Борислав Гуцанов: За да продължим напред в БСП трябва да си кажем грешките и истините

АНАЛИЗ на резултатите от предсрочните парламентарни избори за 50 Народно събрание и избори за Европейски парламент, проведени на 9 юни 2024 г., направен пред заседанието на Националния съвет на БСП

​

Уважаеми другарки и другари,

Днешният ден е особен. И това заседание на Националния съвет е особено. Затова и моят анализ ще е такъв. По-скоро емоционален разговор с другари, отколкото суха статистика и традиционното изброяване на фактори и факти, довели ни до положението в което сме. И този път всички ние от Изпълнителното бюро искаме и считаме за правилно анализът да бъде направен от цялата партия. От всяка една общинска, районна и градска организация. Но, истински анализ, а не маркиране и имитация. Не нещо, което да се хареса на ръководството, както ставаше напоследък, а да си признаем всяка грешка и да си кажем истината. За да можем да продължим напред, отчитайки направеното и не направеното.

Другари, трудните времена изискват решителни мерки и е време всички да осъзнаем това. Да осъзнаем и кризата, в която се намира светът, България, и ние.

Но, да започнем по ред – БСП загуби тези избори! Не просто ги загуби, а преживя погром според едни и катастрофа според други. Данните са красноречиви:

През 2017 г. сме имали 955 490 гласа, почти милион. На 9 юни 2024 г. – 150 021 гласа.

Това означава, че за 7 години резултатът ни е спаднал с повече от 6 пъти. Само от изборите преди една година сме загубили 75 893 гласа, а от 2017-та сме загубили подкрепата на 805 469 български социалисти.

Освен спада на нашите резултати, трябва да се отбележи и още един изключително тревожен факт – драстичният спад на избирателната активност. Стигайки на последните избори до абсурдното дъно от 34,4 процента. Това вече поставя под въпрос, легитимността на Народното събрание, както и на всички органи, избирани от него. Тоест – цялото управление на държавата, включително изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет. Което отваря ключовият въпрос: Изчерпани ли са всички тези политически партии и този политически елит? В дълбока криза ли са и има ли изход от нея? И още един въпрос: Това не е ли една от причините за постоянното създаване на нови и нови проекти? Защото избирателите търсят алтернатива и спасение. За себе си, за нацията, за държавата.

И вместо тези проекти да помогнат за излизане от дупката, те още повече задълбочават проблема, защото излъгват надеждите на своите избиратели. Типичен пример за това са Продължаваме промяната – Демократична България. Коалиция, родила се от десанта на Росенец и катастрофирала в скута на Пеевски с чаша турско кафе. Коалиция, която си поставяше за цел да вкара Борисов в затвора и да пенсионира същия този Пеевски. Да спре грабежите на 10 милиарда годишно, да построи пет моста на Дунава, три тунела под Стара планина, да построи завод за електрически коли, да вкара България в Шенген, но не по въздушно капков път, да вкара България и в Евро зоната. Какво обаче се случи на практика?

Кражбите се увеличиха до космически размери. Зависимостта на България се премести от един център към друг и стана още по-голяма. И вместо да говорим за евроатлантически ценности, аз мисля, че ние от БСП трябва да говорим за български ценности и за интересите на България, и на българските граждани.

Въпреки бруталния провал на тези изкуствено създадени проекти и партии, ние не успяхме да покажем своята правота. Ние сме в принципна битка с ГЕРБ, която продължава повече от 10 години и ни е подлагала на безброй изпитания и случаи на натиск. Но, ние не успяхме да вдигнем резултата си, въпреки че устояхме и никога при никакви условия не се поддадохме на този натиск.

През последните три години и шест поредни избори за Народно събрание, като не броим местните, европейските и президентските, ние имахме винаги верни политики и никой не може да ни обвини в отстъпление от принципните ни позиции. По време на краткото управление, в което участвахме, веднага се усети, че БСП има тежката дума. Защото подобрихме живота на пенсионери, майки, работещи, студенти. Но, отново не вдигнахме резултата. Къде тогава е причината? Правим каквото трябва, правим верните стъпки, верните политики, а оставаме неразбрани и нечути. Може би не обясняваме добре? Може би не комуникираме добре? Може би имаме грешна медийна политика и комуникация? Или правим нещата половинчато и със закъснение, като тичаме след събитията? Очевидно е, хората искат да видят ясни и категорични позиции. А ние често се опитвахме да сме някъде по средата. И, нали знаете какво става, когато си между два стола? Накрая си на земята.

Нека ви кажа още нещо. На последното заседание на изпълнителното бюро с председател Нинова, на което тя си подаде оставката, бяхме поканили анализатори. Които да ни помогнат да разберем сами себе си. Единият от изводите им, наред с всичко до тук беше, че може би имаме имиджов проблем. Вероятно трябва да се замислим и за това. И как да го преодолеем.

И още нещо важно!

БСП живее в състояние на трайно разединение и вътрешно противопоставяне още от 2020г. при провеждането на прекия избор за председател. Ожесточените битки влияят на резултата ни вече 7 поредни избора, защото ние не насочваме енергията си навън, а навътре и се борим не с идеологическия опонент, а с хора в рамките на самата БСП.

Колко хора изгонихме? Колко другари обидихме? Колко фронта открихме?

И като говорим за фронтове, да споменем още един -Институционалният. БСП не печели от битката с президента. БСП очевидно губи от нея и е крайно време да го разберем, поне според мен. И дано не сме закъснели. Нека да припомним, че ние избрахме, издигнахме и подкрепихме тази президентска двойка. Да, ясно е имаме и разминавания. Но, имаме ли съмнения, че тези хора излизат от нашите среди и носят леви убеждения? Според мен – не.

Затова, другари, трябва да затворим всички вътрешни битки. Да приобщим изгонените и обидените. Да спрем роенето в ляво и създаването на нови леви проекти. Вече имаме достатъчно доказателства, че това не е пътят и не води до нищо добро. Нито за нас, нито за тях.

Така че, другари имаме нужда да сме заедно, имаме нужда от вътрешно обединение на лявото и затваряне на фронтовете. Да подадем ръка на тези, които носят лявото в сърцето си и са готови да работят и да се борят за него.

След всичко казано до тук, ясно е, че ни предстоят големи и решаващи промени. Но, днес е Видовден. Надявам се мъдростта да възтържествува.

Накрая Ви моля, уважаеми другари, да направите откровен, задълбочен анализ във всяка една местна структура, за да можем да направим верните заключения и да вземем правилните решения. За да се поздравим на следващите избори с успех.

България има нужда от силна лява партия!