Донорите, които стоят зад почти три четвърти от политическите дарения в ЕС, са скрити от обществеността. За по-голямата част от тях е виновна Германия

Политическите партии в Европейския съюз са получили почти един милиард евро под формата на дарения между 2019 и 2022 г. За стотици милиони евро обществеността не знае кой е дарил парите. Липсата на прозрачност е най-голяма в мощни западноевропейски държави като Германия и Франция. В страните от Централна и Източна Европа – повечето от които се присъединиха към ЕС в десетилетията след падането на Берлинската стена през 1989 г. – сметките са много по-прозрачни, показва международното разследване, водено от Follow the Money.

Изглежда, че Желязната завеса все още разделя Европа – поне що се отнася до прозрачността по отношение на това кой финансира политическите партии.

Докато европейците се отправят към урните, за да изберат новия Европейски парламент между 6 и 9 юни, те не всички имат еднакъв достъп до информация за това кой финансира политическите партии.

В сътрудничество с разследващи журналисти от цяла Европа „Следвай парите“ анализира финансовите приходи на повече от 200 политически партии, които имат големи шансове да спечелят поне едно от 720-те места в следващия парламент.

Общо тези партии са получили 941 млн. евро под формата на дарения между 2019 и 2022 г. За 664 милиона евро от тях не е ясно кой е изпратил парите.

Картината, която се появи: Страните, които се превърнаха от комунистически еднопартийни държави в демокрации в началото на 90-те години, възприеха най-добрите практики. За страните от западната страна на завесата, която падна преди 35 години, липсата на отчетност все още е норма. Това означава, че гражданите разполагат само с ограничена информация за лицата, дружествата и другите организации, които финансират политическите партии.

Най-големите нарушители са политическите партии в Германия: според разследването около 75 % от анонимните дарения в ЕС отиват за германски партии.

„Ако разгледаме наличните цифри и прозрачността на финансите на политическите партии и техните кандидати, общата картина е много разочароваща“, заяви белгийският политолог Вутер Волфс. „Тя просто не е достатъчна. … В атмосфера, в която политиката като цяло и някои институции в частност вече са подложени на натиск, това е фундаментален проблем.“

Доверието в политиците и политическите партии е ниско. Европейците оценяват политическите партии като най-вероятни за корумпиране, далеч преди частните компании, финансовите институции и публичния сектор. Това е особено опасно в политическа обстановка, в която недоверието може да прерасне в гняв и дори в насилие; през последните няколко месеца няколко германски политици бяха нападнати по време на предизборни прояви, а словашкият министър-председател едва оцеля, след като бе прострелян по-рано този месец.

Според проучването на общественото мнение на Евробарометър, проведено в целия ЕС, 6 от 10 европейци смятат, че корупцията е широко разпространена сред политическите партии. Още повече се притесняват, че липсват надзор и прозрачност по отношение на финансите на партиите.

Разследването извади наяве поразителна липса на прозрачност в Германия. Например: Популистката дясна партия „Алтернатива за Германия“ съобщи, че през 2022 г. е получила 6,4 млн. евро под формата на дарения. Но в публичните регистри за това кой им е дал пари са посочени само дарители, които общо са дали 1,3 млн. евро. Това оставя празнина от 5,1 млн. евро – или 80 % от общите им приходи от дарения.

Сравнението, направено за 231 политически партии в Европа в периода 2019-2022 г., даде стряскащи резултати.

Прикриване зад анонимност
Във Франция и Белгия нито едно име на дарител не се оповестява публично.

Във Франция това се дължи на съображения за защита на личните данни. „Информацията, свързана със самоличността на лице, което прави финансово дарение в полза на политическа партия, вероятно ще разкрие неговите политически възгледи“, пише в имейл говорител на органа, натоварен с одита на сметките на политическите партии във Франция. Следователно разкриването на името на дарителя „подлежи на поверителност на личния му живот“.

Това означава, че обществеността не знае кой стои зад 47-те милиона евро, които са отишли в 11 национални партии в рамките на четири години. И дори тази цифра е само върхът на френския айсберг: много малки регионални и местни партии също получават много дарения – общата сума на анонимните дарения във Франция е три пъти по-висока, според правителствени данни.

„Това е недостатъкът на първия играч“, обяснява Волфс, визирайки западноевропейските страни, които стават демократични през 19-ти и началото на 20-ти век. „В старите демокрации мисленето спря и не бяха положени усилия за осъвременяване или модернизиране. Когато става въпрос за прозрачност на политическото финансиране, те наистина не се справят добре.“

Понякога има смисъл да се защити самоличността на дарителите, твърди Фернандо Касал Бертоа, доцент в Университета в Нотингам, например в авторитарна държава, където хората, подкрепящи опозицията, са застрашени от преследване.

Но за страните от Европейския съюз този аргумент няма смисъл, каза той.

„Във Франция, която е консолидирана демокрация, [запазването на самоличността в тайна] не би трябвало да се случва“, каза той.

В Испания ситуацията е също толкова непрозрачна. Там имената на дарителите се публикуват само ако дарението е над 25 000 евро. Одиторите и политическите партии потвърдиха пред журналистическия колектив, че от 2015 г. насам не е направено нито едно дарение над този праг.

А има вратичка, която позволява да се заобиколи дори това правило: Всяко лице, свързано с дадена партия, може да дари над 25 000 евро – и в този случай правилата за даренията не се прилагат. Политиците и свързаните с партиите лица внасят милиони евро в касите на партиите. Партията на министър-председателя Педро Санчес, социалдемократическата PSOE, събира над 11 милиона евро всяка година – без да е необходимо да разкрива кой е действителният дарител.

В най-голямата европейска икономика, Германия, също има висок праг. Имената на дарителите се разкриват само ако някой или някое дружество преведе повече от 10 000 евро на политическа партия.

За разлика от Испания, там това правят хиляди хора.

Но още повече пари постъпват в касите на германските партии на по-малки суми. На партиите е разрешено да приемат суми, по-малки от 500 евро, без да знаят откъде идват парите. Ако дарението е в размер между 500 и 10 000 евро, партията трябва да знае кой ѝ е дал парите. Въпреки че това трябва да бъде съобщено на парламента, който може да провери даренията, останалата част от обществото остава в неведение.

От 2019 г. до 2022 г. германските партии са получили зашеметяващите 641 млн. евро под формата на дарения.

За 495 милиона от тях, или 78%, името на дарителя остава в тайна.

През ноември 2023 г. германските партии стартираха най-новия опит да направят германската система по-прозрачна. Те искаха да намалят прага, но не успяха заради съпротивата на християндемократическия ХДС, партията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Коалицията можеше да направи реформата възможна, но реши да не го прави, позовавайки се на обичайната практика всички партии да се включат в нея, преди да се приемат правила, които засягат всички партии.

„Врана на врана око не вади“, казва политологът Михаел Кос от университета „Лойфана“ в Люнебург. (Той добавя, че Die Grünen са частично изключение, защото изглежда, че наистина искат да променят правилата).

Друг начин за ограничаване на влиянието на дарителите върху политическите партии е да се определи таван на сумата, която те могат да дарят.

„Това помага да се избегне твърде голямата зависимост на партиите от няколко много конкретни донори“, казва политологът Волфс.

Германия обаче не поставя таван на даренията, както и седем други държави: Дания, Швеция, Унгария, Ирландия, Люксембург, Естония и България. Всички останали определят таван, но ограниченията варират между 500 евро – в Белгия – и 300 000 евро в Словакия.

Част от проблема, казва Волфс, е, че органите, отговорни за проверката на финансовите сметки на партиите, не винаги са независими.

„В някои страни парламентът отговаря за одита на финансите на политическите партии, което означава, че партиите се контролират взаимно“, обясни той. „Съществува тенденция да се затварят очите.“

И дори когато съществува независим орган, който проверява финансите, има още един проблем според Волфс: почти всички одитори са недофинансирани.

В Испания, например, за одита на сметките отговаря Tribunal de Cuentas. От дълго време те се оплакват, че персоналът от 40 души е претоварен и не може да се справи с проверката на финансовите отчети на повече от 30 национални и почти 200 местни партии. Те все още извършват одит на финансите за 2020 г. В рамките на германския парламент само трима юристи са натоварени със задачата да проверяват отчетите.

Голямото разделение
Прибалтика като че ли е детето от плаката, когато става въпрос за прозрачност.

Естония е може би най-прозрачната страна в ЕС. Имената на почти 50 000 членове на 13-те партии в страната и месечните такси, които плащат, са публично достояние. Даренията от 1 евро са видими за всички. Списъците с имената и сумите се публикуват на всеки три месеца.

В повечето страни от Централна и Източна Европа картината изглежда по подобен начин. Всяка година се публикуват всички дарения и спонсорите; често те са заровени дълбоко във финансовите отчети и сканирани с главата надолу, но са публични.

Преди тези страни да се присъединят към Европейския съюз през 2004 г. и 2007 г., блокът им постави някои условия за провеждане на реформи в съответствие с демократичните ценности. Едва след като го направят, те ще могат да се възползват от свободната търговия, свободното движение и всички предимства на членството в ЕС.

„Фактът, че тези страни искаха да станат част от Европейския съюз, беше силен стимул“, казва Вутер Волфс, политолог от университета в Льовен. „По този начин те можеха да покажат, че се отнасят сериозно към предотвратяването на корупцията.“

Прозрачността обаче не означава, че в Централна и Източна Европа няма проблеми, свързани с търговия с влияние от страна на богати донори, плащания, извършени в замяна на услуги, или злоупотреба с дарени средства.

Например Мирча Драгичи, бивш ковчежник на най-голямата румънска партия СДП, беше осъден на две години затвор, след като призна, че е използвал партийни субсидии за екзотични почивки. Дръгичи е използвал публични средства, които партията му е получавала, за да плаща луксозни почивки в Бали, Сингапур, Емирствата или Доминиканската република за семейството си и съседите си.

Дори в Естония и Латвия, където подробна информация, като например датата на раждане на дарителя, се оповестява публично, има няколко случая, в които се оказва, че посоченият дарител не е действителният човек, дал парите. Бизнесмените, които са се нуждаели от услуги от политиците, са използвали сламени лица, за да скрият самоличността си.

Все пак високото ниво на прозрачност улеснява проверката на източниците на потенциално съмнителни дарения.

В западната част на Европейския съюз непрозрачни са не само силните страни Германия и Франция.

В Португалия и Люксембург достъпът до досиетата е възможен само чрез физическо посещение в Сметната палата или в националния парламент, като дори тогава е забранено да се оповестяват имената на дарителите поради „защита на данните“. В Люксембург парламентът настоява „Follow the Money“ да подпише споразумение за неразкриване на информация, с което се съгласява да не прави списъците с имената на дарителите публични.

При посещението си в офисите на органа, натоварен с одита на сметките на партиите в Португалия, журналистите откриха около двадесет кашона, пълни с квитанции от комунистическата партия, и много по-подробни финансови отчети, отколкото са достъпни онлайн. Преглеждането на всичко това им отне две седмици – не им беше позволено да правят снимки или записи, а достъпът до цифровите файлове беше възможен само на компютър, който не беше свързан с интернет. Длъжностните лица се редуваха да наблюдават всичко, което правеха.

Медийният партньор на „Следвай парите“ Público откри, че „Чега“ – крайно десните популисти, които са третата по големина партия в Португалия – са отчели само 236 евро от дарители, които могат да бъдат идентифицирани, през 2021 и 2022 г. Останалите 323 656 евро са дошли от анонимни източници, най-вече чрез IfThenPay, португалска финтех компания.

И в двете държави финансовите отчети са налични – но не по прозрачен и достъпен начин.

В Белгия записите за даренията в размер на 1 млн. евро, които партиите са приели между 2019 и 2022 г., са събрани в кутии с надпис „секретно“, които се съхраняват в стая, закътана в една от сградите на парламента. Само 17-те депутати, които са членове на Комисията за бюджетен контрол, имат право да ги видят.

„Нищо не забранява на партиите да публикуват по-подробна информация от изискваната по закон за това колко и от кого получават дарения“, казва политологът Касал Бертоа. „Но почти никой не го прави.“

Лошо счетоводство
Но високите прагове – или слабите правила – не са единствената пречка за идентифициране на дарителите.

Националистическата партия в Малта е политическият дом на Роберта Мецола, настоящ председател на парламента. От 2020 г. насам те не са представяли пълен финансов отчет, което е нарушение на закона. Това се дължи на „липсата на човешки ресурси“, заяви говорител на партията.

Също така в други държави на партиите им е необходимо много време, за да публикуват финансовите си отчети. В Австрия например най-новите налични такива са от 2021 г. В Литва, въпреки иначе прозрачната ѝ система, положението е още по-лошо: Политическите партии (и църквата) по закон са освободени от задължението да публикуват подробни годишни финансови отчети. В Гърция и Ирландия даренията за 2022 г. все още не са публикувани.

„Понякога минава година, година и половина, две години или повече, преди тази информация да се появи онлайн – или дори да стане достъпна“, казва Волфс. „Разбира се, ако тези дарения са направени в контекста на предизборна кампания, това означава, че отчетността идва твърде късно.“

Но съществуват и структурни проблеми: регионалните клонове на партиите или свързаните с тях фондации могат да получават дарения и да изпращат тези пари на националната си партия – прикривайки действителните източници на финансиране.

В Италия, например, правилата за отчитане на даренията са много строги – на теория. Но партиите изглежда са намерили начин да ги заобиколят: Дружествата и физическите лица са склонни да правят дарения не директно на партиите, а на други свързани с тях субекти, като политически фондации или избирателни комитети. Така на практика се създава паралелна система за набиране на средства и организиране на събития в полза на политическите партии.

Когато през 2019 г. правителството създаде нови правила, за да ги принуди да публикуват имената на своите дарители, фондациите се превърнаха в организации с нестопанска цел и отново можеха да запазят в тайна от кого са получили пари: организациите с нестопанска цел са освободени от правилата за публичност.

А това може да се окаже благоприятна почва за корупция.

Неотдавнашно разследване засегна председателя на региона Лигурия Джовани Тоти. Твърди се, че той е уреждал разрешителни за строеж и услуги в замяна на пари за финансиране на предизборните си кампании. По-рано този месец Тоти беше поставен под домашен арест.

„Непрозрачното финансиране на политиката проправя пътя за сериозни корупционни инциденти като този“, казва Федерико Анхеле, директор на Доброто лоби в Италия.

Италианската неправителствена организация предлага да се засили контролът и да се създаде единна цифрова платформа за наблюдение на приходите и разходите на политиката – без особен успех.

„В продължение на години бяхме игнорирани и това е тъжният резултат“, каза той.

Има ясна причина за липсата на прозрачност и за факта, че за 71% от даренията не се знае кой е действителният дарител: изглежда, че партиите не желаят да се променят.

Промяната настъпва само когато нещата се разклатят – когато има скандал или когато страната се превърне от еднопартийна комунистическа държава в част от Европейския съюз.

Само тогава може да се преодолее нежеланието на политиците и техните партии да бъдат по-прозрачни по отношение на финансирането си, заявиха няколко експерти пред FTM.

„Проблемът с финансирането на политическите партии е, че по принцип партиите и политиците създават правила в интерес на обществото“, каза Волфс. „Но когато става въпрос за финансиране на политически партии, те самите участват в него, партиите са бенефициент. Това прави много трудно за тях да променят правилата, ако те не са в тяхна полза.“

Касал Бертоа се присъедини към тази оценка.

И според него „партиите не се интересуват от прозрачност“. „Те смятат, че това ще ги ограничи, ще попречи на сделките им в задимените стаи“, каза той.

Превод: “Клуб 24 май”