Синдзян – домът на повече от 40 различни етнически групи

Синдзян-Уйгурският автономен регион е разположен в северозападната част на Китай, на кръстопътя на Централна Азия и Източна Азия. Синдзян се простира на над 1,6 милиона квадратни километра и има около 25 милиона жители. Регионът граничи със страните Афганистан, Казахстан, Киргизстан, Монголия, Пакистан, Русия, Таджикистан и Индия, а също и с Тибетския автономен регион и провинциите Гансу и Цинхай.

Синдзян е разделен на Джунгарския басейн на север и Таримския басейн на юг от планинска верига Тяншан и е относително слабо населен. Други големи планински вериги в Синдзян са Памир и Каракорум на югозапад, Кунлун на юг (по границата с Тибет) и Алтай на североизток (споделени с Монголия). Най-високата точка е осемхилядникът K2 (8611 метра над морското равнище).

Голяма част от Таримския басейн е зает от пустинята Такламакан. Джунгарският басейн е малко по-хладен и получава малко повече валежи от Таримския басейн. Планинската верига Тяншан бележи границата между Синдзян и Киргизстан при прохода Торугарт.

През Синдзян от изток до северозападната граница минава и най-известният маршрут на историческия Път на коприната.

Далече от океана и близо до високи планини, Синдзян има континентален сух климат.

Поради големите пустини местности растителните видове тук са ограничени. Животинският свят е разнообразен  и големите ловни игри са една от атракциите на Тяншан.

Планините са населени от антилопи, диви кози, диви овце, леопарди, вълци, мечки, мармоти, диви коне, диви камили и др. Змиите са безвредни, за разлика от скорпионите и стоножките. В планините има голямо разнообразие от пеперуди.

Синдзян е населен от повече от 40 различни етнически групи, като най-голямата са уйгурите, след тях представителите на етноса хан. Други малцинствени групи включват хуей (китайски мюсюлмани), монголци, калка, казахстанци, узбекистанци и др.

На територията на Синдзян се намират няколко големи града. Урумчи – регионалната столица някога е била земеделски център на Джунгарския басейн, но после претърпява значително индустриално и търговско развитие. Град Карамай, също в басейна на Джунгар, е значителен земеделски център. Други големи градове са Кулджа, Кашгар, Турфан и др.

БВП на Синдзян е около 1,774 трилиона юана (263 млрд. щ. д.) към 2022 г.

Икономическият растеж е подхранван от откриването на изобилни запаси от въглища, нефт, газ, както и от политиката, въведена от Държавния съвет за стимулиране на икономическото развитие в Западен Китай.

Икономическото развитие на Синдзян е приоритет за Китай. През 2000 г. правителството формулира своята стратегия за развитие на западните региони на страната и този план превърна Синдзян в основен фокус.

Ускоряването на развитието в региона е предназначено от Китай за постигане на редица цели, включително стесняване на икономическата разлика между Синдзян и по-развитите източни провинции, както и облекчаване на политическото недоволство и проблемите със сигурността чрез намаляване на бедността и повишаване на стандарта на живот.

Заради сухия климат обработваема земя в Синдзян зависи изцяло от напояването.

Различните етнически групи в региона имат вековен опит в опазването на водата. След 50-те години на 20-и век кладенците в района са допълнени в огромни мащаби от канали, язовири и обработваемата земя се увеличава многократно.

Синдзян сам покрива нуждите си от зърнени храни. Около половината от реколтата е пшеница, отглеждат се също царевица, ориз и просо.

Памукът е важна култура, като Синдзян е най-големият износител на памук в света, произвеждайки 84 процента от китайския памук, докато страната осигурява 26 процента от глобалния износ на памук. 

Синдзян е един от основните производители на плодове в Китай. Захарната индустрия също е добре развита.

Минералните ресурси включват находища на въглища, желязо, цинк, хром, никел и мед, както и молибден и волфрам (използвани за укрепване на стоманата). Златото се добива по южните склонове на планината Алтай.

През последните десетилетия в Синдзян бяха открити изобилни запаси от нефт и минерали и в момента това е най-големият район за производство на природен газ в Китай.

Добивът на нефт и природен газ в басейните Тарим и Хами се разширява значително от края на 80-те години, като големи находища се разработват и в двата басейна. Построени са тръбопроводи запад-изток за транспортиране на природен газ от Синдзян до градовете на източното крайбрежие на Китай.

Тежката промишленост на Синдзян включва заводи за желязо и стомана и циментова фабрика в Урумчи, както и завод за селскостопански инструменти в Кашгар.

Създадени са големи нефтохимически заводи в Карамай, Душанзи, Урумчи, Корла (в Североизточния Таримски басейн) и Дзъпу (в западния край на басейна). Производството на топлоенергия също е важна придобивка за региона.

Индустрии, преработващи селскостопански и животински продукти, са създадени в близост до източниците на суровини и включват няколко текстилни фабрики и мелници за захарно цвекло.

Синдзян е основен производител на компоненти за слънчеви панели поради големите находища на основния материал полисилиций. През 2020 г. 45 процента от световното производство на полисилиций от соларен клас е в Синдзян.

От голямо значение за икономиката е и магистралата „Каракорум“. Това е най-високият асфалтиран международен път на света, който свързва Исламабад, Пакистан, с град Кашгар през прохода Хунджераб, където е и най-високата му точка (4693 м).

Местното население на Синдзян упражнява разнообразни културни традиции.

Преобладаващото уйгурско население е съсредоточено в селата. Особено популярна е уйгурска традиция на сценичните изкуства, наречена мукам, която набляга на древни песни и танци, придружени от традиционни инструментални групи.

Известни местни занаяти са изработването на килими, малки мечове, музикални инструменти на различните малцинствени групи, както и изделия от нефрит и малки филцови шапки, които са особено популярни сред туристите.

Синдзян е дом на неповторими живописни места и прочути културни реликви в допълнение към колоритните си етнически характеристики. Древният Път на коприната пресича целия регион, приблизително по линията изток-запад, и има множество храмове и древни градове по маршрута.

Зоните със специално внимание включват езерото Тиен в планината Богда, пещерите Кизил в северния край на Таримския басейн близо до древния будистки център Куча и мястото на древната столица на Гаочан и пещерите Безеклик Хилядата Буди на планината Хуоян („Пламтящата“), намиращи се близо до Турфан.