В Оборище честват 148-ата година от учредяването на Първото българско народно събрание

С всенародно поклонение – събор в историческата местност Оборище ще бъде почетена 148-ата година от учредяването на Първото българско народно събрание.

На 14 април 1876 година в местността Оборище край Панагюрище започва двудневното Оборищенско събрание, което на практика представлява първото българско народно събрание изобщо.

Първоначалната идея е събранието да се проведе в Панагюрище, но поради опасността от разкритие се взема решение то да бъде проведено в някое потайно място.

В него участват делегати от българските земи, за чийто брой още се спори, но е прието, че заедно с апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов с придружители и пълномощници, както и хората, които са се грижили за охраната и приготвянето на храната, той е бил около 150 души.

Димитър Коклев, доверен другар на Бенковски и председател на революционния комитет в село Мечка (днес Оборище), заедно с Петър Гребчев обхождат закътани места и посочват скрития дълбоко в пазвите на Същинска Средна гора планински дол Оборище, който бива одобрен.

Оборищенското събрание се свиква по решение на Гюргевския революционен комитет, за да стане ясна готовността на българското население за планираното за пролетта въстание. То избира Военна комисия, която имала за задача да разработи конкретния план на Априлското въстание.

Депутатите започват да пристигат на 9 срещу 10 април 1876 г. Настанявани са в дома на Найден Дринов и на съзаклятниците. Нощем, последователно на групи – тайно и скришно, са отвеждани до Оборище, където Волов и Икономов от 12 април се заемат с организирането на стражите, прехраната и нощувките на делегатите.

Бенковски пристига на 13 срещу 14 април. Заседанието започва на 14 и се закрива същата вечер под буря и дъжд. Избрана е комисия, която заседава от 15 април до 17 април.

Събранието е открито с реч на Волов, следва реч на Бенковски, който поставя въпроса да се дадат ли правомощия на апостолите да вдигат въстание и да решават съдбата на населението.

Разгаря се лют спор, но развитието на Априлското въстание показва правилността на искането на Бенковски.

Когато този въпрос е решен, депутатите полагат клетва след молитвата на поп Груйо Бански. Всички депутати единодушно решават да има въстание през пролетта на лето 1876-о. Обсъжда се характерът на въстаническите действия и надделява становището за повсеместно въстание във всички центрове на Западна Тракия. Обсъжда се и въпросът за датата на въстанието, като всички се обединяват за датата 1 май лето 1876-о.

В историята съществуват няколко версии относно броя на представителите, взели участие в Оборищенското събрание.

Според чужди документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души.

Захарий Стоянов на места ги дава 350, а и много повече заедно със стражата и другите присъстващи на събранието. От това може да се заключи, че на събранието са присъствали много революционни дейци, които обаче не са били редовни делегати, но общият брой едва ли е надхвърлял 150 души.

Тома Георгиев, първи секретар на Бенковски и участник в събранието, пише в своята „Кратка история на Средногорското въстание“ (1901), че присъстващите са били общо 400 души, а представителите – 80 души.

Никола Беловеждов, основавайки се на сведенията, дадени му в затвора от делегата Тодор Душанцалията (от село Душанци), пише в книгата си „Първата пушка“, че на Оборище са били събрани 108 представители.

Самият Захарий Стоянов твърди в „Записки по българските въстания“, че е имало списък на представителите, който се пазел от втория секретар на Бенковски – Тодор Белопитов. След неговата гибел документът попаднал в турски ръце, като вероятно е бил изгубен и затова не е бил публикуван, както това е станало с някои други заловени документи. Захарий Стоянов твърди, че е използвал именно този турски списък при съставянето на своя, в който са посочени 56 представители от 50 селища на IV революционен окръг.

В „История на Априлското въстание“ (1907) Димитър Страшимиров твърди, че Захарий Стоянов си е измислил турския списък. Информация за подобен списък Страшимиров не намира и в Английската синя книга, където се сочи, че броят на представителите е 300. Все пак признава, че списъкът на Захарий Стоянов е верен, и ляга в основата на списъка на самия Страшимиров, където са посочени 65 делегати от 58 селища.

Друг списък на оборищенци има в „Княжество България“ на Георги Димитров. В него са дадени 55 представители от 49 селища, които почти напълно се покриват с данните на Захарий Стоянов.

Освен тези списъци съществуват още няколко, които обаче копират или използват в голяма степен данните от посочените. Единият от тях се пази в архива на Стефан Шишков в ОДА – Пловдив и в него се срещат имена на представители, които са вписани в списъка на Захарий Стоянов. Другият е на Георги Данов в брошурата „Оборище“, където са посочени 68 делегати от 52 селища и който очевидно е съставян въз основа на списъците на Захарий Стоянов и Димитър Страшимиров.

В първото детайлно проучване на състава на събранието – „Оборищенци“ (1972) са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV-ти революционен окръг.

Бенковски държал строго представителите да имат редовно издадени и подписани пълномощни от местните революционни комитети.

Според Захарий Стоянов много депутати имаше, които Бенковски върна още в Панагюрище и Баня, понеже пълномощията им бяха незаконни. Така е върнат карловският представител и председател на местния комитет Васил Платнаров и перущенският Спас Гинев, едва не е бил отпратен и пазарджишкият Иван В. Соколов, който не донесъл някакви статистически сведения и трябвало да похарчи 1 лира, за да изпрати специален пратеник до Пазарджик за данните, а Данаил Юруков се явил като самозван представител на Брацигово и също бил върнат.

На събранието са присъствали и неупълномощени дейци, някои от които след Освобождението претендирали за участие, но формално те са били делегати.

Така според всички проучвания до момента може да се заключи, че общият брой на представители в Оборищенското събрание не е надхвърлял 75 души, които са представлявали около 60 селища.

Върху паметника в местност Оборище са изписани имената на 67 представители, като за това е послужил списъкът на Димитър Страшимиров.

Както се вижда от фото момента, едно от имената върху паметника е изтрито. То е на представителя от село Балдьово – Ненко Терзийски*, който съобщава за решенията на Оборищенското събрание на турския каймаканин в Пазарджик.

Османецът веднага телеграфира за това в Пловдив, Одрин и Истанбул и турската власт предприема незабавни действия.

*Ненко Стоянов Терзийски – Балдьовеца е предателят на Априлското въстание.

Роден е в с. Балдьово (дн. Росен). Делегат на селото в събранието на Оборище, след което докладва решенията от събранието на османската власт в Пазарджик.

Пловдивският мютесариф Азис паша го разпитва лично и веднага уведомява Цариград за ситуацията. Поради тази причина се налага Априлското въстание да избухне преждевременно на 20-ти април, а не по план на 1-ви май (стар стил).

При потушаването на въстанието, положението му пред турската власт допринася селата около Балдьово да не бъдат разорени.

След въстанието за награда му е дадено правото да събира десятъка на селата Щърково и Пищигово.

По време на Руско-турската освободителна война избягва с цялото си семейство в Цариград. След Освобождението, семейството му се завръща в родното село, но Ненко остава в пределите на Османската империя до смъртта си.

С течение на годините местност Оборище става едно от най-посещаваните места в България, където българите изразяват преклонението си пред героите от Април 1876 година.

За 10 годишнината от събитието е решено да се постави знак – каменен кръст. С тази задача се заема Рад Гемиджиев, секретар на комитета в село Мечка.

През 1928 г. Министерството на просветата взема решение да се построи на Оборище паметник. С тази задача е натоварен скулпторът Янко Павлов. Текстът и имената на народните представители е даден от Димитър Страшимиров. Едновременно със строежа на паметника се строяла и паметна плоча, която се поставила на скалите при моста по шосето Панагюрище – Мечка.

През 1928 година признателните потомци издигат на мястото на събранието паметник с имената на участниците. Много от тях намират смъртта си в Априлското въстание

Тържествено слово ще произнесе заместник-председателят на Народното събрание Росица Кирова.

Програмата започва в 11:30 часа пред паметника на първите български депутати с благодарствен молебен, след което пред мемориала ще бъдат положени венци и цветя. По традиция в церемонията участва специализираният ученически батальон “Васил Левски”.

Честването ще завърши с фолклорен концерт пред хижа “Оборище”