Китай по пътя на осъществяване на високотехнологичен пробив

В отговор на експортните ограничения на САЩ, Китай удвоява усилията си за намиране на вътрешни решения. Пекин признава критичната роля на микрочиповете за своето бъдеще. Смята се, че още през 2018 г., когато президентът Тръмп налага забрани по отношение на „Хуауей“ и ZTE в КНР предприемат определени стъпки. описващи най-уязвимите технологични „задушаващи точки“(кит.ез.卡脖子/Qiǎ bózi/, англ.ез. Chokepoint). „Задушаващи точки“ са тези технологии, в които Китай е критично зависим от доставчици от САЩ, Япония и Европа, както и за които производството на китайски заместители е изключително трудно (https://www.csis.org/analysis/chinas-new-strategy-waging-microchip-tech war, последно влизане 29.2.2024).

Следва да се подчертае, че глобалната верига на производство на микрочипове е изключително сложна. Някои компании са по универсални, а други са тясно специализирани. Но нито една компания – всъщност нито една страна – в момента не е в състояние да изпълнява всички роли в производствената веригата за всички видове полупроводници, необходими за една съвременна икономика. Водещите продавачи на чипове рутинно имат десетки хиляди доставчици, разпространени в световен мащаб, а някои доставчици са единствените компании в света, които притежават своите технологични възможности при необходимата производителност и надеждност.

Според Центъра за стратегически и международни изследвания/Center for Strategic and International Studies/, разположен в САЩ и обявяващ се за независима изследователска организация, в дадените условия зададени от санкционната политика не само на САЩ, но а „Колбективния Запад“ като цяло, основната стратегия на Китай e постигане на високо равнище на самодостатъчност в полупроводниците от съображения за национална сигурност. В рамките на тази стратегия Китай преследва четири стратегически цели:

• Ограничаване възможностите Китай да бъде подложен на външен икономически натиск;

• Възпиране на бъдещ икономически натиск на САЩ и съюзниците на Щатите –

  Нидерландия, Япония, Южна Корея и Тайван в производството на микрочипове и оборудване за същото

• Увеличаване на зависимостта на международния пазар от Китай;

• Получаване на икономически ползи за сигурността от развитието на „Изкуствения интелект/ИИ/.

Пак според гореспоменатия Център за стратегически и международни изследвания Китай се фокусира върху пет тактики за постигане на тези цели, а именно:

1.       Избягване на новия контрол, наложен от САЩ и другите страни на „Колективния Запад“ и продължаване търсенето на достъп до чужди технологии;

2.       Стремеж да се разделят Съединените щати от техните съюзници;

3.       Придобиване на чужди технологии чрез индустриален шпионаж и набиране на чужди таланти;

4.       Натиск върху китайските фирми да купуват китайски продукти и да елиминират американските другите западни доставчици;

5.       Налагане на обратни санкции и ограничения срещу Съединените щати и техните съюзници.

Несъмнено КНР прилага някои от тези тактики, в които го „обвиняват“ от Центъра

за стратегически и международни изследвания. Те са отговор на двата типа политики прилагани от Вашингтон, а именно:

•          Политиката на „de-coupling”, т.е. „отделяне“ като процес, чрез който дълбоката икономическа взаимозависимост между САЩ и Китай, натрупана през десетилетията, да бъде съкратена, както в търговската, така и в технологичната сфера;

•          По-късно провеждането на политиката на “derisking” – ограничаване на риска и  избягвайки на крайни действия като „разединяването”, което удря по самите Щати. Вместо това концентриране на усилията по контрола, ограниченията и санкциите само върху високотехнологичния сектор, който Президентската администрация на Байдън смята за изключително важен от гледпа точка на националната сигурност на САЩ.

Така, например, по решение на Министерството на търговията и Главната митническа администрация на КНР от 1 август 2023 г. се въвежса контрол върху износа на Германий и Галий. Следва да се има предвид, че производството на захранващи чипове, светодиоди, радиочестотни усилватели и други е невъзможно без галиев нитрид/GaN/ и галиев арсенид/GaAs/.

Но истинските усилия на КНР са насочени другаде. Президентът Си Дзинпин заявява, че  „Що се отнася до индустрията, някои критични, основни технологии са под контрола на други. Ние разчитаме на внос за някои критични устройства. . . Трябва да се втурнем напред с технологии, които могат да направят бързи пробиви и бързо да разрешат проблемите. Що се отнася до стратегическите технологии, които изискват дълго време за успех, те трябва да бъдат внедрени предсрочно. . . . Китай е изправен пред много технологични проблеми, свързани с „задушаване“(Цит. по https:/ /www.csis.org/analysis/chinas-new-strategy-waging-microchip-tech war, последно влизане 29.2.2024).

Националният фонд за индустрията на интегралните схеми (обикновено наричан „Големият фонд“ на Китай), който централното правителство на Китай стартира през 2014 г., е подновен през 2019 г. с допълнителни 35 милиарда долара. В подкрепата на полупроводниковата промишленост са включени и провинциалните правителства. Местните власти в Китай създават допълнително 15 инвестиционни фонда за полупроводници на стойност 25 милиарда долара. Китай също увеличава своята кошница от други инструменти за подкрепа на индустрията, включително държавни субсидии, данъчни облекчения, капиталови инвестиции и нисколихвени заеми. Според някои анализатори сумата на тези преки и непреки субсидии през 2021 г. достига стойност над 50 милиарда долара.

Китайската инвестиция в чипове най-накрая се изплатиха, когато китайската корпорация SMIC/Semiconductor Manufacturing International Corporation/ направи 7nm пробив през август 2022 г. – скок от 14nm само за две години – по-бързо, отколкото това отне на тайванската TSMC или южнокорейската Samsung. Нещо повече, това постижение очевидно е направено без използването на най-модерното литографско оборудване, което е произвеждано от нидерландската ASML и японската Nikon. Тъй като преди това година по-рано САЩ „убеждават“ Нидерландия и Япония да ограничат достъпа на Китай до модерни машини за производство на чипове.

Както Bloomberg ще разбере по-късно в продължително разследване, това може да е плод на инвестиционен фонд на правителството на град Шънджен от 2019 г., който е помогнал на Huawei да изгради „самостоятелна мрежа ца производство на чипове“.

В рамките на курса на самодостатъчност един от китайските производители на оборудване за производство на микрочипове Advanced Micro-Fabrication Equipment (AMEC) заяви, че ограниченията на вноса от САЩ и „Колективния Запад“ не са повлияли значително. Около 80% от вносното оборудване може да бъде заменено с местни алтернативи до края на 2023 година. AMEC изчислява, че може да възобнови пълния си оперативен капацитет до втората половина на 2024 г.

Съответно на основата на новия чип Kirin 9000S, който използва най-модерната 7nm технология на SMIC Huawei създаде смартфона Mate 60 Pro. Huawei получи специални поръчка за бързото пускане на тези 5G устройства предсрочно. Това бързо е последвано от съобщението на Китай за фонд от 40 милиарда долара за по-нататъшен тласък на индустрията за чипове, както и пускането на още два смарнфона – Mate 60 Pro+ и Mate X5 foldable, седмица по-късно.

Още по-впечатляващи успехи постига КНР в сферата на ИИ. Преди двадесет години има огромна пропаст между Китай и Съединените щати в изследванията на ИИ. Докато САЩ демонстрират устойчив ръст в изследователските усилия, както от публичните институции, така и от частния сектор, Китай все още извършва дейности с ниска добавена стойност в глобалното производство. Но през следващите години Китай бързо наваксва. От изследователска гледна точка Китай се превръща в световен лидер в публикациите и патентите за ИИ. Тази тенденция предполага, че Китай също е готов да стане лидер в бизнеса с ИИ, като например приложения за разпознаване на реч и изображения.

Как Китай успя да надскочи страни, които са работили по тази технология много по-дълго, за да изгради водеща в света изследователска инфраструктура за ИИ само за 20 години?

Тук концепцията за „цикли на наваксване“ може да ни помогне да разберем. По същество рамката на цикъла на наваксване предполага, че при определени обстоятелства промените в технологиите, пазарните условия и политическата среда могат да поставят закъснелите и предшествениците повече или по-малко на равна нога. Тези промени могат да отворят прозорци на възможности за закъснелите, като бързо намалят предимството на утвърдените оператори – например появата на смартфони с Android беше технологична промяна, която изравнява предимството на лидера на пазара Nokia и позволява на бързоразвиващи се като Samsung и Huawei да го изместят.

В историята за това как Китай успя да навакса, подчертава няколко важни фактора: как естеството на изследванията на ИИ означава, че технологичните предимства на лидерите не са особено стабилни; как огромният пазар на Китай е особено благоприятен за подобряване на ИИ; и как благоприятната регулаторна среда в страната е особено насърчителна за инвестициите и възприемането на ИИ от обществото.

ИИ се различава от другите технологии по няколко важни начина. За разлика от компютърния хардуер или разработването на лекарства, ИИ е отворена наука. По отношение на знанието и технологиите, много от основните алгоритми в областта на ИИ станаха публично достояние, достъпни от публикувани статии и сборници от конференции. Ако публикувате статията, в тази професия не е твърде трудно за другите да разберат кода и да го внедрят.

Отворената научна природа на ИИ е важна за наваксването на закъснелите по отношение на предшествениците, тъй като позволява на първите да запълнят празнината в знанията с последните за кратък период от време.

Вторият начин, по който ИИ се различава от традиционните сектори, е в това, как о иновациите създават печалба. Казано просто, данните и талантът надделяват над патентите в изследванията на ИИ. В традиционни сектори като фармацевтични или мобилни комуникации патентите играят критична роля за осигуряване на позициите на фирмите и защита на потоците от печалби. Отворената научна природа на ИИ означава, че конкурентните предимства на фирмите често произтичат от степента, в която те могат да съберат голяма база данни – и да разработят специфични за домейна знания или приложения около базата данни – по-бързо от всеки друг.

Това означава, че има два критични актива в ерата на ИИ: данни и компютърни науки от една страна и инженерен талант от друга. Китай е богат и в двете области. Голямото му население му дава предимства при генерирането и използването на големи данни, а десетилетните му усилия за насърчаване на технологиите и инженерството му дават богат набор от висококачествени компютърни учени и инженери.

Вместо заключение – вероятните перспективи на развитие

По много показатели Китай вече е на  предната линия по отношение на производството на микрочипове, както и по отношение на технологичното развитие на ИИ и пазарните му приложения. Формираният уникален модел на развитие, който не копира този на „Колективния Запад“, създадената в резултат на този модел технологична, пазарна и политическа среда, даде възможност да бъдат настигнати бързо световните лидери.

Но безспорно това, което е помогнало в миналото, може да се окаже препятствие в бъдещето. В този смисъл като се има предвид повишаващото се напрежение в план геополитика и геоикономика навярно ще трябва да се търсят непрекъснато изпреварващи адекватни решения и действия по отношение на измененията в динамиката на глобалната среда. И тук безспорно курсът на отвореност и доброжелателност, взаимноизгодно сътрудничество и дългосрочна перспектива са верни насоки за успех.