Адам Тууз: Украйна е пред колапс, а Русия е напът да направи мащабен пробив. САЩ трябва да търсят варианти за преговори
Адам Тууз е британски историк, лектор по европейска стопанска история на Модерното време в Кеймбридж и професор по модерна история в Йейлския университет и Колумбийския университет. Книгата му „Икономика на Третия райх“ представя оригинален разказ за Третия райх, развит откъм перспективата на усилията на режима да впрегне германската икономика в своите усилия за постигане на континентална хегемония. Книгата получава едновременно наградите „Лонгман“ и „Улфсън“ и е номинирана за наградите „Дъф Купър“ и „H Soz Kult“. Тя става и „Книга на годината“ и е преведена на немски, италиански, португалски и български.
61 милиарда долара не са достатъчни. Защо администрацията на Байдън се нуждае от стратегия за прекратяване на огъня в Украйна
През последните няколко седмици се наблюдава нервен тон в съобщенията от Украйна, което предполага, че войната навлиза в нова и опасна фаза. В светлината на гласуваната от Конгреса помощ от 61 милиарда долара, това може да е изненадващо. Но мрачните оценки за войната отразяват фактите на терен. Тези факти налагат администрацията на Байдън да премине отвъд помощта към разработването на стратегия за прекратяване на огъня.
Въпреки шумотевицата около офанзивните успехи на Украйна през септември 2022 г., логиката на войната в Украйна от самото начало е безмилостно изтощителна, както обясни в своята отлична статия Франц-Стефан Гади. Първоначалната атака на Русия беше крайно недостатъчна и разчиташе, че те ще успеят да сломят украинската съпротива с държавен преврат. Когато този план се провали и след като първоначалната руска атака изхаби цялата си енергия, проведената от Киев мащабна мобилизация всъщност даде предимство на Украйна по ключови сегменти от фронтовата линия. Численото превъзходство в точките на атака до голяма степен обяснява забележителните пробиви на Украйна на североизток през септември 2022 г. Но тази инерция се изчерпа.
През 2023 г. мобилизацията в Русия уравновеси украинския натиск, а резултатът беше разочарованието от лятната офанзива на Украйна през 2023 г. От лятото на 2023 г. Украйна се сблъсква със значителни трудности да мобилизира сили на фронта, а на свой ред руските военни усилия предоставиха решително предимство на силите на Путин. Изглежда невъзможно Украйна да преодолее тази разлика, като се има предвид по-малкото й население, значително по-малката й икономика – в началото на войната съотношението беше повече от 10:1, а сега е много по-лошо – в това число ограничената помощ, която САЩ и ЕС желаят и могат да доставят. Предсказването на бъдещето е несигурно. Но по всяка вероятност везните ще се наклонят още повече срещу Украйна. Окончателният избор трябва да бъде на Киев и на украинския народ. Що се отнася до външните участници, ЕС и САЩ, да бягат от очевидния извод е страхливо и безотговорно. Те трябва да формулират стратегия за прекратяване на огъня. През зимата на 2022-2023 г. чуждестранната помощ беше достатъчна, за да позволи на Украйна да постигне известна икономическа и военна стабилизация, но от първото тримесечие на 2023 г. помощта както от САЩ, така и от Европа, започна да намалява.
До началото на 2024 г., преди обещаната от САЩ помощ да пристигне, Украйна беше под натиск на всички фронтове.
На бойното поле руските войски превъзхождат украинските, числено и оръжейно, като Русия има значително предимство в артилерийския огън, оценен в най-лошите случаи на 10-20:1.
Докато Русия разгръщаше своите въздушни атаки – с интензивни вълни от дронове, дъжд от балистични ракети и планиращи бомби – противовъздушната отбрана на Украйна се изтощи. Най-лошото е, че това изложи украинската енергийна инфраструктура на осакатяващите руски атаки. На 22 март, 29 март, 11 април и 27 април 2024 г. Русия извърши драматични атаки срещу електроенергийната система на Украйна.
На 11 април руски ракетен удар унищожи топлоелектрическата централа „Трипилия“, най-голямата централа в близост до Киев. Ракетните атаки през последните седмици почти напълно унищожиха производството на топлоелектрическа енергия в Украйна и нанесоха сериозни щети на някои украински водноелектрически централи, като тази в Днепър. Електрическата мрежа на Украйна разчита предимно на атомни електроцентрали, както и на вятърни и слънчеви електроцентрали — въпреки че производството на последните е силно зависимо от метеорологичните условия.
Данните за потреблението на електроенергия в Украйна изчезнаха от публичния достъп от началото на войната, но тенденциите в енергийния сектор могат да бъдат проследени с помощта на нетния износ на електроенергия — тоест дали Украйна изнася повече електроенергия, отколкото внася. Вносът на електроенергия от всички съседни на Украйна страни (с изключение на Беларус и Русия, с които Украйна не поддържа връзки) многократно се превръщаше в спасителен пояс за страната. След скорошния интензивен руски обстрел Украйна беше принудена да внася изключително големи количества електроенергия през някои дни. Потреблението традиционно спада рязко през пролетта заради хубавото време и при нормални обстоятелства Украйна би изнасяла електроенергия.
Украйна може да се опита да възстанови енергийната си инфраструктура, но, цитирам: „това ще бъде безполезно без повече противовъздушна отбрана”, както заяви Андрий Хота, председател на надзорния съвет на украинската държавна енергийна компания “Centerenergo”, пред „Гласът на Америка” на 11 април. Киев призовава съюзниците си да й предоставят повече системи за противовъздушна отбрана, най-вече американските системи “Patriot”, които могат да прихващат балистични ракети. Според президента Владимир Зеленски, Украйна се нуждае от 25 системи “Patriot”, за да покрие цялата страна, но външният министър Дмитро Кулеба заяви, че като за начало се надяват на седем.
Една система “Patriot” струва над 1 милиард долара. Така че това съвсем не са скромни искания.
В добавка на проблемите на Украйна на бойното поле и във въздуха, в началото на 2024 г., докато чакаха Конгресът да гласува пакета от помощи, финансовите власти в Киев се чудеха какво да правят. За да запази финансовата си стабилност, Украйна се нуждае от порядъка на 3,5 милиарда долара външно финансиране всеки месец. В противен случай тя трябва да посегне на оскъдните си валутни резерви в централната банка. Както мрачно коментира “Kyiv Independent” през март 2024 г: “През януари Украйна е получила само 400 милиона долара от Япония; през февруари 800 милиона долара бяха изплатени от Япония, Норвегия и Испания. Докато перспективите за следващите няколко месеца изглеждат по-положителни заради одобрената от ЕС и очакваното изплащане на първия транш от 4,5 милиарда през март, опитът от първите два месеца на годината повдига неудобния въпрос как Украйна ще финансира огромните си разходи, ако подкрепата спре.”
На този фон пазаренето в Конгреса за помощта от 61 милиарда долара за Украйна беше наистина изнервящо и окончателното решение от 26 април дойде като огромно облекчение.
В отговор на новината от Вашингтон украинската централна банка намали лихвените проценти с цял процентен пункт до 13,5%, което е по-голямо намаление от очакваното. Това намаление отразява новия приток на помощ, по-ниската инфлация и намалената перспектива централната банка да бъде принудена да монетизира финансовата тежест на войната, както се случи през 2022 г.
Финансовият министър на Украйна заяви, че помощта от 61 милиарда долара помага за покриване на бюджетни дупки само за тази година… Сергей Марченко допълни, че 7,8 милиарда долара от финансирането, одобрено в сряда от президента Джо Байдън, ще бъдат предназначени за бюджетни нужди…Финансовият приток ще даде възможност на бюджета на Украйна да изплати заплатите на учителите, социалните и хуманитарни разходи, както и да се финансират болниците. Министерството е трябвало да увеличи и разходите за отбрана с 4 милиарда долара през първото тримесечие.
Но колкото и добре да беше посрещната финансовата инжекция в Киев, нито краткосрочната, нито дългосрочната американска помощ ще решат проблемите на страната.
В краткосрочен план ще са нужни месеци, за да пристигнат важните помощи. Междувременно руснаците имат всички стимули да засилят атаките си. В дългосрочен план количествата пари и оръжия, доставяни от Запада, са недостатъчни, за да коригират огромния дисбаланс между Украйна и Русия. Иначе казано в краткосрочен план помощта ще се забави, а в дългосрочен тя не е достатъчна.
Това означава, че Украйна ще трябва да устоява на руските атаки през следващите месеци, без да има ясен дългосрочен хоризонт. В тежките битки за Донбас около Часов Яр, в усилията да се държи руската артилерия извън обсега на Харков и в ежедневната борба за сваляне на дронове и ракети от небето, оцеляването ще бъде единствената истинска цел на Украйна.
На този фон обявената от съветника по национална сигурност на Байдън, Джейк Съливан, перспектива за ново украинско контранастъпление през 2025 г, изглежда като изстрел в мрака.
Дори и да се намерят пари, през следващите години не е ясно колко оръжия и боеприпаси може да достави Западът. Кейнсианската шега, че можем да си позволим всичко, което можем да направим, придобива различен смисъл, когато осъзнаем границите на производствения капацитет.
Както съобщи “Foreign Policy”:
“Украйна ще бъде превъзхождана от руската артилерия през цялата 2024 г., въпреки че Конгресът е близо до приемането на законопроекта за военна помощ на стойност 60 милиарда долара, казаха официални лица и анализатори пред “Foreign Policy”… През последните месеци украинските части са изстрелвали едва около 2000 снаряда на ден, само колкото да поддържат отбранителни действия. И дори с одобрението на новата помощ от САЩ, повечето фабрики все още не могат да увеличат производството си. „Проблемът е, че има огромен недостиг – в световен мащаб – на артилерийски снаряди“, казва украинската депутатка, Александра Устинова. „Европейците обещаха, че ще ни осигурят милион снаряда – те предоставиха само 30 процента от тях. Американците изчерпаха запасите си, а доставят и на Израел. А едва сега започнаха да увеличават производството си“ … Очакванията са, че администрацията ще прекара голяма част от годината във възстановяване на американските запаси до предвоенните нива, тъй като армията на САЩ има за цел да повиши производството на артилерията до 100 000 снаряда на месец до края на 2025 г. Складовете на Европа също са празни. Намерението на Европейския съюз да снабди Украйна с 1,4 милиона снаряда, е изпълнено едва наполовина, а остатъкът няма да бъде доставен до края на 2024 г.
Изглежда, че Чешката република, заедно с консорциум от още няколко европейски държави, е набавила пари за закупуване на 500 000 снаряда от 155 мм и работи по доставката на първата партида за Украйна. „Можем да предположим, че Украйна през следващите 12 месеца ще получава месечно приблизително 75 000 до 85 000 [снаряда] на месец, което означава между 2400 – 2500 снаряда на ден, ”… Гади твърди, че това е минималното количество, от която Украйна се нуждае, за да поддържа отбранителна война срещу руснаците. „Това не оставя място за офанзивни операции тази година“, добавя Гади. И критиците срещу американската помощ за Украйна, в Конгреса, като сенатор Дж. Д. Ванс, който заяви пред “New York Times” този месец, че Съединените щати просто нямат „капацитета да произвеждат количеството оръжия, които Украйна има нужда да доставяме, за да спечелим войната” – ще продължат да изтъкват този проблем на висок глас. Междувременно Русия е на път да произведе 3,5 милиона снаряда през 2024 г, а може да успее да стигне и до 4,5 милиона…”
Ако ситуацията с боеприпасите е мрачна, то трудностите на Украйна да мобилизира жива сила са още по-драматични. Докато производството на боеприпаси и оръжие до голяма степен ще се определя извън страната, въпросът за мобилизирането на войската удря в сърцето на украинското общество и политика.
Украйна разполага с 330 000 войници, които в момента са разположени на бойното поле. Мобилизират се само мъже на 27 или повече години, като средната възраст на войниците е 43г. Украйна има по-малък набор от милениали и от поколение Z в сравнение с други нации, като се има предвид спадът на раждаемостта след разпадането на Съветския съюз.
За военните действия през следващата година украинската армия може да разчита на 500 000 души. Но предложението да бъде намалена възрастта за мобилизация до 25 години предизвика ожесточена реакция сред много украиснки политици, според които би било самоубийство нацията да изпрати най-младите си в окопите. Свалянето на възрастта трябваше да бъде наложено с президентски указ. Февруарско проучване на “Info Sapiens”, украинска социологическа агенция, установи, че 48 процента от мъжете не искат да се бият, срещу 34 процента, които са готови. На останалите им е трудно да преценят.
Предвид тази конфигурация на материалните сили, вместо да говорим свободно за нови офанзиви през 2025 г., със сигурност трябва да се запитаме какво целят да постигнат американската и западната стратегия в Украйна, освен подкрепа за правителството на Зеленски?
В забележително интервю на Езра Клайн с дългогодишния президент на Съвета по външни отношения, Ричард Хаас, през март, 2024г, Хаас настоя, че е време САЩ най-накрая да формулират това, което той нарече “независима” политика по отношение на Украйна. Което ще рече политика, дефинирана от стратегическата визия и интереси на Америка, а не просто автоматична подкрепа на военни цели, формулирани от правителството на Зеленски в Киев.
Циниците биха казали, че САЩ де факто вече изпълняват такава политика. Тя се състои в това да се дадат на Украйна достатъчно ресурси, за да продължи войната на изтощение с Русия. САЩ правят достатъчно, за да избегнат позора да изоставят украинската кауза, но не достатъчно, за да рискуват да унижат Русия и да провокират ядрена ескалация. Междувременно Вашингтон чака изтощението да накара Киев да премине към отбранителна позиция и да смекчи военните си цели.
Въпреки че това има очевидна логика от гледна точка на САЩ, призивът на Хаас за нова и по-конкретна пътна карта за бъдещето на войната се ръководи от три осъзнавания.
Първият е, че икономическите санкции, наложени на Русия, не й навредиха особено. Вместо да потъне, руската икономика се мобилизира. Военнопромишленият й комплекс се разраства по начин, невиждан от Студената война насам. Западният натиск приближи Москва до Пекин, което едва ли е в интерес на Запада.
Второ, въпреки че Вашингтон може да не оказва натиск върху Киев да мисли за условия за прекратяване на войната, не е ясно как самият Киев ще се откаже да си върне загубените територии. За Зеленски и неговото правителство, дори и да бяха така настроени, би било изключително трудно да се откажат от легитимното и очевидно искане територията на Украйна да бъде възстановена. Киев ще твърди, че да се откаже от целите си би било светотатство предвид пролятата досега кръв и огромните разрушения, нанесени на Украйна. Но изправен пред провала на офанзивата през 2023 г., отказът на Киев да промени позицията си отваря пропаст между реалността и стремежа, пропаст, която крие своите рискове.
Както описва “Economist”, съществува все по-явна пропаст между официалната линия на правителството на Украйна и реалността на бойното поле, пропаст, за която войниците и техните командири не са слепи.
Преди година (април/май 2023 г.), когато Украйна се подготвяше за контранастъплението,да задържи позициите си се смяташе за най-песимистичния сценарий. Сега (през май 2024 г.), когато Русия се подготвя за нов натиск, това се смята за най-добрата перспектива. От войници до генерали, всички, с които “The Economist” разговаря през изминалата седмица, знаят, че на Украйна й липсват ресурси, за да се върне към границите си от 1991 г., както нейните политици обещават. „Предлагам на всеки, който говори за граници от 1991 г., да се опита да стигне до Бахмут“, казва полковник Тимченко, имайки предвид град, който Украйна загуби преди година след месеци на жестоки битки. Сега залогът не е териториалната цялост на Украйна, а нейното оцеляване.
Третият фактор е, че сега съществува реален риск украинската фронтова линия да претърпи внезапен колапс. И има още по-сериозна възможност руската армия да осъществи такъв мащабен пробив, какъвто направи Украйна през 2022 г. Както военният експерт Майкъл Корфман обясни в неотдавнашен подкаст “War on the Rocks”, комбинацията от тези две развития е това, от което трябва да се страхуваме през следващите месеци.
Именно комбинацията от фактори – изненадващата устойчивост на Русия, изключителната трудност, буквално политическа и емоционална невъзможност на Украйна да приеме трудните факти и рискът от внезапен провал – кара Хаас да призове Вашингтон да поеме водещата роля във формулирането на по-различна визия за развитието на ситуацията.
Това би означавало консолидиране на съществуващите отбранителни позиции на Украйна, предлагане на гаранция за бъдеща икономическа и военна подкрепа и след това преминаване към преговори за прекратяване на огъня,без да се поставят на дневен ред исканията на Украйна за възстановяване и репарации.
Това би изисквало известна храброст от страна на администрацията на Байдън, за да рискува да се откаже от максималистичните си цели, формулирани през 2022-23 г. Но ако Вашингтон поеме отговорността за провеждането на бъдещите преговори, това ще облекчи натиска върху Киев. Въпреки че може да предизвика възмущение, вероятно ще намери и достатъчно подкрепа сред мнозинството от американските и европейските избиратели.
Според проучване, проведено от института Куинси през февруари 2024 г: Приблизително 70% от американците искат администрацията на Байдън да тласне Украйна към договорен мир с Русия възможно най-скоро, според ново проучване на Harris Poll и Quincy Institute, публикувано от “Responsible Statecraft”.
В светлината на политическите и материални ограничения на Запада, това, което трябва да е ясно на този етап, е, че настоящата стратегия на Вашингтон не може да изпълни това, което обещава. Неуспехът на Запада да се справи с тази пропаст между стремеж и реалност, изглежда като проява на слабост или още по-лошо – на цинизъм. С времето ще изглежда още по-зле. Междувременно Украйна търпи огромни загуби и рискува пълно поражение. Нерешителността в лагера на Байдън дава перспективи пред Тръмп да поеме инициативата в свои ръце и той да определи условията на „сделката“.
Адам Тууз е британски историк, лектор по европейска стопанска история на Модерното време в Кеймбридж и професор по модерна история в Йейлския университет и Колумбийския университет. Книгата му „Икономика на Третия райх“ представя оригинален разказ за Третия райх, развит откъм перспективата на усилията на режима да впрегне германската икономика в своите усилия за постигане на континентална хегемония. Книгата получава едновременно наградите „Лонгман“ и „Улфсън“ и е номинирана за наградите „Дъф Купър“ и „H Soz Kult“. Тя става и „Книга на годината“ и е преведена на немски, италиански, португалски и български.
Източник: adamtooze.substack.com
Превод за “Гласове”: Юлия Семир Ал-Хаким
