За “Солидарна България” запазването на енергетиката е ключов приоритет
Старозагорска област все още е енергийното сърце на България, коментира в профила си във “Фейсбук” кандидатът за народен представител и евродепутат Ваня Григорова.
“Запазването и развитието на българската енергетика като основен стълб на енергийната ни независимост е ключов приоритет за коалиция „Солидарна България“.
Бъдещето на енергийния комплекс „Марица Изток“ бе централна тема в срещите ни с жители на Стара Загора, Раднево и Чирпан, както и в Димитровград в съседната Хасковска област. На тях присъстваха и някои от първите съкратени енергетици. Ще бъдат ли така оживени тези улици, ако комплексът бъде затворен?
Ще направим и невъзможното да го запазим, но не като музей, а като ключово енергийно предприятие за страната ни. Дори и 5% шанс да има за това, ние ще го използваме.
Гаранция е не само моята дейност като синдикалист, но и личностите в листата ни в Старозагорско. Първи е инж. Щерьо Щерев, дългогодишен директор на „Мини Марица-Изток“ – човек с изключителен авторитет в региона и в научната общност, следван от юриста Йордан Йорданов – общественик, създател на популярната група „Истината за Стара Загора“, израснал в среда на енергетици в Раднево.
Над 120 хил. души в Стара Загора и в съседните райони са заложници на „Зелената сделка“ – класическа неолиберална политика на Еврокомисията, пробутвана уж от загриженост за природата. Тя увеличава неравенствата не само между отделните държави, но и вътре в обществата, което илюстрирах със следния пример: при закупуване на електромобил получаваш данъчни облекчения, безплатни паркоместа и пр. бонуси, но колко струва този електромобил и може ли обикновеният работещ човек да си го позволи?
След изборите за Европейски парламент всичко ще подлежи на предоговаряне, включително „Зелената сделка“, след като дори и цената на въглеродните емисии, които закопават нашата енергетика, подлежи на политически решения. Припомних, че когато Германия трябваше да се запаси с въглища, стойността на емисиите бе задържана, а дори и налагането на санкции срещу Русия беше забавено.
Лицемерието и двойните стандарти на Еврокомисията бяха илюстрирани чудесно и от един от въпросите, който ми бе зададен в Димитровград: А кой ще наложи санкции за вредни емисии на онези, които наливат масло в огъня на конфликта в Украйна с несекващи доставки на оръжия?”.