Йотова: Крайно време е България да спре да се държи като периферия на ЕС, а да предлага и защитава позиции
В опит да маргинализират крайната десница традиционните партии в Европейския съюз не дадоха решения на проблемите на европейците. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова, която направи анализ на политическата ситуация в Европейския съюз на форума “Европейският съюз: Накъде след изборите за Европейски парламент?”, който се провежда днес в София.
По думите на Йотова по време на предизборната кампания традиционните партии, социалдемократите и Европейската народна партия например, се фокусираха върху страха от крайната десница. Така според Йотова те са неглижирали дневния ред на обикновените европейци по редица теми – от парите в джоба им до сложните въпроси като Зелената сделка.
Вицепрезидентът коментира, че не би трябвало всички партии от крайна десница да се поставят по общ знаменател, тъй като те са все още много различни. Т. нар. традиционни партии през цялата кампания бягаха от обвързването на европейски с национални политики в желанието си да разделят националната проблематика от европейската, което беше една много сериозна грешка, смята Йотова. Защото в този вакуум и бягство от обвързването на двете системни политики се възползваха политици от радикалните партии, които разказаха националната проблематика през европейските проблеми и то повече в негативен план, обясни тя.
Ако не се направи нещо, ще бъдем свидетели на още по-голям възход на по-радикални партии, защото политиките, които произвеждат европейските институции, определено не се харесват на по-голямата част от европейските граждани, заяви вицепрезидентът. Много пъти говорим, че нашето законодателство няма оценка за въздействие, такава започна да липсва и в Европа. Когато една политика, може и най-красиво облечената, не служи на гражданите, те просто я отхвърлят, заяви Йотова. Според нея именно заради това трябва много да се мисли в тази посока, защото напоследък се наблюдава, че Брюксел произвежда три пъти повече законопроекти, отколкото може да бъде изпълнено от държавите членки, които вдигат ръце и казват, че тези директиви няма да ги транспонират.
Друг голям проблем, който очерта Илияна Йотова в своя анализ, е, че, по думите ѝ, Европа стана Европа на рестрикциите, на стриктното спазване на правилата до съвършенство и липсата на креативност. Йотова припомни големите технически и индустриални революции, за които сме чели в книгите, в които една отделна личност или екип са били в основата на европейския прогрес. Тя изрази съжаление, че тази тенденция отдавна е прекъсната. По думите ѝ цялата енергия на европейските институции отива в това да се спазват някакви правила, да се пишат нови правила и нови финансови дисциплини, като в същото време липсва инвестицията в създаването, в креативността и е видно с просто око, че други континенти отдавна ни задминават.
Европа на регулациите и ювелирното усъвършенстване на правилата убива креативността. Напредъкът на човечеството се дължи на големите революционни открития на европейци и на Европа. Сега цялата енергия на европейските институции отива в това да се създават нови и нови правила. Европейската администрация произвежда три пъти повече законодателни документи, отколкото националните правителства могат да поемат и приложат. Липсва задълбочен анализ на въздействието на европейските политики, които все повече не се харесват на европейските граждани.
В изказването си Илияна Йотова акцентира и върху причините за ръста на доверието за крайнодесни партии. „Напрежението се трупаше с години, а т.нар. традиционни партии не искаха да го забелязват и да го признаят. Опасявам се, че прилаганата преди години формула за изграждане на санитарен кордон, който да възпре крайните, сега няма да е работещ“, подчерта тя. Сподели и друго опасение – страховете от засилване на крайната вълна в Европа да стопират важни процеси като например приемането на България в еврозоната и Шенген.
Вицепрезидентът определи мандата на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен като един от най-слабите, но все пак изтъкна определени успехи в областта на цифровата регламентация и политиките за постигане на по-голяма автономност на Европейския съюз по отношение на производство. Йотова не посочи сред успехите шумно прокламираната Зелена сделка заради поставените твърде амбициозни цели, без да се отчита процесът по постигането им и последствията от тях.
Сред основните предизвикателства пред ЕС вицепрезидентът открои необходимостта от по-голямо доверие на европейските граждани в ефективността на предлаганите политики, постигането на по-голяма сигурност във всички аспекти на живота. Йотова постави въпроса за адаптивността на европейските политики към променящите се реалности, като посочи за пример Пакта за стабилност и растеж, който предвижда задължението от 3% бюджетен дефицит, но без режим на санкции при неизпълнение. Вицепрезидентът посочи необходимостта от реформа на критериите за членство в еврозоната, на европейските икономически и финансови политики, дори и на договорите за ЕС, защото част от тях са изживели времето си.
„Крайно време е България да спре да се държи като държава от периферията на ЕС, да предлага и защитава позиции. Така и не разбрахме какви позиции защитава страната ни напоследък на големи международни форуми като срещата в Швейцария или неформалната лидерска среща в Брюксел вчера. Каква е позицията ни за следващия председател на Европейската комисия, какво е виждането ни за най-спешните пред ЕС политики, за какъв ресор на българския еврокомисар ще се борим“, заяви Илияна Йотова и изрази надежда българските представители в ЕП да бъдат добре подготвени.
