За киселите физиономии на родните ултралиберали

Утрото на първи юли посрещна родните либерали с кисели физиономии. През цялата седмица за тях идваха само лоши новини.

Първо беше дебатът за президентските избори в САЩ, в който бившият президент Доналд Тръмп буквално размаза техния любимец Байдън. На дебата имахме чувството, че Байдън не знае къде се намира и за какво точно се състезава. И неслучайно 67% от самите американски избиратели оцениха Тръмп като победител в този дебат.

След това във вчерашния ден буквално на два пъти им се „развали апетита“. Първо на обяд, защото за нов български патриарх беше избран видинският митрополит Даниил, когото те смятат за русофил и отдавна хейтят. Като гледах една от техните уж национални телевизии, в която се коментираше изборът на патриарх, затвърдих убеждението си, че тези хора не ги интересува нищо, свързано с България, а се вълнуват от всякакви други странични въпроси.

Логично беше на този ден, в който научихме името на новия български патриарх, да помислим за това какви са неговите качества, какво е направил до момента и с какво може да бъде полезен не само за единството на българската църква, но и за единството на българския народ и неговото морално възвисяване.

Либералчетата в България обаче цял ден ни занимаваха с това дали щял да признае той украинската цъква, щял ли да се разбира с Вселенския патриарх и ронеха крокодилски сълзи за неудачния според тях избор.

Всъщност за какво обвиняват патриарх Даниил? За едно негово изказване от началото на войната в Украйна от 2022 г., в което той казва: „Нито един от участниците в конфликта не може да бъде оневинен за случващото се и оправдан за сметка на другия. Наблюдаваме тенденции за посяване на омраза и ненавист в нашето общество към едната от двете страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор.“

Всъщност това е ролята на един духовник, да търси помирението и да се противопоставя на омразата. Само че родните либерали атеисти смятат, че всеки в държавата, включително и българския патриарх, трябва да се държи като тях, платените соросоидни креатури.

Църквата обаче не е либерално НПО, а е една дълбоко консервативна институция. И ако при управлението на една държава след революция или избори можем да очакваме бързи промени в една или друга посока, то православната църква е дълбоко традиционалистка и консервативна институция, там също са ставали промени в историята, но много често за това са необходими столетия.

Така че да пожелаем здраве и енергия на новия български патриарх Даниил по пътя му към издигане на БПЦ, за да заеме тя мястото си като духовен водач на целокупния български народ.

Вчера пък, в края на деня, на изборите във Франция Националният сбор на Марин льо Пен буквално премаза любимеца на либералите Макрон, печелейки 34% от гласовете на французите. Още от първия тур Льо Пен печели над 50 депутати, а на втори тур се явяват 380 от нейните кандидати. Либералите отново изреваха на умряло, заклеймявайки „крайната, фашистка десница“, сравнявайки младия ѝ лидер Бардела с марионетния режим на Виши от Втората световна война.

От тази сутрин ротационното председателство на Европейския съюз в рамките на следващите 6 месеца се поема от Унгария и омразният им Виктор Орбан. И него го мразят пак по същите причини, по които мразят и българския патриарх Даниил, защото не изпълнява безпрекословно разпорежданията на Брюксел и не е готов да жертва интересите на своя народ в името на чужди интереси.

Към 10 часа тази сутрин бяха попарени и от Бойко Борисов, който още с вземането на мандата, върна папка с готово правителство. Това беше доста смел и може би единственият правилен ход на Борисов в тази ситуация.

Но за да направи това, е повече от ясно, че има някакви договорки и той е сигурен, че неговото правителство ще мине – било с купени депутати или такива, които няма да присъстват в залата, за да свалят кворума.

Това пак разбива либералните мечтания, че ако сега не се състави правителство и се отиде на нови избори, техните любимци от ПП и ДБ ще възстановят онези 300 хиляди гласа – загубени на последните избори, и отново ще се превърнат в решаващ фактор в българския политически живот.

Тъжно ми е за ултралибералчетата в България, защото това, което наблюдаваме като развитие в света, дава ясен сигнал, че краят на тяхната утопия, целяща да отнеме суверенитета, идентичността и християнската вяра на хората, наближава.