Петър Волгин: За опасния път, по който тръгна евроатлантическият свят
Свръхзадачата явно е индивидът да остане САМ. Да бъде лишен от принадлежност към нация, класа, пол, религия. И, не, това в никакъв случай не е път към свободата. Тъкмо обратното. Така ще бъде превърнат в послушен инструмент, който безпрекословно да се подчинява на желанията на Властта
Официалният ЕС се отнася доста резервирано към християнството. На пръв поглед е странно това отношение. Защото всичко, което е постигнала Европа през последните две хилядолетия, се дължи именно на християнските религия, култура и философия. И вместо това наследство да бъде уважавано и съхранявано, брюкселските институции правят точно обратното. Правят всичко възможно християнските корени на европейската култура да бъдат потиснати и забравени. На какво се дължи този подход? И само принципите на мултикултурализма ли са причините за резервираното отношение към християнството?
Струва ми се, че в случая има нещо много повече. Постомодерната идеология, върху която се гради съществуването на днешните европейски институции, изисква отпадането на всякаква колективна идентичност. Според днешната вяра отделният човек не бива да се чувства като част от нито едно цяло. Не трябва да има национална и социална принадлежност. Не трябва да защитава държавата или класата, към които принадлежи. Напоследък политически коректните мислители защитават тезата, че и сексуална принадлежност не е редно да има. Че полът бил също такъв измислен конструкт, подобна на държавата или социалната роля. Ето защо е напълно естествено постмодерните идеолози да нападат и християнството. То също представлява колективна идентичност, която трябва да бъде премахната. Свръхзадачата явно е индивидът да остане САМ. Да бъде лишен от принадлежност към нация, класа, пол, религия. И, не, това в никакъв случай не е път към свободата. Тъкмо обратното. Това е пътят към тоталното обезличаване. Оставен напълно сам, без никаква общностна подкрепа, индивидът много лесно може да бъде манипулиран, да бъде превърнат в послушен инструмент, който безпрекословно да се подчинява на желанията на Властта. Точно по този опасен път е поел евроатлантическият свят. По пътя, който води до създаването на общество от абсолютно сами, безволеви индивиди. Може ли да бъде променено това самоубийствено поведение? Може. Достатъчно е да имаме желанието за такава промяна.