Принципът за „един Китай“ е общият консенсус на международната общност
Регистрацията на страните за участие в 77-ата Световна здравна асамблея (СЗА) приключи на 13 май. Не е изненадващо, че искането на Тайван да бъде включен бе отхвърлено. Това е осми пореден неуспешен опит на тайванските власти, водени от Демократична прогресивна партия, да влязат в СЗА. Отказът илюстрира напълно ясно, че принципът за „един Китай“ е общопризнат консенсус на международната общност.
Без съгласието на централното правителство на Китай островът Тайван няма никакъв статут или право да участва в СЗА. От 2009 г. до 2016 г. Тайван участва в СЗО с името „Китайско Тайпе“ и като наблюдател въз основа на „консенсуса между двата бряга на Тайванския проток от 1992 г.“ Това беше специално споразумение, постигнато след екстензивни консултации в унисон с принципа за „един Китай“. Освен това, този опит също така показва добросъвестността на континенталната част на страната към Тайван, а не „предимство“, което тайванските власти приемат за даденост, и не представлява прецедент за тях.
Твърдението, че недопускането на Тайван да участва в СЗА ще доведе до „пропуск в международната система за превенция на епидемии“ въобще не отговаря на реалността. Съединените щати от години подкрепят участието на Тайван в Асамблеята, като основната им цел е да използват острова като пионка в своите геополитически игри. В годината на изборите в САЩ американски политици отново разиграват тази карта, за да демонстрират т. нар. „твърда позиция спрямо Китай“ в опит да съберат повече гласове. От друга страна, с подкрепата си към Тайван да участва в СЗА като правна битка срещу принципа за „един Китай“, САЩ възнамеряват да се състезават за правото да дефинират „статуквото в Тайванския проток“ и „международния ред“ и да разширят бойното поле на когнитивната война срещу Китай.
Независимо обаче от това как американската страна подкрепя Тайван или как властите на острова манипулират обществено мнение, Тайван няма да получи билет за участие в Световната здравна асамблея. Всичко това доказва и ще продължава да доказва пред всички, че принципът за „един Китай“ е общопризнат консенсус на международната общност.
