Лидерски дебат без нито една дума за социална Европа!?

Миналата неделя, на 2 юни, по bTV се проведе дебат по предстоящите избори за Европейски парламент между лидерите на кандидатските листи на четири от шестте парламентарно представени партии и коалиции – Стефан Тафров от ПП-ДБ, Петър Волгин от „Възраждане“, Кристиян Вигенин от „БСП за България“ и Ивайло Вълчев от ИТН. В хода на двучасовата дискусия всеки от четиримата водещи представители съумяха до голяма степен да откроят основните отлики на позициите на своите политически формации по някои от основните проблеми пред Европейския съюз днес – Еврофондовете и Зелената сделка, партиите и коалирането в Европейския парламент, Европа и войната, при това в достатъчно динамичен формат.

Същевременно обаче, както във въпросите на водещите, така и в изказванията на участниците, блестеше с отсъствието си една ключова и възможно най-актуална тема – тази за Социална Европа. Става дума следното. По принцип, в конструкцията на Европейския съюз са заложени две начала – пазарната конкуренция и социалната справедливост. Ето максимално синтезираният израз на това взаимодействие по формулировката на Жак Делор от среща в средата на 80-те години на миналия век, на която разяснявал смисъла на Европейския проект: „Европейският проект е за външна конкурентоспособност и за вътрешната солидарност, необходима за целта. Солидарността се гради въз основа на външната конкурентоспособност. Същевременно обаче външната конкурентоспособност изисква вътрешна солидарност“. Цитатът е от публикация на днешния министър на социалната политика на Белгия от 19 април тази година в социалните мрежи: https://feps-europe.eu/the-declaration-of-la-hulpe-an-ambitious-social-agenda-for-the-next-five-years/. А поводът за неговата публикация е приемането на 16 април тази година на Декларацията от Ла Хулп за бъдещето на Европейския стълб на социалните права /ЕССП/.

Само че колцина у нас, извън ограничения кръг пряко ангажирани с тези документи, са чували или имат представа що е то ЕССП, да не говорим за някаква Декларация от Ла Хулп? Но преди да дадем минимално необходимите за този текст подробности, ето някои данни от Специалния Евробарометър от м. април т.г. на тема Социална Европа:

• 88% от европейските граждани смятат, че Социална Европа е важна за тях лично;
• от най голямо значение за успешното икономическо и социално развитие на Европа са стандартът на живот – 45%, достъпът до качествена медицинска помощ – 44% и добрите условия за работа – също 44%;
• съответно, трите най-важни области, в които ЕС следва да предприеме действия, са здравеопазването – 38%, заплатите – 34% и пенсиите – 30%.

Именно тези са приоритетите, които бяха включени в Европейския стълб на социалните права – обща декларация на Европейския парламент,  Съвета на ЕС и Европейската комисия, приета на 17 ноември 2017 година в Гьотеборг. ЕССП съдържа двадесет принципа-правила, групирани в три раздела – Равни възможности и достъп до пазара на труда, Справедливи условия на труд и Социална закрила и приобщаване. Акт, приет тогава в отговор на необходимостта на дневен ред отново да се поставят приоритетите на Социална Европа след мъчителния период на орязани бюджети, последвал Голямата рецесия от 2008 година и силно накърнил основни осигурителни системи и социални права на европейските граждани.

Същината на ЕССП бе заложена в точка 1-ва на Преамбюла, в който се цитира член 3 от Договора за Европейския съюз, а именно, че „ целите на Съюза са, наред с другото, да насърчава благоденствието на своите народи и да работи за устойчивото развитие на Европа въз основа на балансиран икономически растеж и стабилност на цените, силно конкурентна социална пазарна икономика, насочена към пълна заетост и социален прогрес, както и във висока степен на опазването и подобряването на качеството на околната среда. Съюзът се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето.“

Същевременно, в Преамбюла се подчертава, че „/з/а да имат правна сила, принципите и правата на първо място изискват специални мерки или законодателство, приети на подходящото равнище“ – т.е., преди всичко на равнището на националните законодателства и политики.

През изминалия период резултатите по линия на ЕССП останаха половинчати. От една страна бе приет План за действие за осъществяването на Стълба, основни негови постановки бяха интегрирани в процедурите на Европейския семестър /определящ рамките на фискалната и макроикономическата политика на държавите членки/ с цел вписване на социалните приоритети в ежегодните препоръки към държавите-членки..

Същевременно обаче дефицитите в сферата на трудовите и социалните права на гражданите на ЕС си останаха все така остри. Място за учудване няма. Причината е, че пълно предимство продължиха да имат принципите и правилата на пазарната конкуренция в рамките на Единния европейски пазар. По повод 30-годишнината от въвеждането му, една НПО – Обсерваторията Корпоративна Европа /http://www.corporateeurope.org/ публикува изследване, в което констатира, че днес Единният пазар засяга почти всички аспекти на ежедневието ни, но въпреки това повечето европейци не са наясно с неговото функциониране и въздействия в областта на социалната и екологичната политика.  Всъщност, регламентите за функциониране на Единния пазар налагат несъмнен приоритет на икономическия пред социалните и екологичните приоритети. Единните правилата на пазара облагодетелстват бизнес интересите чрез ограничаване на социалната и екологичната политика и разпоредби, практикувани от националните, регионалните и местните власти.

На сегашния етап, пристъпвайки към новата фаза на политика на Европейско равнище след изборите от 6-9 юни т.г., ръководните кръгове в ЕС, осъзнавайки заплахите от неглижирането на социалния дневен ред и растящото недоволство на активните слоеве от обществата в държавите- членки, предприемат действия за омекотяване на посочените кризисни процеси. Така, на 16 април 2024 г., в Ла Хулп, предградие на Брюксел,  Европейската комисия, Европейският парламент, социалните партньори и 25 държави-членки подписаха Съвместна декларация „За бъдещето на Европейския стълб на социалните права“. Впрочем, заслужава да се отбележи, че това съвпадна с публикуването на дългоочаквания доклад на бившия министър председател на Италия Енрико Лета за Единния пазар и европейската конкурентоспособност, озаглавен „Много повече от пазар“ с подзаглавие „скорост, сигурност, солидарност“.

В Декларацията се прокламира, че напредъкът в прилагането на Стълба на съответното равнище следва да остане ключов приоритет за Европейския съюз и държавите-членки, както и за страните-кандидатки. В условията на цифровия и екологичния преход Стълбът следва да насърчава запазването на правата на работниците, равенството между половете, справедливите възможности за квалификация и преквалификация, справедливите условия на труд, адекватната социална защита и приобщаване и достъпното здравеопазване. С развитието на демографските промени Стълбът предлага рамка за адаптиране на необходимите политики, подкрепа на семействата, за насърчаване на активното и здравословно остаряване и за посрещане на разнообразните нужди на променящата се работна сила и застаряващото население, като при това се спазват принципите на справедливост и солидарност между поколенията.

Твърде показателно е обаче, че две държави членки – Австрия и Швеция, отказаха да подпишат Декларацията с мотиви, че недостатъчно отчитала целите за икономически растеж и конкурентоспособност, както и че накърнявала националните правомощия в сферата на социалната политика. С подобни мотиви отказаха да се присъединят и асоциациите на европейския бизнес, като например Бизнес Юръп. Този род разсъждения се съдържат и в становището на Българската стопанска камара от 20 март т.г., според което „…първоначалният вариант на декларацията е едностранчив и съдържа много ограничени препратки към необходимостта от икономически растеж, конкурентоспособност и по-висока производителност, основана на умения и знания, както и към функционирането на вътрешния пазар.“

През следващата 2025 година предстои да се осъществи преглед на изпълнението на ЕССП. Очевидно е, че една от основните теми пред новоизбрания Европейски парламент ще бъде как устойчиво да се повишава глобалната конкурентоспособност на Европейския съюз като интегрирана икономическа общност в съчетание и във взаимовръзка с решителното ребалансиране на пазарните със социалните приоритети и политики като решаващо условие не за друго, а за самото бъдеще на Съюза като желания от гражданите на неговите държави-членки формат за споделен живот в новите световни реалности. Това е така, защото само чрез необходимото ребалансиране може да се излезе от спиралата на все по-големи социални и регионални неравенства, повече от благоприятна почва за ръста на антиевропейската крайна десница, с която все по-тясно започва да си взаимодейства консервативният център-дясно. На свой ред този оформящ се блок неминуемо води до затвърждаването на тенденцията за преобръщането на Европейския проект от носител на мира в платформа на войната.

Изключителната актуалност на необходимостта от спешна  преориентация на ЕС към проблемите на работещите хора се подчертава в позициите на трима ръководители на европейски синдикални обединения, публикувана на 31 май т.г. Озаглавена „От безнаказаност към отговорност“, в нея ръководителите на европейските федерации на работниците от хранителната промишленост, селското стопанство и туризма, на работниците от строителството и дървообработващата промишленост и на заетите в транспорта алармират,  „широко разпространеното чувство за безнаказаност сред безотговорните трудови посредници и безскрупулни работодатели, които злоупотребяват с подизпълнителски практики. Те си осигуряват крупни договори или печелят големи инвестиционни проекти чрез най-евтината оферта, като твърде често разчитат на експлоатацията на работници, много от които са мобилни и мигранти, включително и на командировани работници. Шансовете да бъдат заловени са малки, а дори и да бъдат заловени, санкциите са ниски и недостатъчни да възпрат такова поведение. Освен това в повечето случаи изглежда невъзможно да се  налагат санкции и наказания в трансграничен контекст. По такъв начин между недобросъвестната компания и крайния продукт или услуга често се оказва море от експлоатирани работници, които търпят екстремни условия, лоши или въобще липсващи стандарти за здравословен труд и безопасност, ниско заплащане и различни форми на престъпления срещу труда, включително бандитски практики, трафик на хора и робство.“

Задължително е новата Комисия и новият Европейски парламент да демонстрират политическа воля, като предложат нова директива за трудовите посредници и справедливи условията на труд по веригите на подизпълнение. Такава директива следва да установи нови права и задължения и да осигури целенасочено преразглеждане на Директивата за временната заетост и правилата на ЕС за командироване на работници. Новата директива следва да служи не само като регулаторен инструмент, но и като път към по-справедлива трудова мобилност и миграция, която подчертава правата на всеки работник, независимо от вида заетост или миграционен статут.  Това би дало истински нов тласък на Единния пазар, който в продължение на 30 години означаваше по-малка социална защита, натиск за намаляване на заплатите,  по-несигурни работни места и влошаване на условията на труд за работниците в нашите отрасли. Време е да действаме и да поставим работниците на първо място в дневния ред на новата Комисия и на Парламента. Нуждаем се от социална програма, основана на социалната справедливост и социалния диалог. Нуждаем се от реални отговори на нуждите на работниците. От това зависи самата демокрация.“ /публикувано в Бюлетина на ФФЕ „Международна политика и общество“, раздел „Икономика и екология“ от 31 май 2024 г.: https://www.ips-journal.eu/topics/economy-and-ecology/from-impunity-to-accountability-7540/ /.

Връщайки се към началото по повод дебата от 2 юни, едва ли можеше да очакваме, че някой от тримата представители на ПП-ДБ, „Възраждане“ или ИТН ще открои този кръг проблеми като централни за позициите му в предизборната кампания и в евентуалния му мандат в новия ЕП. Тъкмо напротив – именно този кръг проблеми на Социална Европа следваше да е определящ за изявата на представителя на „БСП за България“ Кристиян Вигенин. Но не би, от презентацията му не прозвуча нито една тревожна констатация или приоритетно предложение относно кризисните предизвикателства пред хората на наемния труд в условията на повсеместна и в голям брой случаи нерегламентирана конкуренция и на експлоатация на пазара на труда. Участието му не бе използвано за огласяване на целия кръг остро актуални проблеми от сферата на социалните права на европейските граждани, при това заплашени от нов кръг политики на бюджетни ограничения в условията на рязък ръст на разходите за въоръжаване и на  продължаващ произвол от страна на безсъвестни работодатели и корумпирани посредници.

Всъщност, какъв по-очевиден кръг проблеми, в които се преплитат националните с общоевропейските интереси. Тук не става дума за пряко пренасяне на дадени европейски регламенти в националните нормативни актове, а за съчетаване на борбата на национално и на европейско ниво срещу по-нататъшното утвърждаване на Европейския съюз като бизнес проект с милитаризираща се икономика и за превръщането му в общност с необходимите правила, благоприятстващи сближаването и балансираното развитие на икономиките на държавите членки въз основа на пълноценно функциониращи  съвременни социални държави в рамките на пълноценна Социална Европа, адекватни на новата дигитална ера.

Кауза, която по принцип следва безкомпромисно да бъде отстоявана от автентични представители на лявото мнозинство и във всяка от държавите членки и на Европейско ниво. Поведение, което обаче се оказва твърде чуждо на днешната БСП, затънала в наложения й „социален консерватизъм“. Което на свой ред отново повдига въпроса, дали няма други носители на лявото начало в предизборното пространство днес у нас, които достатъчно категорично отстояват именно тази кауза? С произтичащия от този следващ въпрос относно избора на всеки за кого да даде своя глас на 9-ти този месец?