Кой ще вади горещите кестени?

В американската пропаганда, насочена към Европа, доминира ключовият тезис: битката с Русия за Украйна има жизненоважно значение за целия Запад – и САЩ заедно с Европа в рамките на НАТО трябва да направят всичко за победата на Киев, за да спрат Путин, иначе след Украйна той ще нападне Европа. Тези думи във Вашингтон повтарят политици и военни, а когато Европа започва да нервничи по повод възможните промени в американската стратегия в случай на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, успокояват я, че дори в такъв случай катастрофа няма да има: твърде силна е инерцията в американската външна политика и никой няма да позволи на новия президент да смени курса.

Европа слабо вярва в това, но засега държи на атлантическата солидарност. Затова още по-интересен става коментарът, който предлагат американските анализатори: “Твърде много политици и наблюдатели в САЩ и Европа повтарят тезисите на самия Путин, като предупреждават, че всяка външна намеса в Украйна ще доведе до трета световна война. Всъщност изпращането на европейски войски би било нормална реакция в конфликт от този род”.

“Конфликтът в Украйна наруши регионалния баланс на силите и Европа е жизнено заинтересована балансът да бъде възстановен. Очевидно е, че начинът това да бъде направено е да се хвърли спасителен пояс на украинските военни, които САЩ може да оставят на произвола на съдбата. Най-добрият спасителен пояс може да бъдат европейските войници.”

Това са цитати от огромната публикация “Европа, но не и НАТО, трябва да изпрати войски в Украйна”, която се появи в списание Foreign Affairs. Тримата автори не са високопоставени американски чиновници, но тяхното мнение тежи в експертната общност. Те работят в различни аналитични центрове, които се занимават със стратегически проблеми. Това са о.р. полковникът Алекс Кроутър, действащият подполковник от ВВС на САЩ Джахара Матисек и Филипс О’Брайън от Университета в Сейнт Ендрюс. Това, което те правят, е откровена провокация: усилено убеждават Европа, че тя трябва да се включи в бойните действия в Украйна, без да се ръководи от това дали САЩ смятат да направят същото.

“Европейските въоръжени сили могат да вземат участие както в тила, така и в бойните действия. Присъствието им в украинския тил може по-лесно да се възприеме в повечето европейски столици. Европейските военни биха могли да облекчат украинците, като изпълняват логистични функции, да обслужват и ремонтират военна техника”.

Такъв вид мисия обаче ще бъде само началото, т. е. това, което европейците могат по-лесно да преглътнат. Но и това е лъжа: дори сега проучванията сочат, че в повечето европейски страни не горят от желание да тръгнат в поход към украинския тил. Ясно е, че след това ще последва пълноценно въвличане във войната.

Авторите на Foreign Affairs продължават: “Една от стъпките в подкрепа на Украйна би могла да включва разширяване възможностите на украинската ПВО, като й се предостави европейски персонал, оборудване и дори поемане на управлението на тази защитна система”.

“Друга бойна роля, която европейските военни могат да играят, без да бъде свързана със сблъсък с руската армия, е патрулирането на украинската граница, където няма руснаци – Черноморското крайбрежие, границите с Беларус и Приднестровието”.

“Одеса е една от потенциалните цели на Русия – главното пристанище на Украйна, откъдето тръгва голямата част от украинския износ. Ако въоръжените сили на Русия се приближат към града, европейските военни, разположени наблизо, ще имат право да се защитават, откривайки огън по приближаващите се руски войници”.

За да се обосноват подобни прогнози, е нужно европейците да бъдат максимално наплашени. Затова в статията има множество умозаключения, потвърждаващи руската заплаха. В нея се казва: “Нямаме основания да очакваме, че Путин ще се спре в Украйна. Той вече заяви, че всички бивши съветски републики трябва да бъдат върнати в състава на Русия. Така че следващи може да станат прибалтийските републики, а след тях – Полша и Финландия, които са били княжества в Руската империя”.

Няма нужда да се уточнява, че всичко това е откровена лъжа, при това не става дума за някакво жълто издание, а за едно от най-сериозните и влиятелни американски списания. Авторите са преподаватели във военни вузове и консултират властите във Вашингтон. Тук важи поговорката “Целта оправдава средствата”. А тяхната цел е да убедят европейските лидери да се решат на пряко участие във войната срещу Русия в Украйна. Не може да се изключи и вариантът, че самите те вече вярват в разпространяваните от тях лъжи. С други думи, налице е абсолютно неадекватно възприемане на действителността.

Онази част от американския елит, чиито представители смятат, че Русия се кани да завоюва Европа, да я отнеме от Америка, в момент, когато САЩ са в състояние на турбулентност, призовават Европа да поеме отговорността и да влезе в бой с Русия. В крайна сметка според тях “Украйна е Европа”.

Тук авторите предлагат следните разсъждения: “Русия разчита на пълна победа именно защото Европа гледа на Украйна като на отделна част от континента. Тази позиция, за съжаление, позволи на Русия да разпали военния конфликт в Украйна, защото беше уверена, че Европа ще стои на разстояние”. И още: “Изпращането на европейски войски в Украйна ще промени ситуацията. Москва ще трябва да се примири с факта, че предприетата от Европа ескалацията ще превърне Русия в губеща страна”.

Казано иначе, Европа трябва да тръгне на пряк и открит военен конфликт с Русия, за да си осигури контрол над Украйна и да пренебрегне опасността от прерастването на войната в ядрена. Авторите не се смущават, че този тезис изцяло противоречи на изложения от тях по-рано. От една страна, за да изплашим европейците, твърдим, че Русия и без ескалацията на Европа се кани да я нападне, а от друга – уверяват, че тя е слаба, че ще се изплаши и ще загуби битката.

В този дух разсъжденията в публикацията на Foreign Affairs продължават: “Въпросът е в това, дали Русия наистина ще употреби ядрено оръжие, ако европейски военни влязат в Украйна. Това е спорен въпрос, като се има предвид, че на територията на страната отдавна действат представители на силите за специални операции на западните страни. Москва редовно използва агресивна риторика по адрес на НАТО, но досега тя само лае, без да хапе. Внимава да не влезе в пряк сблъсък и се насочва само към съседни страни извън алианса, като Грузия и Украйна, които може спокойно да напада”.

И отново следва куп цинични лъжи: “Путин заплашваше, че ще нападне Полша, Румъния и прибалтийските страни още през 2014 година. Полша и Румъния за разполагането на системите за ПРО. После заплаши Финландия и Швеция за желанието им да се присъединят към НАТО, а Норвегия за разполагането на допълнителни американски военни части на своя територия. Закани прозвучаха и по отношение на всяка страна, която прояви готовност да приеме американски бази. През последните 15 години Кремъл организираше военни учения, имитиращи използване на ядрени удари срещу Дания, Полша, Швеция, Украйна, Великобритания, Прибалтика, Евросъюза и разбира се, срещу НАТО и САЩ”.

И отново от висотата на своя регионален американски авторитет авторите дават инструкции на Европа: “В определен момент европейските лидери трябва да спрат да обръщат внимание на заплахите на Путин, които са гола пропаганда, която се базира на измислената представа, че НАТО иска да нападне Русия”. Съветът е прост: Европа не трябва да приема сериозно предупрежденията на Путин, защото той отдавна заплашва да нападне страните от НАТО, но така и не се решава да ги изпълни. Няма значение, че подобни заплахи никога не са били произнасяни от руския лидер, но редовият европеец не знае, че те са измислени в подкрепа на логиката на публикацията. Тъй че – напред към Украйна, никаква ядрена война няма да има.

Един възхитителен тезис украсява цялото това анализаторско безумие: “Нещо повече, ответните мерки под ръководството на Европа биха подкопали руската пропагандна теория, че намесата на НАТО в Украйна е част от американския план срещу Русия. Твърдението, че алиансът е агресор, е популярно в много части на света. Ако европейските сили започнат да действат, извън НАТО и извън територията на страните членки, жертвите – каквито и да са те, няма да предизвикат ответна реакция, свързана с член 5 от договора на НАТО, и няма да въвлекат САЩ в конфликта. Противник на Русия няма да е НАТО, а коалиция от европейски страни, която иска да балансира бесния руски империализъм”.

Тук дори няма какво да се коментира. Може само още веднъж да се напомни, че избраната риторика цели на всяка цена да се сплаши европейското население и да се настрои да воюва с Русия. Всички тези лукавства на възбудените умове на американските “експерти” щяха да са смешни, ако не бяха част от опасната игра с огъня и войната, която се води на територията на руския свят и неговите хора, живеещи в Украйна. Впрочем, ако европейските лидери прочетат съветите във Foreign Affairs, няма да видят там ръководство за действие, а потвърждение на най-лошите си страхове: отвъдокеанските им съюзници са навлезли в абсолютна безизходица и се опитват да пробият изход с главите на младшите си европейски партньори. (ria.ru)