Очертава се още един изгубен период за Европа
ЕС все още не може да реализира своя потенциал на наднационално ниво, изоставайки от САЩ и Китай при иновациите и инвестициите
През лятото на 2020 г. европейските лидери проведоха интензивни разговори как да спасят континент, засегнат от пандемията, и да загърбят едно десетилетие на икономическа стагнация. Последваха четири дни на спорове между Севера и Юга, Изтока и Запада – „накрая бяхме като зомбита“, споделя един служител – „но в крайна сметка успяхме“. Спасителният фонд от 750 млрд. евро не беше просто голям, а един вид безпрецедентен скок към единство, който можеше да се случи само в криза, пише в коментар за Bloomberg Лайнъл Лорън, цитиран от investor.bg.
Четири години по-късно този дух изглежда е изчезнал, докато 450 милиона гласоподаватели се готвят да вземат участие в парламентарните избори в Европейския съюз (ЕС), където се очаква скок в подкрепата за крайната десница. Икономиката на блока успя да избегне рецесията, но не успява да достигне скоростта, необходима за възстановяване на доверието във време на разтегнати публични финанси. Все още личат белезите от инфлационния шок, който подкопа социалния договор. Геополитическите рискове изобилстват, като САЩ и Китай упражняват икономически натиск, а в Украйна бушува война.
Икономиката не е единственият двигател, който тласка гласоподавателите в обятията на Марин Льо Пен от Франция или Хеерт Вилдерс в Нидерландия; в края на краищата безработицата в еврозоната е наполовина спрямо нивата отпреди десетилетие и след Brexit никой не е говорил за напускане на Съюза.
Но приоритетите наистина показват нарастваща тревожност. Проучването на Евробарометър по-рано тази година установи, че подкрепата за икономиката и създаването на работни места се е издигнала до номер 3 в списъка с приоритети на избирателите, измествайки изменението на климата. Енергийният шок вероятно е допринесъл за това: 45% от анкетираните казват, че жизненият им стандарт е намалял през последните пет години – особено тези, които вече са имали затруднения с плащането на сметки – докато 49% казват, че стандартът се е запазил същият.
