Живи уроци по родолюбие
От 30 май до 2 юни през Лудогорието ще мине 39-ият ученически поход „По пътя на четата на Таньо войвода“
Има българи, за които патриотизмът и националната памет се постигат с дела, а не с лицемерни политически лакардии. Има българи, които влагат ум, сърце и средства за родолюбивата кауза поколенията да помнят историята и героите на страната си, да обичат и да пазят България, да работят за нейното добруване. Това именно е целта на традиционния четиридневен поход „По пътя на четата на Таньо войвода“, който и тази година на 30 май тръгва от с. Пожарево при Тутракан и минава през 28 населени места в Лудогорието, за да отдаде почит на войводата на мястото, където е загинал – Керчан баир до с. Априлово при Попово. В похода през километрите по стъпките на четата тази година отново участват стотици ученици и техните учители от селищата, през които той минава, както и туристи, младежи и потомци на войводата и четниците. За 1-2 дни към основната колона на похода ще се присъединят още около 1500 участници. Около 30 000 души по традиция се включват в посрещането на колоната и в съпътстващите събития. И така – вече 39-та година. Няма човек в Лудогорието, който да не знае за Таньо войвода и за традиционния ученически поход.
Идеята дава преди почти 40 години местният краевед Борис Илиев, организатор е Културно-просветното дружество „Родно Лудогорие, чийто председател – известният столичен стоматолог д-р Анатолий Кънев, е вдъхновител, спонсор и водач на похода вече над 25 години. Девизът на дружеството е: Добросъседство, Доверие, Истина. Защото без истина няма доверие, а без доверие няма добросъседство. Събитието е под патронажа на президента Румен Радев, осъществява се с подкрепата на музеите и общините на Силистра, Исперих, Разград и Попово и със съдействието на Министерството на образованието и науката.
Смисълът, който д-р Кънев влага в инициативата, е, че образованието създава нацията и бъдещите устои на държавата и че с усилията на всички ни то може не само да дава знания, но и да увлича младите емоционално в опазването на паметта за миналото ни и в каузата на доверието помежду ни като основа за нашето бъдещо добруване. „Възпитанието на нашите деца е грижа на самите нас, можем да изградим у тях културно поведение и уважение към миналото и настоящето, стига да го искаме, убеден е той. И добавя: „Ние търсим нещата, които ни обединяват като народ, на първо място е все пак това, че сме българи, защото негово величество европеецът не се ражда от нищото. Човек първо се ражда германец, французин, българин и после е европеец”, казва д-р Кънев. Тази година мотото на похода е: „Накъде, не откъде сме тръгнали е важно!“ Научен ръководител на събитията е историкът Николай Поппетров от БАН.
Началото на похода открива кметът на Тутракан д-р Димитър Стефанов пред паметника на Таньо войвода, ще има тържествено шествие през града и поднасяне на венци пред монументите на Левски, Панайот Хитов, ген. Суворов, ген. Киселов. Ето някои от събитията. При Пожарево се прави инсценировка на слизането на четниците на брега и на тяхната клетва. В Исперих честването е пред паметника на хан Аспарух. В 18 ч. пред общината ще се състои концерт на легендарния Теодосий Спасов и неговите великолепни фолк-музиканти. На 31 май при с. Побит камък ще има инсценировка на залавянето на Стефан Николов-Заралията, а в 17 ч. участниците ще се спрат пред паметника на Христо Ботев в Разград, където след това има честване на площада. На 1 юни походът стига до гр. Попово, а на 2 юни в 12 ч. участниците ще отдадат почит на Таньо войвода пред паметника му на Керчан баир и ще има разбор на похода. В градовете Тутракан, Исперих, Разград и Попово се провеждат прегледи на маршевата и строева песен.
Групата на Теодосий Спасов
На националните тържества на 2 юни у нас рядко се споменава, че четата на Христо Ботев не е единствената българска революционна група, която през Дунава влиза в България на 17 май 1876 г. по време на Априлското въстание. Дипляната за похода разказва подробно, че втората чета, която идва от Румъния – 28 души, е на сливналията Таньо Стоянов – Таньо войвода, която е създадена по идея също на Ботев и 6 часа по-рано от него слиза на българския бряг при Пожарево край Тутракан. Таньо войвода 11 дни върви с хората си през Делиормана, открити са от турците, водят три сражения, разбити са на 27 май при Керчан баир. Таньо Стоянов влиза в ръкопашен бой с турците, за да могат другарите му да се оттеглят в Балкана. След като убива шестима турци с ятагана си, войводата пада убит, а отрязаната му глава турците разнасят из околните села за сплашване на местните българи. Таньо е съратник на Васил Левски, заточеник в Диарбекир от 1873 г., емигрант в Румъния, той е част от онези българи, които през 1876 г. избират революционния път към свободата, изразен лаконично в крилатата фраза на Каравелов: “Свободата не ще екзарх, иска Караджата.” Децата, които участват в похода, научават, че именно този отчаян порив за свобода и личности като Левски, Ботев, Таньо войвода превръщат Източния въпрос в български на Цариградската конференция през декември 1876 г. А последвалата руско-турска война (1877-1878) донася дългоочакваната свобода.
И преди съм писала, че когато някой твърди, че децата ни не знаят историята на страната и народа си, уроците не са им интересни, качеството на знанията им все повече запада, не му вярвайте – то е вярно, само когато училището не е намерило добрата форма да заинтересува малчуганите, да направи интересно за тях знанието. Походът през Лудогорието е една такава нетрадиционна форма на обучение “под открито небе”, осмисляне и съпреживяване на историята с поглед към бъдещето. Едно е да четеш учебника по история, друго е да съпреживееш заедно с десетки и стотици хора големия смисъл на мълчанието пред каменния монумент или сливането на много гласове в рецитацията на “Аз съм българче”. Това събитие е още по-актуално и важно днес, когато политическият живот на България е един абсурден спектакъл, а грабежите и теманетата пред западните диктатори са всекидневни.
Д-р Анатолий Кънев:
Какво друго, освен култура?
Д-р Анатолий Кънев
„Списание ПЪТ“ се издава във връзка с традиционния, 39-и пореден поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“. И през 2024 г., от 30 май до 2 юни, над 500 ученици от Силистра, Тутракан, Исперих, Разград, Попово, Сливен и София ще преминат по бойния път на четата. В 220-километровия маршрут – от с. Пожарево, Тутраканско, до с. Априлово, Поповско – ще се включат над 3000 участници.
През бунтовната 1876 г. четите на Христо Ботев и на Таньо войвода са последният отглас от априлските пожари. Походите, които КПД „Родно Лудогорие“ организира, са зов за незабрава на местата на националната ни историческа памет, зов за патриотично, но не и патриотарско възпитание на децата ни и на самите нас. Нашата култура е нашето поведение, но обучено и промислено.
Във времена, когато цивилизацията деградира, а геополитиката не вещае нищо добро, какво друго освен култура?! Европейските политици, а и тези по света, сякаш забравиха, че главното предназначение на политиката (по Аристотел) е да се отграничат добро и зло. Какво сътвориха те на фона на роящите се военни стълкновения – след многобройни конференции, заклинания, декларации, конфликтите продължават да се задълбочават. В тази напрегната и тревожна обстановка отговорът на членовете и сподвижниците на „Родно Лудогорие“ на отчаянието от безумните геополитически сблъсъци и ненаситни икономически интереси е съзиданието, създаването на места за неманипулируема памет. С осъществяването на проекта „Мемориален комплекс „Тутраканска епопея 1916“ те помогнаха на община Тутракан да изгради един модерен интерактивен музей, който на 18 април 2024 г. отвори врати за посетители, с надеждата да превърне красивия дунавски град в привлекателна и желана дестинация. В музейния комплекс и най-взискателната публика ще може да се наслади на новите комуникационни и презентационни технологии, пресъздаващи героизма на българския воин, защитаващ татковината, но и да си даде сметка за безсмислието на войната. Така подредена, музейната експозиция пресъздава епизод от Първата световна война, който не възкресява сенки от миналото, а показва общо бъдеще.
Заветната цел на „Родно Лудогорие“ е чрез добро образование и добри дела да променим първо себе си, пък после да се вглеждаме в кривините на другите. Защото, както е казал поетът:
Ако аз не изгоря,
ако ти не изгориш,
ако ний не изгорим,
как ще стане тъмнината светлина?…
Една медия вече коментира (няма да я цитирам), че походите на Ботев и на Таньо били „сенки от миналото“. На тези хора ще кажа: Припомнете си Джордж Оруел, дами и господа, или за тези, които не са го чели, българската поговорка за калайджията! Пиша тези редове на 24 май, Ден на … Дори за този ден има много спорове как да се нарече, кой да е националният ни празник и прочее. Може би догодина вече ще се допитваме до изкуствения интелект? В едно съм убеден обаче – доброто образование на децата ни и на самите нас не търпи коментар! Обученото ни поведение – културата, също!
