Фотографката Бела Бенова се е посветила да изследва морските фарове
Бела Бенова е изследовател на фарове, посветила свободното си време на популяризиране на исторически и културни обекти. С активна ангажираност и страст към фаровете, Бела има значителен опит в областта на морската архитектура и наследството. Тя е участвала във важни проекти и има редица публикации по темата. Бела е горда, че по нейна снимка е направен проект на пощенска марка, която показва един от българските морски фарове, които изследва.
Как сe породи интересът Ви към изследването на фарове и какво ви мотивира да продължавате в тази област?
-Родена съм във Варна, израснала съм, гледайки примигването на фар Галата на носа отсреща, нещо, което правя и досега с вълнение при всяко завръщане в града. Когато фотографията от хоби се превръщаше донякъде в професия, фаровете ме мотивираха като „фото-модели“. Комбинацията със спорта – от 2007 г. досега ежегодно правя велосипедно пътешествие за заснемане на фарове в различни държави – превърна фотографския интерес в любимо прекарване на ваканциите. Първата книга – за пътешествието по българските фарове – беше логично продължение на поредица материали, публикувани по-рано в периодичния печат, впоследствие от чисто художествените текстове за фаровете, които публикувах онлайн и в печата, се насочих към научни изследвания в областта, популярна вече по света като „фарология“. Успях да съчетая и свои професионални ангажименти – проект за дигитализация на културно и природно наследство – със страстта си към фаровете и даже да разгърна интересите си до международни партньорства – с колега фотограф на фарове от Естония създадохме безплатно мобилно приложение за българските фарове. Привлича ме основно естетиката на всеки фар, красотата на крайбрежията, които опознавам в детайл, вълнуващата среща на морето, небето и земята, маркирана от тези символи на Пътя и завръщането, в които човечеството романтично е превърнало навигационните светлини по бреговете си.
–Кои са най-интересните неща, които сте открили в изследванията си на фарове?
-Много е трудно да откроя най-интересните сред толкова разностранни неща – от исторически факти, през легенди, клубове на почитателите на фарове, литература, бази данни… Може би все пак най-интересното са хората: колеги велопътешественици по фаровете, колеги автори на книги за фаровете, колеги фотографи на фарове, колеги изследователи, хора, обичащи фаровете, хора, работили като фаропазачи (аз предпочитам да казвам фаро-пазители)… Срещата и общуването с хора, които споделят същата страст, винаги е сред най-вълнуващите възможни изживявания – затова сме склонни да търсим хора със сходни интереси.
–С какви предизвикателства е свързано изследването на фарове?
-Предизвикателствата варират според конкретиката на изследването. Ако става дума за исторически търсения – предизвикателството е достоверността на информацията. В България малко хора се занимават с темата, но успяват твърде разпалено да си оспорват мнения и публикации, най-малкото, защото няма еднозначни източници.
По отношение на фотографските ми „изследвания“ – забраната за достъп до фаровете или до прилежащата им територия, особено ако са военни обекти или частни имоти, е най-голямото предизвикателство, защото не мога да му въздействам. Понякога се налага да се действа на ръба на правилното или приетото. Климатичните предизвикателства са често на дневен ред, защото по време на пътешествията си не мога да стоя и да чакам да отмине всеки дъжд, нито да се вдигнат мъглите или просто слънцето да огрее правилната фасада. С годините се научавам все по-добре да използвам всеки дефект като ефект, включително околните обекти, фонът за дадена снимка, цялата динамична ситуация в момента, когато съм при даден фар.
Предизвикалтествата при подготовката на научните ми публикации са най-вече поради слабата популярност на темата в България, но вярвам, че с постоянството си вече 17 години, съм допринесла – и продължавам! – за повишаване на тази популярност.
– Бела, разкажете ни повече за снимката, която сте направили и която беше избрана за проект на пощенска марка. Какво ви вдъхнови да я направите, каква история искахте да предаде и какви емоции да предизвикате у зрителите?
-Кадърът е от едно пътуване до остров Света Анастасия през 2020 г., когато за първи път оставах да нощувам на острова – престой, изпълнен с магически моменти и вдъхновяващи кадри. Не съм подозирала, че някоя от снимките ще има такава въздействаща съдба. Плановете ми за заснетото бяха да включа най-доброто изображение в пътуващата ми изложба „Дом на светлината“.
–Каква беше Вашата реакция, когато научихте, че снимката Ви е избрана за марка?
-Нямаше момент на изненада, защото с мен се свързаха от Хидрографска служба с молба да предоставя свой кадър, което направих с удоволствие. Радвам се, че крайният проект на художника Теодор Лихо, е именно по моя кадър, защото в интернет има безброй свободни от авторски права изображения. Гордея се, че участвам в създаването на тази толкова специална пощенска марка!
–Какви са вашите планове и амбиции за бъдещето в областта на изследванията на фаровете?
-Ще се постарая да правя повече публични лекции по темата за фаровете, особено пред младежка аудитория – ученици и студенти, защото вярвам, че сред тях лесно мога да запаля интерес, включително и ентусиазъм за подобни на моите начинания, не непременно свързани с фаровете. Удовлетворението и смисълът от това, което правя, са най-големи, когато успея да вдъхновя други хора да пътуват, да спортуват, да опознават други култури, да творят, да предизвикват себе си.
(със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ)
