Днес е 2 юни! Дълбок поклон пред подвига на Ботев и всички, отдали живота си за България
На 2 юни отдаваме почит на подвига на Христо Ботеви на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година точно в 12.00 ч. сирените в цялата страна оповестяват преклонението пред паметта на героите.
Българите винаги са оценявали саможертвата на онези, които са дали живота си за Отечеството.
На този ден, независимо къде по света се намираме или каква политическа идеология изповядваме, щом носим в съзнанието си образите на Ботев, на Левски и на останалите герои, положили костите си в името на Родината, ние ще останем българи докрай.
Денят на Ботев и загиналите за свободата на България се чества за първи път през 1884 г във Враца и Пловдив.
Официално този празник започва да се отбелязва от 1901 г. насам. На 2 юни същата година на връх Вола, мястото на смъртта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които присъстват на тържествата.
За първи път сирените се чуват през 1948 г. – точно на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сирените символизират съпричастността на българския народ към подвига на Ботев и загиналите за свободата на България.
От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
Съдбата и делата на Христо Ботев нямат аналог, не подлежат на сравнение. Краткият му живот е белязан с драматични събития и обрати, публицистичното му творчество е неголямо, но пък забележително – остър изобличителен език и безкомпромисност в едни бурни времена, когато много хора остават безучастни или участието им в освободителното движение остава само на думи. Публицистиката му докарва много проблеми – той е гонен, през целия си кратък живот не се задържа на едно място и изоставя много любими хора. Тя кара съвременниците да се чувстват неудобно от срам. а в чистите сърца запалва революционните огньове. Докарва читателите си до смях и сълзи, понякога в едно. Каквото всяка истинска публицистика трябва да прави – да провокира.
Поезията на Ботев е неделима част от целия му пламенен образ. Той не би писал просто любовни балади или протяжни елегии за дълбоката душевност на твореца или разривът му с епохата, не и той. Ботев е във времето, той е горд син на епохата си и дори любовната нишка в поезията му е обагрена в революция и огън, макар с лек полъх на тъга. Днес ни е малко трудно да разберем тази поезия, можем да я нищим литературоведски и да слагаме сред темите за матури, тя остава някак отвлечена, особено пък за учениците. Но ако има начин делото на Ботев да бъде разбрано, то това е той, с разбирането на поезията му. И да, нека да продължават да се учат наизуст и нека всеки знае поне 4 строфи от малкото, като количество, което Ботев е дал на литературата ни.
Това всеки би могъл да направи. А делата се виждат, за разлика от думите. Затова важно би било преди всичко на 2 юни да даваме пример на децата си. Защото, ако човек живее толкова дълго, колкото е жив в спомените и паметта на другите, то трябва да дадем възможност на героите ни да бъдат безсмъртни, като предаваме делата им напред във времето.
Може би идните поколения ще се вдъхновяват и ще претворяват в действителността си идеите на Ботев и Левски, ако ние не успяваме, затънали в делника. Дължим им го някак – и на миналите преди нас, и да идните след нас. Ако не им вярваме, ако идеите им ни звучат далечни и непознати, то може би няма да е така за децата ни. И все някъде напред във времето, Ботев, Левски ще бъдат припознати и ще получат заслуженото си преклонение от тези, заради които те са се пожертвали.
