Предизборен хумор с поета Крум Табаков
Из стихосбирката “Кошер за търтеи”
АНАЛОГИЧНО
И тъй да почнем от меда:
Продукт за храна и за лекарство,
Произведен от пчели работни,
живеещи в своето царство.
Там няма бедни и богати.
Процеса е практичен.
Пчелата майка управлява
по метод икономичен
Има ли мед, има и ред.
В резултат на обединение,
не като депутатите:
с парламентарно разединение
МЕД
От изгрева до залеза
през престоя си кратък
от всичко те правят едно:
животът да е сладък
и в кошера да влизат свои,
а чужди – ако носят мед.
Ако майката пчела е мързелива
и не върши своите задължения
сменят я със работлива,
сменят я от уважение.
А когато лятото си тръгне
и постъпленията цветни намалеят,
гонят пчелите мъжки,
гонят ги без жал.
И не дай си Боже,
ако търтеите надделеят
медът се свършва бързо
и кошерът – държава съща
превръща се във празна къща…
И да бъда кратък
до тук. и нататък:
Какъв е строят там не знам,
партия каква ги управлява,
но знам едно: в кошера – държава
ще има мед, когато има ред.
ОСИ
Една оса
предрешила своята особа
на пчела.
И в кошера решила тя:
да търси сладката храна.
Да, ама не!
Пчелите пазачки извадили своите шашки
и… вън.
Когато дружно гонят се осите,
ще има в кошера мед.
Ако можем и ние като пчелите
да изгоним крадците,
ще продължава да го има
кошера – държава.
ПАРИ
Парите са нищо,
но с тях се купува всичко.
И са вечни.
Те са нещо основно,
мерило международно.
Заради парите
стават войните.
И свършват пак
заради тях.
С тях се правят палати,
и се избират депутати,
за да станат по-богати.
Заради тях стават ренегати,
брадати, дебеловрати, но никога сърцати.
РУШВЕТ
Във наши дни е тъй.
Рушвет за просперитет
дава единият,
А другият да ходи напет.
Даваш рушвет,
доктора да ти обърне
внимание
и очакваш ти с упование
здравето с любов, да ти върне.
Даваш рушвет на полицая,
Внимание да не ти обърне.
Полицията да си трае,
И невинността ти да върне.
„Специалисти” и депутати
Не разчитат на заплати
за своите яхти и палати.
Само с рушвети и хонорари
те станаха тежкари.
Всички трябва да бдим,
рушвета да намалим
и по нормално да вървим.
ЗА ПОЕЗИЯТА
На Ст. Бояджиев
Казват някой,
нямало сега поети.
Като Ботев, Яворов и Пеньо Пенев
Казват: Написал няколко куплета,
издава книга и… ето ти тебе поет.
„Сам писат, сам издат и сам читат”
И нека! Аз знам едно –
поети винаги ще има!
А на пролет – от всяко дърво
се прави свирка.
Но свири само от върба.
ОВЦЕ
„ Умно куче в мъгла не лае “
Без кучета стадо,
вълци го яли.
Тъй било е
от време оно.
Тъй било е,
и трябва да бъде.
Да ама не.
Сега е друго,
други са времената:
Намаляват стадата.
Ако продължават да лаят,
кучетата гладни остават.
А вълците грабят ли грабят.
Но тъй ни се полага.
Когато такава политика
ни се налага.
ЗАКОН
Отдавна времето отмина
да се влиза само през комина,
и по Коледа да стават чудеса.
Разбиват вече и бронирана врата,
дойдоха други времена.
Техниката вече надделя-
в къщи по-богати
ежедневно влизат непознати.
Вземат те и хляб, и злато,
и… всичко нам познато.
Невинаги – съд.
И какво от туй?
Взетото за тях.
За теб… онуй?
И следва от всичко дотука
да си извадим поука.
Иначе язък
от знание и наука.
Имам нещичко наум:
да приложим законите на Крум.
P.S. Безръки ще останат много
и много с отрязани езици.
ОБЕЩАНИЕ
Хладилника е пълен
с обещания.
Хладилника е пълен
с развалено.
Избраниците наши
тъй решиха.
Заплатите си повишиха
с инфлацията.
А обещанията
за заплатите наши…
Изпихме с празни чаши.
МОРАЛ
Когато изборите наближават,
Растат редиците
на политиците.
Толкова кандидати
за депутати.
Токова кандидати
за богати.
За големи заплати
и високи палати.
Ех демократи, демократи
Да ги ринеш със лопати.
Ала всички знаят добре,
че между стари и нови депутати
разлика има само една:
Брой недвижими имоти.
А колко му трябва на човек,
дори да живее и век?
Морал му трябва, морал.
Затова размислете и запомнете.
Тъй ще е с тия имоти
Докато нии, нии сме идиоти.
