Време е за хората. Време е за солидарността. Време е за Ваня Григорова

Ваня Григорова и „Солидарна България” са врата на надеждата.

Не само и не толкова за българския политически живот, чиято атрофирала лява половина сега има шанса да поеме живителна струя свеж въздух и да лансира оздравителна алтернатива на болестотворната хипертрофия вдясно. Врата на надеждата се отваря и за цялото ни общество, за вечно „нечутия” и „невидян”, но единствено важен народ.

Нека си припомним пак тази дума – народ. Дума, низвергната от пропагандисти на „прекрасния нов свят”, на индивидуализма и клиентелизма, в който всички трябва да са зомбирани от „конкурентоспособност”, „предприемачество”, егоизъм, ламтеж за катерене нагоре по главите на другите. Този вирус е плъзнал доста нашироко. Но му е трудно да пробие там, където се сблъсква с алтернативата – солидарност, единение, съвместно отстояване на общите ни изконни човешки права на труд, на здраве, на свободно слово, на дом, на образование, на култура, на мирно, сигурно и достойно бъдеще за децата ни, за родителите ни, за всички ни.

Солидарност, единение, общност, борба – всичко това заедно ни прави народ. Макар и толкова различни, толкова лъгани, толкова погнусени, толкова възмутени, ние сме народът. Имаме глас. Имаме воля. Имаме сила. Сега имаме и надежда.

Да, време е за надеждата, за Ваня Григорова, за „Солидарна България”.

Слоганът на нейната кампания е „Време е за хората”. Тя говори и конкретно за работещите хора, за чиито права неолибералното статукво винаги е зла мащеха. От годините си като синдикалистка Ваня отлично знае къде най-зле са настъпвани и газени тези права и как те трябва да се отстояват.

Сега Ваня е в политиката. В българската политика. В най-отровната и агресивна среда, настървена да смачка всичко различно, способно да застраши тази клоака именно с това, че е различно. Срещу Ваня е впрегната бясна черна кампания от всички посоки, двойно по-злобно съскаща и хапеща, отколкото при кметските избори, когато срещу лявата кандидатка се изсипа най-долнопробна помия от безскрупулни лъжи и клевети. Сега пак е в ход същото, още по-ожесточено.

Безпощаден огън по нея и от политически антиподи, но и от уж „свои”. Приписват ѝ се черти, помисли и действия, характерни за самите атакуващи я. Пълчища тролове я нападат в социалните мрежи и неуморно, по гьобелсовски, въртят едни и същи опорки срещу нея, спускани и директно, публично, от една неспособна вече да прикрива същността си партийна „свекърва” (както я нарече самата Ваня).

Голям кипеж пада в тая злост. Толкова голям, че издава страх. Ами ако Ваня наистина успее да покаже, че алтернатива има?! И че знае как да я постигне?!

Факт е, че към синдикалистката ѝ борбеност вече се е добавило нейното бързо и сурово (благодарение на враговете ѝ) политическо закаляване – и да, Ваня днес е умел, решителен и смел политик, който намира необходимия път, за да върви към истински важното. Ето например към това: „Ние от „Солидарна България” сме за Европа на солидарността, сближаването и уеднаквяване на социалните стандарти, а не за Европа единствено на пазара, конкуренцията, дерегулациите и либерализациите – такава, каквато, за съжаление, е тя в момента”.

Атакуват я за съюзите, които отказа, и за съюза, който прие. А тя прие съюз, който не ѝ поставя условия, не се опитва да я опитомява, подкрепя посоката ѝ към солидарна България и солидарна Европа. И същевременно осигурява за каузата прозаични, но крайно необходими неща като наличен юридически екип, технически персонал, организационни структури по места. Така буквално за отрицателно време „Солидарна България” успя да подготви и регистрира листи със свои достойни кандидати в 31 избирателни района. И поде дейна, сърцата кампания – в преки срещи с хора от цялата страна. В откровени и конкретни разговори по най-парливите проблеми, които има да се решават.

Още на старта на кампанията Ваня Григорова обяви 9-те приоритета на „Солидарна България”, заричайки се, че от тях отстъпление няма да има:

1. Работа, заплати, сигурност
2. Всеки е важен! Мерки за предотвратяване на демографския колапс
3. Стоп на източването на здравните и осигурителни фондове и ползването им за формиране на частни печалби
4. Законодателен пакет за защита на потребителите
5. Запазване и развитие на българската енергетика като основен стълб на енергийната ни независимост
6. Икономика с висока добавена стойност
7. Ние сме „партия на мира“! Конфликтът в Украйна може да се реши с преговори, не с ескалация
8. Няма „евроатлантически ценности „, има общочовешки ценности. Възпитаваме децата си в тях!
9. Без цензура, прикрита като борба с „фалшиви новини“

Посланието на Ваня е недвусмислено: „Проблемите са решими и има надежда – „Солидарна България“ е носител на тази надежда, трябва само да преодолеем апатията. И за разлика от някои „спасители“ през последните години, ние не минаваме транзит. Ние сме родени тук и тук ще останем. Време е за хората!“

А ето и още един коментар на Ваня – този път по важния за всички ни проблем с доходите и данъците, на който тя далеч не отсега посвещава много от усилията си:

„От „Солидарна България“ ще работим в Народното събрание за необлагаем минимум, защитени доходи, с които хората да покриват базовите си потребности. От първите 900 лева на всеки работещ да не се отчисляват данъци. Както го направи сдружение „Солидарна България“ още през 2017 г., когато организирахме кампания именно за въвеждане на необлагаем минимум и диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Внесохме 30 000 подписа на български граждани и вместо железните ни аргументи да се обсъдят добросъвестно, г-жа Менда Стоянова – тогава председател на бюджетна комисия, заяви: „Ако Ваня Григорова иска да променя данъчната система, да си направи партия, да се яви на избори и като влезе в Народното събрание, да променя.“ Ето изпълняваме препоръките!

Данъкът на бедния работещ не може да е равен с данъка на изключително богатите – например тези с доход над 100 000 лв. Ще сложим край на източванията на осигурителната, пенсионната и здравната система към паразитни структури, частните пенсионни фондове не може да са задължителни, за да не отклоняват по 2 милиарда годишно от фонд “Пенсии“ на НОИ. Ще работим за увеличи максималният осигурителен доход няколко пъти и за въвеждането на прогресивно данъчно облагане… От „Солидарна България“ казваме : „Време е за хората“!“

Макар изрично да е обявила, че за нея приоритет е българската политика, Ваня Григорова стана водач на листата на „Солидарна България“ и за евроизборите – за да я „тегли“ с авторитета си и за да се покаже колко е важно какво и как се гласува в Европарламента. В телевизионен дебат Ваня отбеляза: „Отдавна наблюдавам със съжаление неспиращата криза на доверие към европейската левица, и имам отговор на какво се дължи това. Вместо на защитата на социални и трудови права, тя все повече набляга на защитата на малцинствените права, което отразява подмяната на нейната традиционна идеология. Затова е все по-голямо търсенето на едно ново ляво, което възниква на много места в Европа, включително в Германия, около харизматичната Сара Вагенкнехт. Колкото до България, ние също имаме нужда от политици с гръбнак, които да защитават интересите ни. Затова на 9 юни гласуваме с номер 9 за „Солидарна България“ в бюлетините за национален и европейски парламент!“

Само за една седмица Ваня Григорова обиколи за предизборни срещи заедно с кандидатите на „Солидарна България“ Област Плевен, Търговище, Карнобат, Бургас, Варна, Добрич, Силистра… Навсякъде – сърдечни срещи с хората, сериозни дискусии по важни за всички проблеми и… много усмивки на надежда.

Ето посланието на Ваня, прозвучало в Бургас: „Нека заедно да спрем разграждането на държавата, което тече с пълна сила през последните десетилетия. Надяваме се да излъчим възможно най-голяма група в следващото Народно събрание, за да задаваме ключовите теми, важни за работещите българи – тези, които не разполагат с милиони, за да си купуват закони и да печелят благоволението на управляващите. Те могат да получат представителство единствено с гласа си. Основният ни приоритет за Бургаска област е запазването на областния град като крупен индустриален център. За 33 години населението на областта се е свило до 380 хиляди души или с една четвърт спрямо края на 80-те години на миналия век. Това е диагноза на провежданата политика на деиндустриализация и на отдръпване на държавата от ключови икономически сектори“.

Докато Ваня и кандидатите на „Солидарна България“ разговарят с хората по места, душманите им не дремят – от София долитат отровни стрели с коментари за публикувани сондажи, които дават на формацията им ниски проценти, недостигащи 4-процентната бариера за влизане в Народното събрания.

Реакцията на Ваня бе да припомни какви долнопробни спекулации бяха разиграни с прогнозните проценти за кандидатите преди провеждането на кметските избори в София миналата есен. Как непрестанно бе внушавано, включително от лидерката на издигналата я тогава БСП, че Ваня дори до балотаж не може да стигне. Каква „изненада“ настъпи при класирането ѝ за втория тук. Как в самия ден на вота, в сутрешните часове, се тиражираха разочароващи за привържениците ѝ данни, които да ги откажат да отидат до урните. Как дори екзитполовете първо сочеха 7-8% разлика между нея и Васил Терзиев, която при проверка на реалните данни се оказа едва 1,3%.

Така че Ваня сега съвсем основателно призовава:

„Да оставим социолозите да си работят и да се опитват да минимизират отклоненията, които неизменно дават проучванията. И винаги да имаме не едно, а две наум, когато слушаме интерпретациите на данните.

Ние от коалиция „Солидарна България“ продължаваме нашата кампания в страната. Има градове, в които на наши срещи се отзовават в пъти повече граждани, отколкото на някои парламентарно представени партии. Хората ни посрещат топло и ни подкрепят, защото виждат в наше лице работеща алтернатива на Сглобката, на неолиберализма, на господството на капитала над труда, на сляпото подчинение на разпорежданията на „евроатлантическите ни партньори“. Ние имаме енергия и експертиза, а това плаши.

Всичко е в нашите ръце, не могат да ни ги вържат с внушения и манипулации. Време е за хората! Опитват се отново да натиснат паузата, но няма да успеят.“

Кампанията е в разгара си. Какво ли още ще видим до края ѝ…

Но ако има нещо категорично ясно, и то не от сега, това е, че Ваня Григорова вече е удържала една много важна победа. Тя пролича още при кметските избори, когато успехът ѝ наистина предизвика фурор. Най-съществената част от него е, че Ваня първа внесе и наложи в отдавна хербаризирания неолиберален речник на българската политика истинския, жив, експлозивен език за същинските проблеми на хората, за социалните болежки на обществото, за неравенството, за данъчната несправедливост. Всички видяха, че една много широка и пъстра част от избирателите енергично откликна именно на това, че народът е зажаднял за политик, който ще постави ребром именно тези наболели теми, че истинската лява алтернатива наистина има сериозна почва у нас.

В сегашната кампания това е още по-силно изразено. Социалният дискурс в предизборните дебати вече е доминиращ – няма кандидат, било той десен или ляв, който да не се зарича, че ще поставя на първо място грижата за добруването на хората. За да се харесат на избирателите, всички копират Ваня.

И това наистина е голяма нейна победа. Средата е променена – Ваня я промени.

Уви, тази кампания обаче е белязана и от срамното озлобление срещу Ваня, постоянно афиширано от БСП и „Левицата!”, превърнали в акцент на изявите си нападките срещу нея, вместо да се фокусират върху десницата. При това едно от най-често повтаряните обвинения е, че с включването в изборите на „Солидарна България” тя „разцепва левицата”, макар разцеплението вляво да е факт много отдавна и да е резултат от дълги процеси и вътрешни проблеми на БСП, в която Ваня не членува. И ако някой продължава да дълбае траншеи вляво, то това са именно онези, които сега са взели на прицел „Солидарна България” за своя „приятелски огън”.

Имаше голям потенциал не просто за ляво, а за широко гражданско обединение въз основа на силния импулс, даден от успешното представяне на Ваня в кметските избори. Само че такова обединение, на което може да се погледне и като на съвременна вариация на важния български принос в световното ляво движение – концепцията на Георги Димитров за единните народни фронтове, не се гради с агресивните амбиции на една или друга политическа сила да доминира и командва останалите „обединявани”, а с равностоен и уважителен диалог, с търсене на допирни точки, с компромиси дори в името на съграждането на сериозна и действена алтернатива срещу същинското зло: неолибералното статукво.

Всичко това, уви, се разми и потъна в личностни непоносимости и настървения. И пак се върнахме в казана от онзи виц за българите в ада. Напомняне за забравилите го: в ада само край врящия казан с българите няма дявол пазач – не се налага, защото щом някой българин покаже глава над бълбукащата повърхност на казана, останалите вътре сами започват бързо да го дърпат за краката обратно…

Та така и с лявото обединение, у нас: десните ще си гледат рахата, докато две уж спорещи помежду си и уж леви формации – БСП и “Левицата!“ – са заети не с друго, а как да набутват по-дълбоко в казана носителката на привлекателна лява алтернатива Ваня Григорова…

Лявото навсякъде по света има много лица, посоки, тенденции. Много често те спорят и се конкурират помежду си, от което винаги печели десницата. Лявото става силно, когато съумее да намери здрава база за обединение и увличащ масите лидер. Има доста такива примери – като жестоко прекъснатия с военен преврат опит на Народното единство и Салвадор Алиенде (много „опасен“ беше!) в Чили или първите два мандата на Лула да Силва и Работническата партия в Бразилия.

Със синдикалната си закваска Ваня Григорова очевидно клони към типа на именно работническата или „лейбъристка“ левица, към типа лидери като Лула или Джереми Корбин. Засега в Българя не личи да има почва за създаване на точно на такава партия. Но тази тенденция се вписва много органично и е способна да даде силен импулс при изграждането на широко гражданско обединение за алтернатива на неолиберлната система.

Ако в другите леви сектори в България има хора и сили, готови да излязат от дупките на личните дребнавости и ревности, лявата перспектива у нас няма да се изгуби.

Изборите сега са изпит за всекиго. Но не са последният рубеж. А само отворена врата към следващите етапи. Хубаво е, че дават контраст на всеки профил, за да се ориентираме с кого и как ще вървим нататък.

Ваня е борецът, който няма да се откаже от пътя. Време е за Ваня.