Печална страница в историята на ООН

Печална страница в историята на ООН. Така постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя реагира на приетата миналата седмица от Общото събрание резолюция за геноцида в Сребреница по време на гражданската война в Югославия през 90-те години. За документа, наречен “Международен ден за размисъл и памет за геноцида от 1995 г. в Сребреница”, гласуваха 84 стани, против – 19 и 68 се въздържаха. С други думи, въпреки упорития натиск на Запада върху представителите на редица страни в ООН, подкрепата на мнозинството не беше категорична.

Небензя нарече резолюцията политическа декларация, чиято цел е да демонизира сръбския народ като единствен виновник за престъпленията, извършени в гражданската война. При това, без да се зачитат множеството свидетелства и доказателства за избиване на сърби и хървати от противоположната страна. Гласуваната резолюция “тласка федерацията Босна и Херцеговина към нова конфронтация без оглед на това каква тежка цена заплатиха и мюсюлмани, и сърби във войната. Остава впечатлението, че това се прави, за да не могат народите в републиката да постигнат трайно помирение. Русия вижда в тези действия заплаха за мира и сигурността в района като цяло”, отбеляза руският дипломат. В ръководството на Република Сръбска вече заявиха, че ще поставят въпроса за отделяне от федерацията и присъединяване към Сърбия.

Русия предупреди, че приемането на резолюцията от Общото събрание на ООН по геноцида в Сребреница ще отвори кутията на Пандора и ще се стигне до повдигането на други подобни въпроси при други подобни случаи. “Гласуването на документа ще отвори болезнените рани на геноцидите, извършвани по много места на света. Редица страни сега ще поискат тяхното признаване. Общото събрание досега никога не е обсъждало геноцида на нацистка Германия на територията на Съветския съюз и въобще в която и да било европейска страна. Но след приемането на резолюцията за Сребреница ситуацията може да се промени. Досега работеше негласното правило да не тревожим и да не разбутваме старите рани, да не повдигаме темата, но то вече е нарушено”, заяви Небензя.

Той подчерта, че негативната позиция на Русия по отношение на темата за геноцида, защото приемането на подобни резолюции – особено, когато става дума за кървавата гражданска война в Югославия, ще предизвика засилване на напрежението в региона. По никакъв начин обаче, няма да допринесе за увековечаване и почитане паметта на жертвите от онези години. Президентът на Сърбия Александър Вучич отбеляза, че  резолюцията за Сребреница няма нищо общо с мъчениците на кървавите събития през 90-те години, а е само още един извратен начин да бъде наказан Белград, “да се покаже, че наказанието е неизбежно за всяка страна, която иска да има своя независима позиция в международните отношения”.

Показателен е фактът, че инициатор на тази странна и по своята същност дълбоко аморална дипломатическа акция стана ФРГ. “Германия, която миналия век разпали две войни в Европа, няма никакво морално право даже да споменава термина “геноцид” по отношение на каквото и да било, освен за своите собствени чудовищни престъпления”, коментира Небензя. Резолюцията бе предложена в момент, когато Берлин отказва да признае геноцида срещу населението на Ленинград по време на блокадата и въобще срещу мирното население на окупираните територии. А това са над 13 млн. – половината от общо загиналите през войната 27 млн., жени, деца, старци – унищожавани целенасочено. За жертвите на Ленинград – до 1,5 млн. души, американският философ и публицист навремето е отбелязал: “В обсадения Ленинград са загинали повече мерни жители, отколкото в огнения ад на бомбардировките над Хамбург, Дрезден, Токио, Хирошима и Нагасаки, взети заедно”.

Огромният брой жертви е един от факторите, които определят дадено масово унищожение на мирни граждани. Изглежда за Шолц 13 млн. са малко. Друг фактор е преднамереното избиване по етнически, политически или расов признак. Загиналите във военни действия не се броят. Целенасоченото ликвидиране на мирните граждани доказват множество документи и свидетелства по време на Нюрнбергския процес. Началникът на генералния щаб на сухопътните войски на Вермахта Франц Халдер недвусмислено е записал: “Решението на фюрера да изравни Москва и Ленинград със земята е непоколебимо, защото така ще се избавим от населението в тези градове, което в противен случай ще трябва да храним”. Впрочем, какво смятат германците да правят със славянското население в окупираните страни, достатъчно ясно е казал самият Хитлер в небезизвестната си книга “Моята борба”.

Йезуитските причините, по които Берлин отказва да признае геноцида по време на блокадата на Ленинград и общо на окупираните съветски територии, е че в първите следвоенни години и по време на Нюрнбергския процес терминът “геноцид” не се споменава. Това е така, защото той по-късно е формулиран в международното право. Особено “убедително” звучи още една причина: според американските закони унищожаването на хора чрез глад по време на война е позволено! Докъде стига цинизмът на съвременна обединена “денацифицирана” и “демократична” Германия свидетелства следният факт: там не признават геноцида на жителите на Ленинград като цяло, но изплащат обезщетения само на онези от тях, които са с еврейски произход. Не ги смущава расистката същност на този подход.

Не бива да се забравя, че от общо 6-те млн. евреи, загинали в Холокоста 4,5 млн. са преди всичко от Съветския съюз и на второ място – от Полша. Останалите 1,5 млн. са от всички европейски страни, взети заедно. Затова паметта нито за Холокоста, нито за ужасите на самата война тревожи днешните европейски лидери, затова с лекота работят за ескалацията на конфликта в Украйна. Очевидно не си дават сметка, че покровителството над киевския режим може да доведе до трета световна – така, както не са си давали сметка какво ще се случи, когато са ухажвали Хитлер.

Нека припомним един кратък текст от листовките с инструкции, раздавани на германските войници, воюващи на територията на СССР: “Ти нямаш сърце и нерви, на война те не са ти нужни. Унищожи в себе си жалостта и състраданието, убивай всеки руснак, не се спирай, ако пред теб стои старик или жена, момиче или момче. Убивай, защото така ще спасиш себе си от гибел, ще осигуриш бъдещето на своето семейство и ще се прославиш”. Може би неслучайно канцлерът Шолц тези дни предложи на европейските си колеги да изхвърлят и да забравят учебниците и други книги по история. Те трябвало да мислят за бъдещето, а не да се ровят в миналото.

Без съмнение – скаран е канцлерът с историята – и с германската, и с чуждата. Разбира се, това се отнася главно за историята на Третия райх. Не може да се похвали с “подвизите” на дедите си, но това не означава, че те не го вдъхновяват. Иначе нямаше да подхранва неонацисткия режим в Киев, нямаше да се прави, че не забелязва факелните шествия, убийствата и зверствата на нацистките банди. Нямаше понятието “геноцид” да го разсмива, както сам призна, когато става дума за жертвите в Донбас. Тази погнуса от не особено далечната история споделят и мнозинството европейски лидери. Иначе нямаше така чевръсто и безцеремонно да преформатират и изопачават събитията с 80-100-годишна давност. Нямаше да рушат паметниците и да рият костите на онези, които с цената на живота си разгромиха фашизма. Прав е бил Маршалът на победата Юрий Жуков, когато е писал за европейците в мемоарите си: “Ние ги освободихме и те никога няма да ни простят това”.