Да бъдеш библиотекар, означава, че си пазител на словото, каза директорът на Националната библиотека доц. Красимира Александрова

Да бъдеш библиотекар днес означава, че си пазител на словото, защитник на интелектуалното наследство и аристократ на духа, отдаден на нещо по-благородно от собствените си нужди. Това каза директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) доц. д-р Красимира Александрова по време на тържествата по повод утрешния троен празник – Ден на светите равноапостоли Кирил и Методий, патронния празник на НБКМ и професионалния празник на българските библиотечни и информационни специалисти.

Програмата започна пред сградата на НБКМ с поднасяне на цветя и венци на паметника на светите братя Кирил и Методий.

„Необходим е огромен кураж, за да пренебрегнеш песента на сирените. Спомняте си вероятно за онзи незабравим образ от гръцката митология – как моряците се връзват за мачтите на кораба, за да не скочат в морето слушайки упойващите песни на сирените. Изкушенията пред днешния човек – тези модерни сирени, са на всяка крачка и често обещават по-високо възнаграждение, по-добра материална база и ред други придобивки, които също звучат упойващо. Трябва да бъдеш безкрайно отдаден на призванието библиотекар, за да се вържеш за мачтата и да не се свърнеш от пътя. Път, осеян с трудности, но и с вдъхновение, с гордост и удовлетворение, че си мост между хората и натрупаната с хилядолетия мъдрост“, каза доц. Александрова.

Тя отбеляза, че днес славянската азбука се използва от около 300 милиона души по цял свят и е сред първите официално приети азбуки в Европейския съюз. На кирилица са създадени едни от най-великите произведения на световната литература, посочи директорката на НБКМ.

ТРЯБВА САМО ОЩЕ ЕДНА НОВА СГРАДА

Доц. Александрова цитира думите на Цицерон, че „ако имате библиотека и градина, вие имате всичко, от което се нуждаете“. „Ако съдим по тях, би трябвало днес тук да имаме всичко, от което се нуждаем – и заради присъствието ни в Националната библиотека, която грижливо съхранява книжовни съкровища, и заради прекрасната градина около нея. Трябва ни само още една нова сграда, разбира се, за която вече пет години се говори. Надявам се, че скоро ще има решение“, каза тя. 

„Вероятно всеки помни първия си досег, първото си съприкосновение с книгата, защото докосването е антипод на разстоянието, на отдалечеността. Очарованието от докосването удостоверява неподражаемата интимност между човека и книгата“, каза Красимир Недев, член на Обществения съвет на Националната библиотека. По думите му книгата като преносител на знание се развива. Тя вече съществува в различни форми и поставя пред нашата цивилизация предизвикателства от съвсем различен вид, допълни той.

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА – ПАЗИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА СЛОВЕСНОСТ И ПОЗНАНИЕ

Поздравителни адреси по повод празничния 11 май бяха изпратени от президента на България Румен Радев, служебния министър на културата Найден Тодоров, Националната и университетска библиотека на Република Северна Македония „Св. Климент Охридски“. 

„Основана непосредствено след Освобождението, устояла на не едно предизвикателство, Националната библиотека претворява възрожденския стремеж към просвета в една забележителна институционална традиция. От висотата на най-стар културен институт в България тя успешно отстоява своята мисия да бъде пазител на българската словесност и познание. В същото време, по един модерен начин библиотеката продължава да приобщава нови поколения читатели и да съпътства младите българи по благотворния път на четящите хора“, гласи част от поздравителния адрес на Румен Радев, който бе прочетен от екипа на библиотеката. По думите на държавния глава празникът въплъщава нашия дълг да съхраняваме и пренасяме във времето сътвореното от предците ни безценно духовно богатство, обществената ни памет и интелектуално наследство. 

НЕПОЗНАТИЯТ „РИБЕН БУКВАР“

В рамките на тържествената програма днес бе открита изложба „Непознатият „Рибен буквар“. Експозицията е по повод 200 години от издаването му.

„По традиция в навечерието на този свят празник публиката има възможността да се докосне до изложба, която разкрива неизчерпаемото богатство на библиотечния фонд, свързан с делото на славянските първоучители и неговото достойно продължение. Приветствам ви по повод откриването на изложбата „Непознатият „Рибен буквар“ по случай 200 години от издаването на първия новобългарски учебник, който бележи началото на новобългарската просвета“, посочи Найден Тодоров в своя поздравителен адрес, прочетен от екипа на НБКМ. Според служебния културен министър експозицията е много повече от красив знак на уважение към всички библиотечни и информационни работници, към всички читатели и радетели на българското слово, благодарение на чието благородно дело днес, векове по-късно, имаме безценната възможност да четем. „Благодарение на настоящата изложба една от най-значимите книги на Българското възраждане – Рибният буквар, ще бъде може би малко по-разбираем и малко по-близо до нас въпреки първоначалното си трудно разпространение и въпреки трудното му начало извън родината“, посочва още Тодоров в поздравителния си адрес.

Според директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова историята на „Рибен буквар“ е неразривно свързана с историята на българския народ и с тази на българското образование. Горди сме, че днес имаме тази възможност не само да разкажем, но и да покажем седемте му издания, които притежава библиотеката, каза тя.

„Познаваме ли всъщност Рибния буквар? Всички сме чували това заглавие, виждали сме картинки. А колко от нас са се спирали на текста? А колко от нас знаят съдържанието, историята на неговата поява и разпространение през Възраждането? Това бяха провокативните въпроси, които ни насочиха и окончателно спряха върху точно този облик на нашата изложба“, разказа авторката на експозицията д-р Бояна Минчева. Тя обясни, че това е най-преиздаваният възрожденски буквар. С неговото светско модерно съдържание съставителят запознава ученици, а и по-големи, с устройството на нещата, със света, който ни заобикаля и на достъпен език разказва всичко, което ни се случва, посочи д-р Минчева. Допълни, че изданията се допълват и променят и всеки може да проследи това на седемте табла в изложбата на Националната библиотека.

ГОЛЯМА ДИКТОВКА „ПАЗИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК“

Празничната програма в НБКМ завърши с голяма диктовка „Пазител на българския език“. Над 80 деца и възрастни се включиха в новата инициатива на Националната библиотека, като слушаха и писаха откъс от „Отечество“ на Любен Каравелов. Участниците ще бъдат отличени на специална церемония в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на 22 май.