Русия се завръща в центъра на световната политика

За историческото събитие в свещената Андреевска зала на Големия кремълски дворец в Москва, когато Русия се намира в бурен момент на извайване и оформяне на своята съдба, президентът Владимир Путин произнесе забележително кратка реч на церемонията по откриването, състояла се на 7 май.

Имаше толкова много неща за казване, като се има предвид остротата на приключването на двете десетилетия на власт на Путин и началото на нов шестгодишен мандат в Кремъл до 2030 г. Това беше една наистина изключителна политическа кариера на човек от историята, който организира както възраждането и ренесанса на страната си, така и завръщането на Русия в центъра на световната политика. Наистина, има голямо очакване, че предстоящият шестгодишен мандат на Путин ще бъде съпътстван от създаването на световния ред през 21-ви век.

Путин имаше едно-единствено дълбоко послание, което да предаде на руския народ, а именно критичната важност на националното единство за близкото минало и за бъдещите времена – без единство всичко е загубено, докато с единство всичко е възможно.

Вниманието привлича определението на Путин за настоящето като „този труден ключов период“ в историята на Русия. Очевидно е, че той не храни нереалистични надежди, че войната в Украйна ще приключи скоро. Всъщност Западът изобщо не е готов за мир. Бившият заместник-държавен секретар Виктория Нюланд призна това публично, откровено в интервю за Politico миналия уикенд.

Путин направи две ключови назначения в новото си правителство – номинира Михаил Мишустин, който беше блестящ технократ, за да управлява руската икономика в условията на санкции и война, за продължаване на поста министър-председател и второ, замени министъра на отбраната Сергей Шойгу с първия вицепремиер Андрей Белоусов. Всяко от тях е сигнал за очакваните професионални изисквания, като се има предвид решаващото значение на управлението на икономиката, изправена пред предизвикателствата на една продължителна война.

Президентът се ангажира с изключително амбициозна социална и икономическа програма по време на предстоящия си мандат, чийто успех изисква мащабни публични инвестиции. Той също така си постави за цел да издигне Русия до позицията на четвъртата по големина икономика в света след САЩ, Китай, Япония и Индия – огромно постижение.

От друга страна, бюджетът за отбрана на Русия нарасна в галоп през двете години на войната в Украйна и достигна 6,7 % от БВП, което се доближава до нивата от съветската ера. Тук се намесва Белоусов. Той е опитен икономист, който в продължение на повече от десетилетие е бил доверен икономически съветник на Путин. Белоусов е кейнсиански статист и рядък привърженик на държавния контрол в „постсъветската“ икономика с чисто досие в обществения живот, който сега е въвлечен в донастройването на руския военно-промишлен комплекс.

Промяната в ръководството на отбраната е особено интересна от гледна точка на нейното настъпване във времето. През последните месеци руските войски постигат постепенни успехи в Източна Украйна, но миналия уикенд започнаха нова офанзива в североизточната Харковска област.

Според западния разказ Москва е на път да нареди голяма военна офанзива в Украйна, целяща да смаже украинската армия. Явно обаче Путин усеща нуждата от адаптация и развитие, докато руските сили се опитват да постигнат колкото се може повече териториални придобивки, преди да се задейства новият пакет от американски помощи в размер на 61 млрд. долара.

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков обясни, че назначаването на цивилен министър на отбраната се корени в необходимостта от „иновации“. ТАСС цитира Песков да казва: „На бойното поле днес печели този, който е по-отворен към иновациите… Затова на този етап президентът е взел решение цивилен да оглави Министерството на отбраната.“

Забележката на Песков е сигнал за голямо послание, че Путин обикаля вагоните, подготвяйки се за дълъг път. Шест години са дълъг период от време и има голяма вероятност марионетната война със САЩ да ескалира далеч отвъд Украйна или Европа.

По този начин днешната сложна ситуация с руското присъствие във военновъздушната база на САЩ в Ниамей, Нигер, отразява отразява геополитическите проблеми, развиващи се в Африка. Само през изминалата седмица Русия имаше интензивни контакти на високо равнище със западноафрикански държави, разположени на атлантическото крайбрежие.

Изглежда, че идеята е действителната военна стратегия вероятно да се прави от генерал Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб, под строгия контрол на самия Путин. Бившата съветничка в руската централна банка Александра Прокопенко написа на Х: „Приоритетът на Путин е войната; войната на изтощение се печели от икономиката“. Казано направо, Путин възнамерява да спечели войната, като смаже Украйна в продължителна надпревара във въоръжаването в промишлени мащаби.

Междувременно посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Киев във вторник е изключително символично като вот на доверие за президента Владимир Зеленски, чийто президентски мандат изтича на 20 май, което, разбира се, поставя под въпрос легитимността на неговия режим. Посещението на Блинкен е в пряк отговор на новата офанзива на руските сили в чувствителната Харковска област, започнала миналия петък, където украинските отбранителни линии се пропукват.

Вчера агенция Блумбърг съобщи, че администрацията на САЩ работи за снабдяването на Украйна с допълнителна батарея за противовъздушна отбрана Patriot заедно с радари, които да помогнат на страната да отблъсне руските въздушни атаки. Блинкен твърди, че подготвяният пакет от помощи в размер на 61 млрд. долара ще „доведе до реална промяна“ на бойното поле. Той подчерта, че „Украйна може да разчита на партньорите си за устойчива, дългосрочна подкрепа“.

Замисълът зад изненадващото посещение на Блинкен в Киев е да подчертае пред Москва, че всяко предположение, че САЩ рано или късно ще изоставят Украйна, особено ако тазгодишните президентски избори в САЩ върнат Доналд Тръмп в Белия дом, ще бъде дълбоко погрешно.

Ястребовият разказ, който се мъчи да се роди във Вашингтон, е, че „независимо от резултатите през ноември, неуспехът на Конгреса да надгради с думи и дела последния пакет от помощи ще подкопае лидерството и доверието в САЩ по света, окуражавайки нашите врагове“, по думите на Лиана Фикс, експерт по руска и европейска външна политика и политика на сигурност в Съвета за външни отношения в Ню Йорк.

При горепосочения сценарий Русия ще се стреми единствено към укрепване на връзките с Китай, Иран и др. Русия вижда, че съотношението на силите работи в нейна полза. Руският светоглед е в хармония с този на Глобалния юг. Министърът на външните работи на Индия С. Джайшанкар заяви вчера на публичен форум в Ню Делхи: „Нито една държава днес не е достатъчно доминираща… Това е преходен период, в който старият ред изчерпва горивото си, но новият ред не е дошъл.“ Джайшанкар също така отбеляза, че Русия разполага с природни ресурси като петрол, въглища и различни видове метали, които Индия може да получи.

Руската външнополитическа траектория не само оцеля след двегодишния конфликт в Украйна, но и основното ѝ мислене всъщност се потвърди. Това най-добре личи от пълното доверие, което Путин оказва на външния министър Сергей Лавров, който вече 20 години е начело на държавата, което го прави най-дълго служилият първи дипломат на Смоленския площад след Андрей Громико.

Източник – Indian Punchline, заглавието е на ЗЕМЯ