Новият енергиен бум в Китай подхранва глобалната зелена трансформация

Продължителният фокус на Китай върху нисковъглеродното развитие подхранва бързото развитие на нови енергийни източници във втората по големина икономика в света. Участници в петата среща на Китайската икономическа кръгла маса, организирана неотдавна от агенция Синхуа, заявиха, че бумът в развитието на нови енергийни източници в Китай не само подкрепя постигането на целите за зелено развитие на страната, но също така допринася за глобалната зелена трансформация.

През 2020 година Китай даде тържествено обещание на света да се стреми да постигне пикови въглеродни емисии до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2060 година.

Оттогава страната върви с висока скорост за постигане на тези цели, посочи агенцията. Много се набляга на открояващи се важни области в екологичното развитие на страната като капацитет за възобновяемата енергия, на индустриалната модернизация и глобалното лидерство в новите енергийни превозни средства (NEV), фотоволтаиците и литиевите батерии.

Запасите от NEV в Китай са се увеличили повече от четири пъти от края на 2020 г., достигайки повече от 20 милиона единици към края на 2023 г. Така Китай стана най-големият производител и потребител на NEV в света.

Инсталираният възобновяем енергиен капацитет в Китай надмина този на топлинната енергия за първи път миналата година, според ХуоФупън, служител от Националната комисия за развитие и реформи на Китай. През 2023 г. на Китай се падат около половината от инсталирания в света капацитет за възобновяема енергия.

Анализаторите приписват динамичното развитие на новата енергийна индустрия на Китай на политиките на страната за екологичен растеж, огромния вътрешен пазар, пълните промишлени вериги и вериги за доставки и богатия набор от талантливи кадри.

Позовавайки се на примера с нови енергийни превозни средства, служителят на китайското министерство на промишлеността и информационните технологии Хъ Хайлин отбеляза, че Китай има предимствата на широко пазарно търсене, цялостна индустриална система за осигуряване на доставки и огромен набор от висококвалифицирана работна ръка.

В допълнение на това постоянните технологични иновации и научноизследователската и развойна дейност на Китай също са част от конкурентното предимство на страната в сектора, каза той.

Новата енергийна индустрия на Китай не само постигна успех на вътрешния пазар, но също така активно се разширява извън границите на страната, повишавайки нивото на конкурентоспособност на сектора.

„Китай има способността и отговорността да използва сравнителното си предимство в новата енергийна индустрия, за да предостави на света китайски технологии, продукти и решения на света“, каза ХуоФупън.

В доклад на Международната агенция по енергетика (IEA) се казва, че през 2023 г. производството на полисилициеви фотоволтаични модули в САЩ, Индия и ЕС е било съответно 30 процента, 10 процента и 60 процента по-скъпо отколкото в Китай.

През последното десетилетие цените на слънчевите модули са намалени с повече от 80 процента, каза старши анализаторът на IEA Хами Бахар, отбелязвайки, че по-ниските цени на слънчевите модули са допринесли за широкото внедряване на соларни фотоволтаични проекти по света.

Китай е подписал споразумения за изграждане на нови енергийни проекти с около 100 държави и региони по света, докато китайските NEV са изнесени в повече от 180 страни и региони по света, каза ХуоФупън.

Докато някои западни страни коментираха нарастващото предлагане на NEV в Китай като доказателство за „свръхкапацитет“, Китайската икономическа кръгла маса оспори тази оценка. Хъ Хайлин подчерта, че превишаването на производствения капацитет на една страна над вътрешното търсене е обичайно и нормално явление в целия свят. То отразява до известна степен сравнителните предимства на една страна, а също така е резултат от международното разделение на труда и сътрудничеството.

Според ХуоФупън опитите за прибягване до протекционизъм не само ще нарушат глобалните вериги за производство и доставки в новата енергийна индустрия, но и ще подкопаят прехода на света към нисковъглеродно развитие.

За да се справят с изменението на климата, всички държави и региони по света трябва да използват съответните си конкурентни предимства, да засилят отвореното сътрудничество и координацията на политиките, да насърчат обмена на иновативни резултати и да създадат условия за лоялна конкуренция и свободна търговия, подчерта Хъ Хайлин.

Междувременно Синхуа съобщи, че китайското правителство планира да започне общонационално екологично проучване тази година. Изследването, което ще бъде петото в страната от 2000 г. насам, ще продължи две години.

В изследването ще участват  специалисти от министерството на екологията и околната среда на и Китайската академия на науките. Той има за цел да осигури решаваща важна подкрепа при дефинирането на екологичните червени линии, разработването на стратегии за създаване на ключови функционални зони и стратегическото планиране на мащабни проекти за консервация и реставрация.

Проучването ще се проведе в три пространствени мащаба, а именно национално ниво, ниво на ключов регион и ниво на провинция.

По-конкретно, тези ключови региони включват басейна на Жълтата река, икономическия пояс на река Яндзъ, региона Пекин – Тиендзин – Хъбей, района на Големия залив Гуандун – Хонконг – Макао и района на делтата на Яндзъ.

Според доклад за проучване и оценка на промените в екологията на страната през периода 2015-2020 г. състоянието на екосистемите се оценява като стабилно и продължаващо да се подобрява, отбелязва Синхуа.