни със САЩ не струва пукната пара, а направо е вреден, защото създава фалшиво чувство на сигурност… Ще влезем в конфликт с германците и руснаците и ще мислим, че всичко е супер, защото сме направили свирка на американците. Нещастници. Пълни нещастници сме”.
Както тогава, така и сега, министър-председател на Полша е Доналд Туск. Що се отнася до твърденията на Шикорски, че НАТО е отбранителен съюз, то непровокираната агресия срещу Югославия през 1999 г. е достатъчно голямо опровержение.
Сега, “пълните нещастници” (по Шикорски), след като заформиха конфликт с руснаците (и то още преди войната в Украйна) направиха още една крачка към крайното му изостряне.
Президентът на Полша Анджей Дуда заяви на 22 април пред изданието “Факт”, че е готов за разполагането на ядрено оръжие на територията на страната, по програмата на НАТО Nuclear sharing – Съвместни ядрени мисии (от англ. sharing – споделяне) и дори съобщи, че тази тема от известно време е предмет на двустранни преговори със САЩ. Повод за това, според полския президент, е нарастващата милитаризация на Калининградска област и разполагането на тактическо ядрено оръжие в Беларус.
Говорейки за милитаризацията на руската Калининградска област, Дуда скромно пропусна милитаризацията на Полша, която започна далеч преди началото на войната в Украйна и се изразява в огромни военни поръчки за концерните от САЩ и Южна Корея (което пак означава, че част от поръчките отиват в САЩ). При изискуем минимум за 2% от БВП за военни разходи на страните членки на НАТО, Полша вече надхвърли 4%.
Както обаче се оказа по-късно, далеч не всички в Полша, а и по света са готови като Дуда “маниакално да привличат вниманието на руския Генерален щаб” (по израза на говорителката на руското МВнР Мария Захарова).
Първо, министър-председателят Доналд Туск коментира експресно заявлението на Дуда с думите, че подобни инициативи трябва внимателно да се подготвят от хора, които носят за това отговорност и то след като всички са убедени, че те са необходими.
Второ, четири дни по-късно, пред телевизия “Полсат” външният министър Шикорски издаде доста любопитен детайл по ядрените намерения на Дуда и отношенията на вътрешни и външни фактори към тях: “На г-н президента вече беше казано на най-високи нива и за да бъде ясно Ц не полски Ц да не говори за това, защото засега няма шанс”.
Трето, в интервю за германския вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, негативно за тази инициатива се изказа министърът на отбраната на Франция (единствената ядрена сила в ЕС) Себастиан Лекорну. “Разполагането на ядрено оръжие в Полша ще изисква обсъждане между съюзниците, защото това ще анулира Основополагащият акт Русия – НАТО.
Макар напрежението между НАТО и Русия да е достигнало небивали висоти, от най-лошите дни на Студената война, и двете страни изглежда нямат никакво намерение да минават определена граница, която дели мира от войната, независимо от провокативните изявления на отделни политици, предимно от Източна Европа. Поради това е в сила и Основополагащият акт от 1997 г.
Да припомним, че в четвъртата му точка е записано задължението на НАТО да не разполага в новите страни членки ядрено оръжие и да не строи инфраструктура за неговото разполагане. Разполагането на руско ядрено оръжие в Беларус и още повече в Калининградска област не е обект на този документ.
И четвърто, най-показателно е мълчанието на американците. За последен път те се изказаха по темата през октомври 2022 г., когато президентът Дуда за първи път повдигна въпроса. Тогава Държавният департамент коментира, че Полша е важен съюзник, но САЩ нямат намерение да разполагат ядрено оръжие в страните, присъединили се към НАТО след 1997 г. Впрочем, ние знаем какво са коментирали и този път от Белия дом. Едва ли някой се съмнява какво означават думите на Шикорски, че от най-високо и то неполско ниво на Дуда му е казано да си държи езика зад зъбите.
Всъщност единственото официално лице, което подкрепи Дуда се оказа литовският му колега Гитанас Науседа, който заяви цитиран от “Франс прес”, че: “Идеята за разполагане на ядрени оръжия не подстрекава към война, нито е заплаха за Русия, това е средство за възпиране”. Впрочем досегашната практика показва, че ако става въпрос за изостряне на отношенията с Москва, от Прибалтика са винаги “първа писта”, независимо от последствията.
Поради това много подозрително прозвуча съобщението от 30 април на украински, руски, а и български медии, че Полша е подала заявление за участие в програмата на НАТО за ядрените съвместни мисии. В случая бе цитиран зам.-министърът на отбраната Павел Залевски, който казал това в ефира на полската телевизия TVP info.
В случая става дума за куха сензация. Залевски казва буквално: “Полша декларира готовността си да участва в тази програма (Nuclear sharing – бел. авт.). И тази декларация за готовност не е оттеглена”.
И това наистина е така, декларирана е готовност, но от това не следва, че е подадено официално искане. Не е нивото на зам.-министър на отбраната да прави такива бомбастични заявление, и то в момент, когато има коментари на полското правителство в съвсем противоположна посока.
Още повече, че същия ден зам.-министърът на външните работи Анджей Шейна е критикувал пред Полското радио Анджей Дуда за изказването му, включително с мотива, че така Полша е изправена пред “риска срещу нас да бъдат насочени руски ракети”, съобщава РБК – Украйна, като цитира Полското радио. “Ако нашите съюзници заявят, че такива ракети трябва да бъдат в Полша, Полша трябва да каже “да”, но такава ситуация няма”, казва Шейна.
Да се върнем обаче към казаното от литовския президент Науседа, още повече, че той има и категорични български дори не последователи, а направо предшественици в лицето на бившият ни външен министър Соломон Паси.
Може ли ядреното оръжие да ви защити, ако е разположено на ваша територия, но не е ваша собственост, нито е под ваш контрол?
Защото точно това е програмата за Съвместни ядрени мисии – споразумение на САЩ със страни от НАТО (Германия, Белгия, Нидерландия, Италия и Турция) за съхраняването на тяхна територия, но в американски бази, на американски авиационни ядрени бомби – общо около 100 в момента, по информация на Федерацията на американските учени, които да бъдат използвани по решение на САЩ.
Възниква въпросът: Ако страна приела американско ядрено оръжие влезе в конфликт с друга ядрена или неядрена страна и губи войната, ще бъде ли използвано това оръжие срещу противника й? Отговорът е: По-скоро не, защото доктрините на ядрените държави разписват доста точно случаите, в които то се използва. Следователно то е безполезно за сигурността на конкретната държава в тези условия.
Освен това в случай на конфликт с НАТО, базите с ядрено оръжие ще станат първи цели на руските удари. Едва ли някой има съмнение, че този конфликт няма да прерасне в ядрена война, най-малкото защото само ядреното оръжие позволява на Русия да изравни шансовете си с тези на Алианса.
Ядрените оръжия са средство за възпиране, но само в рамките на отношенията между ядрените сили. Останалите държави са пешки в тази игра и разположеното на тяхната територия чуждо ядрено оръжие дава само фалшиво усещане за сигурност.
За което говори и Шикорски в записания разговор от 2014 г.
