Проф. Васил Проданов: Социализмът с китайски характеристики осигурява по-дълъг и добър живот на своя народ
– Китайската народна република отбелязва на 1 октомври 75 години от създаването си вследствие на комунистическа революция. България е втората държава, признала КНР и установила дипломатически и приятелски отношения с републиката, която днес е втора икономическа сила в света и според прогнозите не след дълго време ще стане първа. Как държавата с една от най-древните цивилизации и култури успя в днешно време да постигне този огромен икономически успех, съпроводен и с голям съвременен всестранен напредък в китайското общество?
– Творческо приложение на идеите на марксизма-ленинизма, съобразно специфичните условия на Китай и съвременния етап на капитализма е отговорът на този въпрос. През последните десетилетия, когато левите партии, свързани със социализма в Европа, не успяха да намерят правилната посока на развитие, Китай се оказа страната, в която най-успешно се извърши този процес.
Още Маркс, който непрекъснато доразвива своите идеи, съобразно новополучена информация и промени в реалността край него на определен етап, запознавайки се с по-добре с историята и на Китай, променя своята концепция, че всички народи минават през едни и същи икономически формации – първобитна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, комунистическа, и говори, че в Китай е имало специфичен „азиатски начин на производство“.
В този контекст можем да видим и новата версия на цивилизационен социализъм, създадена в Китай. Той използва гигантската си работна сила и кризата на неолибералния капитализъм, който тръгна да се глобализира, за да привлече гигантски инвестиции от развитите капиталистически държави, които да ускорят неговото развитие. Използва специфичната китайска меритократична традиция, която създава високо равнище на държавната администрация и неслучайно не кой да е, а Франсис Фукуяма написа, че „китайските лидери вземат по-рационални икономически решения от американските“.
Използва култа към знанието в китайската история, за да извърши невероятен скок във формирането на човешки капитал, чрез завършването на университети в целия свят на милиони китайци, и то в сферата на математическите, инженерните, природните науки, които имат ключово значение за ускоряване на технологичното развитие. Когато започна да прави реформи в СССР, Горбачов се отказа от ръководната роля на комунистическата партия, а Елцин направо я закри, докато китайските лидери не се отказаха от ръководната роля на комунистическата партия, имайки предвид обаче, че нейният състав не е просто само на работници, а на трите основни групи в китайското общество. При съветския държавен социализъм нямаше приемственост. Хрушчов заклейми Сталин и неговия период, след това Брежнев прати Хрушчов в небитието, после Горбачов нарече времето на Брежнев „застой“, а Елцин се отказа изобщо от социализма и реставрира капитализма. За разлика от съветския държавен социализъм, при който всеки следващ лидер отрича направеното от предишния и го заклеймява, в Китай имаме приемственост от Конфуций до наши дни и това създава стабилност във времената днес на невероятно ускоряване на промените. Мао Дзедун не е заклеймен и отречен, както в БСП всеки следващ лидер отрича предходния, докато тази партия се маргинализира и е напът на изчезване, а играе ролята на начален стълб в развитието на китайския социализъм.
– Известно е, че една от идеите на Мао Дзедун е за „държавата пролетарий“ и „държавата капиталист“, която експлоатира „държавата пролетарий“ – една идея, която е доразвита в западната неомарксистка теория на световната система на ИмануилУолърстейн.
Имайки предвид тази идея, както и опита на т. нар. азиатски тигри – Сингапур, Южна Корея, Хонконг и Тайван, той създаде китайската версия на социализъм, която чрез конвергенция с икономиката на най-развитата държава следва стратегия, блокираща опасности от експлоатацията от „държавата капиталист“, като успее да извлече от нея най-съвременно знание, опит, интелектуален капитал, инвестиции, които да ускорят развитието. За тази цел много важно бе запазването не само на ролята на комунистическата партия, но и контрола от държавата на стратегическите отрасли на икономиката, за да не се създаде възможност тя да бъде дестабилизирана отвън. Тодор Живков след посещението си в Китай през 1987 година така хареса китайския модел, че бе решил да създава негова българска версия чрез конвергенция на нашата икономика с германската, но когато Горбачов разбра, това ускори преврата срещу него и дойде катастрофалната реставрация на капитализма. Китайските лидери следят непрекъснато ставащите промени и адаптират модела на развитие към тях. Забележителна е сентенцията на това движение напред като пресичане на река, по която внимателно се движиш, опипвайки с крак дъното при всяка следваща стъпка, за да не потънеш и да не те отнесе водата.
– През последните десетина години, откакто начело на ККП и КНР е председателят СиДзинпин, икономическата мощ на Китай продължи възхода си и днес вече е двигател на световната икономика не само като производител на 30 процента от необходимите на света стоки, а и като лидер в областта на новите технологии и иновации. Каква роля изигра за този успешен процес извършващата се в страната модернизация на социализма с китайски характеристика?
– Китай изигра централна роля в световното развитие през последните четири десетилетия, демонстрирайки че е възможен по-успешен модел на икономическо и социално развитие от този, който предлага като образец Западът.
–Моделът на китайското развитие е успешен не само икономически, но и политически, защото виждаме, че либералната демокрация на Запад е в тежка криза, води до гигантски разделения, фрагментация на обществата, нарастваща омраза, висока нестабилност. В Китай, както казах, става дума за модел, който непрекъснато се усъвършенства и развива съобразно променящите се условия.
-Той не просто ускори икономическото развитие на Китай, но имаше гигантски последствия в множество сфери, превръщайки го във водеща страна в тях. Обърнете внимание на такъв момент – Китай не само извади за няколко десетилетия от абсолютна бедност около 1 милиард души и създаде най-голямата средна класа в света, но излезе на първо място, изпреварвайки САЩ в много други сфери. Неслучайно продължителността на живота в САЩ намалява, а в Китай се увеличава и китайците вече живеят по-дълго от американците. Американците на всяка възраст, с всяко ниво на доходи могат да умрат от оръжия, наркотици, катастрофи и болести. Американските бебета е по-вероятно да умрат, преди да навършат пет години; американските тийнейджъри е по-вероятно да умрат преди да навършат 20 години; и възрастните американци са по-склонни да умрат, преди да навършат 65 години. Социализмът с китайски характеристики осигурява по-дълъг живот на своя народ от кризисния американски неолиберален капитализъм. Във времена, когато идеите за социализма и традиционните социалдемократически партии в Европа се разпадат, намаляват, губят влияние, Китай демонстрира модел, при който подобряването на живота на такъв голям брой хора е нараснало с невиждана скорост в историята. БВП на човек от населението се е увеличил от 1774 долара през 1978 г., когато започват реформите, до 18 677 долара през 2022 г., изчислен по международни цени от 2011 г. Реализирана е стратегията за премахване на крайната бедност сред населението изобщо. При това Китай не се отказва от своите основни принципи на реформи – отваряне към света, изграждане на социалистическа пазарна икономика и демократична политика, баланс на реформи със стабилност на развитието, поставянето на човека в центъра на развитието.
– В началото на юни китайският лидер СиДзинпин публикува статия в списание „Циушъ“ статия за необходимостта Китай да развива нови качествени производителни сили като важен фактор за по-нататъшното успешно развитие на Китай. Тази инициатива сега става основна задача на ККП и на цялото китайско общество. Не цели ли тя да се гарантира продължаването на китайските реформи на още по-високо ниво в съвременните условия чрез изграждането на модерна икономическа система?
– В стратегията на развитие на Си Дзинпин през последните години се засили контрола върху частния капитал и преразпределителната политика с подчертаване, че големите компании и богатите китайци трябва да следват принципа на справедливост и преразпределение на богатството. И това в Китай е възможно, защото става дума за система, в която партията се състои от три основни групи, включително и тази на частни собственици, които подкрепят стратегията на ККП. Подобряването на жизнения стандарт на всички хора, демонстрирано от Китай, се превръща в образец за всички страни, които искат да ускорят своето развитие. При това стратегията на Китай е свързана с продължаване на мирното развитие, основано на най-новите достижения на науката и технологиите, които допринасят за много по-бързото нарастване на производителните сили. В управлението на различните процеси днес Китай много по-активно използва най-новите технологии на четвъртата индустриална революция – големите данни, интернет на нещата, изкуствения интелект, 3D принтерите, синтетичната биология.
Неслучайно прогнозите на Международния валутен фонд за развитието на световната икономика за периода 2023 – 2028 г. са, че през този период 22,6 % от световния икономически растеж ще бъде осъществен в Китай.
– Успоредно с икономическите успехи расте и международният авторитет на Китай, и положителната му роля в международните отношения, насочена към взаимноизгодно сътрудничество между държавите и народите, за мир и стабилност в света. Инициативите на СиДзинпин за развитие, сигурност, цивилизационен диалог и споделена съдба на човечеството бяха оценени високо в ООН. САЩ и така нареченият колективен Запад се правят, че не ги забелязват, и следват политика на създаване на пречки пред китайското развитие, въвеждайки редица икономически ограничения и санкции срещу Китай. Последното обвинение срещу Китай бе в „свръхпроизводство“, при това на стоки и технологии за „зеления преход“, необходим за борбата с неблагоприятните климатични промени?
– Тези обвинения всъщност показват, че именно Китай е страната, която в най-висока степен има заслуги за борбата срещу климатичните промени за спасение на човечеството от замърсяването на въздуха, повишаването на температурите, унищожаване на биоразнообразието и увеличаващите се климатични бедствия, водещи до нарастващи икономически и човешки загуби.
Китай се оказа страната, от която зависи в най-висока степен решаването на климатичната криза, тъй като има огромно предимство в производството и използването на технологии за зелена енергия, давайки възможност на Запада по-евтино и по-бързо да направи своя „зелен преход“.
Стойността на китайските соларни панели е две трети от стойността на произвежданите в ЕС такива панели, поради което и 80 % от глобалните стойностни вериги на соларни панели през 2023 г. са притежавани от китайски компании. Китайските вятърни турбини са на цената, която е два пъти по-малка от тази на западните им конкуренти. Китай изгражда фабрики за електрически превозни средства три пъти по-бързо от другите страни и доминира в притежаването и производството на всеки компонент за тяхното производство, включително и произвеждайки почти 80% от електрическите батерии в света. Правилна е стратегията за споделено бъдеще на човечеството и отношения между държавите, основани на взаимната изгода, без намеса в техния суверенитет и начини на управление.
Сега глобализацията е в криза и се върви към мултиполярен свят, но Китай иска да запази глобализацията именно в един мултиполярен, но не водещ войни и противопоставяния свят. „Това е свят на „споделена съдба“ при мултиполярен политически ред, който се поддържа от силни и ефективни международни институции. Същевременно Китай се стреми да провежда политика на посредничество при преодоляване на конфликти и противоречия между различни сили. Така той успя да постигне преодоляване на конфликта между шиитския Иран и сунитска Саудитска Арабия и да възстанови дипломатическите отношения помежду им.
– Китай гледа на себе си като цивилизационен модел, който е специфичен за него и не смята, че трябва да се налага на другите, така както САЩ налагат с войни, преврати и цветни революции своя неолиберален модел.
-САЩ провеждат стратегия, която е била типична и на предходни периоди, когато е имало опасност да бъдат изпреварени като икономическа сила. Единият път бе срещу СССР, когато се провеждаше идеологическа борба и студена война на надпревара във въоръжаването, съчетана с КОКОМ и забрана на стоки с двойна употреба за СССР и неговите съюзници. В крайна сметка достигнаха победа, защото доведе до разпад съветския социализъм. Другата такава стратегия бе срещу Япония, която от Втората световна война е силно зависима от Америка и когато през 80-те години на 20-и век се появиха страхове, че тя може да надмине САЩ икономически, бе принудена да приеме т. нар. споразумение от Плаза, което я принуди да промени съотношението между йена и долар, рязко намалявайки японския износ за САЩ, което спря развитието й. Това бе съпроводено с рязък спад на японското демографско развитие и увеличаване на дълга на страната. Така и тази опасност за САЩ да бъдат изпреварени изчезна.
Сега те се опитват да спрат развитието и на Китай, но в условия, в които имаме ускорено увеличаване на американския дълг и устойчив негативен търговски баланс. Китай постигна много по-големи успехи от СССР и Япония и няма шансове да бъде смачкан, независимо, че в американските медии се разгръща кампания за това, че ще има спиране на растежа на Китай, поради демографско застаряване на населението и дългови проблеми. Виждаме, че независимо от въвежданите от САЩ мита за вноса на китайски стоки и провежданата от тях политика на „разделяне“ на двете икономики Китай продължава да има голям търговски излишък в търговията със САЩ. Износът на Китай за САЩ през 2023 г. е за 427,2 млрд. щ. д., а вносът за 147,8 млрд. щ. д., т. е. търговският дефицит на САЩ с Китай е 279,4 млрд. долара. При това китайският президент СиДзинпин е наясно за рисковете, свързани с това, и неслучайно в доклада му на последния ХХ конгрес на КПСС най-употребяваната дума бе „сигурност“. Във всеки случай засега върви тренд на нова биполярност, в която, от една страна, са държавите от БРИКС, от друга, са САЩ, НАТО и американски военни съюзи в Индо-Тихоокеанския регион. Срещу Русия върви прокси война на изтощение и САЩ ще се стремят да вкарат Китай в подобна прокси война във връзка с Тайван.
– Има ли Европейският съюз интерес да участва в американската политика на сдържане на Китай и ограничаване на връзките с голямата азиатска страна, с която европейските страни от древни времена са имали взаимноизгодни връзки, които сега са още по-необходими в глобализирания свят?
– За периода 2013 – 2021 г. Китай е допринесъл за 38,6 % от растежа на световния БВП, докато двете най-големи европейски икономики на Германия и Франция – само за 2,9 %, а общо държавите от Г-7 – за 25,7 %. При това положение ЕС трябва да взема пример от развитието на Китай и да използва неговата стратегия в момента, свързана с „Един пояс, един път“. И за това и техните икономически връзки се развиват позитивно.
– ЕС е най-големият търговски партньор на Китай и е станал най-големият пазар за износ на китайски стоки.
През първите 4 месеца на тази година стокообменът между ЕС и Китай достигна 130 милиарда щатска долара, което е 25,4% увеличение спрямо същия период на миналата година. Вярно е обаче, че досега ЕС заемаше понякога двойствена позиция под влиянието на САЩ. Вътре в държавите от ЕС има различия по отношение на развитие на връзките с Китай. Има такива, които се опитват да ги ограничават, други се опитват да бъдат неутрални, т. е. да развиват връзки и с ЕС и САЩ, а трети акцентират на отношенията си със САЩ. Единството обаче между САЩ и Западна Европа, проявявано в прокси войната срещу Русия съвсем не изглежда така здраво, когато става дума за Китай, поради много голямата свързаност на икономиката на големи европейски страни с тази на Китай. От една страна, Германия, следвайки САЩ извади китайската компания „Хуауей“ от телекомуникационната инфраструктура на Германия. От друга страна, германският канцлер Шолц отиде с голяма делегация в Китай, виждайки в него алтернатива на удара по германската икономика от прекъсването на връзките с Русия, а френският президент Макрон не само направи същото, но и категорично заяви, че подкрепя тезата, че Китай и Тайван са една държава и е за мирното им обединяване, независимо от това, че САЩ се опитват да превърнат Тайван в място на прокси война срещу Китай. Същевременно следва да се има предвид, че както и при САЩ, то и при Германия търговският й дефицит с Китай расте. Германската икономика става все по-неконкурентоспособна. През 2022 г. търговският дефицит на Германия с Китай е нараснал до 84 милиарда евро поради увеличаващите се енергийни разходи в германската индустрия и оскъпяването на германските стоки. И като се има предвид, че поведението на ЕС спрямо Русия във войната в Украйна засилва неговия упадък, но има позитивни следствия за икономиката на САЩ, може да се очаква, че все повече държави в ЕС ще търсят позитиви в отношенията с Китай. Това се видя и от току-що завършилите избори за европейски парламент, които рязко засилиха ролята на националистически, консервативни, патриотични партии, които акцентират върху суверенността и интересите на своите страни. Следва да се има предвид също, че политиката на зелен преход на ЕС е невъзможна без Китай и предполага също геополитическо разместване на силите, тъй като минералите за този преход имат и ще имат през следващите години същото геополитическо значение, каквото досега имаше петролът. А повече от половината редкоземни елементи, от които зависи този преход, идват от Китай.
– Как оценявате сегашните отношения на България с традиционния й приятелски Китай? Експертите, общо взето, са единодушни, че техният потенциал не се използва пълноценно.
– Наскоро се навършват 75 години от установяването на българо-китайските икономически отношения. България е първата страна след СССР признала КНР, у нас днес живеят постоянно много китайци, като преобладаващата част от тях са в София. Голяма част от тях са заети в ресторантьорския бизнес. Само в района в София, в който аз живея, има три китайски ресторанта. В блока, в който живея, на етажа под мен живее китайско семейство. В училището, в което учеха моите деца, а сега и моят внук, се изучава китайски език. Някога, когато започнах да следвам философия, една от първите дисциплини, с които започна обучението ми в Софийския университет, беше история на китайската философия, а преподавателят по тази дисциплина беше със символичното име Ленин Димитров. Преди няколко години получих писмо от китайка, завършила българска филология в Китай, искаше да дойде в България да прави дисертация и ме молеше да й стана научен ръководител. За съжаление, не можахме да открием програма, по която да дойде като докторант в БАН. През 2019 г. президентите Румен Радев и СиДзинпин
приеха декларация за стратегическо партньорство между България и Китай.
Двустранните икономически отношения между България и Китай като цяло нараства като търговията помежду ни устойчиво се увеличава и през 2023 г. е била почти 4 милиарда долара.
Като цяло обаче България изостава от съседните държави като Сърбия, Гърция, Турция в развитието на двустранните икономически отношения. България е между първите страни, присъединили се към инициативата „Един пояс, един път“, но за разлика от Сърбия и Гърция, не успя да използва достатъчно нейните възможности. България продължава да има устойчиво отрицателно салдо в търговията с Китай и стои въпросът за увеличаване на нашия износ. Тя трябва да увеличи своите усилия да привлече китайски предприятия да инвестират в българската икономика. Има много голям неизползван потенциал в нашето сътрудничество и двете страни трябва да направят всичко възможно да използват този потенциал.
– Във Ваши коментари и книги често изказвате мнения за бъдещето на света. Как виждате близкото и далечното бъдеще на Китай и неговата роля в усилията на повечето държави за нов международен многополюсен свят, свободен от хегемонията на САЩ и колективния Запад?
– Отчаянието и песимизмът, обзели света на поликризисния неолиберален капитализъм, се виждат добре от последния „Доклад за човешкото развитие 2021 – 2022 г.“ на ООН. За първи път от началото на 90-те години на миналия век, когато се публикува първият такъв доклад, сега дори заглавието му е свързано с кризата на съществуващата световна система – „Несигурни времена, несигурен живот: оформяне на нашето бъдеще в един трансформиращ се свят“.
Според последния доклад на ООН светът днес е по-песимистичен, отколкото във всеки други период в своята модерна история от времето преди Първата световна война.
В него се анализират над 14 милиона книги, публикувани през последните 125 години на три езика (английски, испански и немски), които показват рязко нарастване на изразите на тревога и безпокойство в много части на света. Увеличават се фразите, изразяващи когнитивни изопачения, свързани с депресии и други форми на психологически стрес, с негативни възприятия за света и неговото бъдеще. Днешните равнища на печал, усещане за беда и нищета са безпрецедентни, надвишаващи тези от времето на голямата депресия през 1929 – 1933 г. Изследванията показват, че шест от всеки седем души на света се чувстват по-несигурно в повечето аспекти на своя живот още преди пандемията от Ковид-19.Основните показатели на САЩ, даващи му възможност да бъде водеща сила в света, постепенно са в упадък. Вземете такъв ключов инструмент през последните десетилетия като ролята на долара като световна валута, от която зависят всички и благодарение на която САЩ могат да печатат колкото си искат долари. През 2014 г. делът на щатския долар в глобалните резерви е 59%, а на златото – 10%. През 2023 г. делът на щатския долар в глобалните резерви е 49%, а на златото 19%.
Имаме рязко ускоряване на нарастването на американския федерален дълг – на всеки 100 дни нараства с 1 трилион долара.
От 1975 г. насам, т. е. близо 50 години, страната има устойчив търговски дефицит. През 2023 г. той е бил 773,4 милиарда долара. Вътре в страната има гигантски разделения и голяма част от американците смятат, че е възможна нова гражданска война. Проучванията там показват, че около две трети от тях смятат, че страната им върви в погрешна посока. Само 26% имат доверие в основните институции на САЩ – в президентството, Върховния съд и Конгреса. Това е израз на тежки кризисни процеси при досегашния световен хегемон и трансформация на световната система.
По различни оценки Китай ще изпревари САЩ по БВП в номинална стойност през следващите години.
Една от важните предпоставки за това е ускореното технологично развитие на Китай, свързано с новия етап на развитие на производителните сили. Двете компании в света с най-много патенти в областта на изкуствения интелект са китайските „Тенсент“ и „Бейдоу“. Измерена чрез такива индикатори като учени и инженери, патенти и добавена стойност във водещите индустрии, китайската икономика е с 40% по-голяма от американската. Според доклад на Австралийския институт за стратегическа политика, в който се анализира развитието на 23 ключови за днешния свят технологии, през 2023 г. Китай води в 80% от тях, изпреварвайки САЩ, Европа и Япония.
Китай е лидер в производството в света на литиеви батерии, които имат ключово значение за зеления преход. Сред класацията на десетте най-добри университета в инженерните науки в света само един е американски и той е на трето място, докато пет са китайски, включително и този, който е на първо място. Китай е лидер в квантовите технологии, които ще бъдат качествен скок в сравнение с досегашните компютърни технологии. Там вече е построен най-бързият квантов компютър в света и пуснат първият спътник, осъществяващ връзка чрез квантови технологии. Има повече регистрирани патенти в областта на изкуствения интелект от САЩ.
В научната сфера в областта на математическите, природните и технически науки – STEM публикациите на китайските учени са няколко пъти по-цитирани от тези на американските, а броят на завършващите висше образование ежегодно в тези науки в Китай е много пъти по-голям от този в САЩ.
САЩ очакваха, че ще спрат китайското технологично развитие, понеже голям част от чиповете в дигиталните технологии в Китай се внасяха отвън, но Китай рязко ускори този процес и върви напред. Китай в момента е водещ инвеститор в света в областта на възобновяемата енергия (инвестира 3,7 пъти повече във възобновяема, отколкото в невъзобновяема енергия), докато САЩ са водещи в производството на енергия от невъзобновяеми и замърсяващи източници.
Страните от БРИКС надминаха най-развитите държави от Г-7 по създавания от тях БВП.
Организацията БРИКС създава 31,5% от световния БВП, докато Г-7 създават 30,7% от него. БРИКС изпреварва Г-7 четири пъти в демографско отношение – 3,4 милиарда срещу 800 милиона, и този гигантски човешки капитал е много важно икономическо предимство, което тепърва ще дава плодове. Затова и множество други страни искат да се присъединят към БРИКС. Същевременно в глобален план има засилване на ролята на държавата в икономиката и наблягането на суверенитета, при което елементи на китайски модел на силно държавно управление се поемат и от други държави. В Русия Андрей Глазев, който беше съветник на Путин, а сега отговаря за евразийските проблеми, отдавна говори за създаването на руски вариант на китайския конвергентен модел на развитие, съчетаващ държавата и пазара. В САЩ при Байдън имаме тенденция на засилване на държавата и провеждане на стратегия на реиндустриализация.
Неолибералната американизирана глобализация е в упадък, докато китайският модел на мултиполярна глобализация в един свят на споделено бъдеще е във възход.
Следва да имаме предвид обаче, че стремежът на Китай към ново споделено бъдеще се натъква на рискове и проблеми, които не могат да бъдат пренебрегнати.
Първо. Трудностите в създаването на многополюсен свят в краткосрочен план.
От една страна, стои проблемът, че това поставя въпроса как може да се възпрат евентуално нарастващите регионални конфликти от рода на тези, които имаме сега в Украйна и Газа. Съществуват множество нерешени конфликти между отделни страни и региони.
От друга страна, в момента тенденцията по-скоро е на нова студена, технологична, геоикономическа война и разделяне на света на зони на влияние. САЩ провеждат своята неопротекционистка политика и стратегия за разделяне на американската от китайската икономика, на реофшоризация на американските компании. Кризата на неолибералния капитализъм създава нарастващи популистки и националистически, антиглобалистки вълни. САЩ създадоха две регионални военни обединения за възпирането на Китай – опит за изграждане на „азиатско НАТО“, както и тристранното споразумение AUKUS между САЩ, Великобритания и Австралия. Имаме ускорен възход на въоръжаването, заплахи от ядрена война, кибервойни, космически войни и пр. Във възход в САЩ са прогнози за спиране на растежа на Китай.
От трета страна, създаването на мирен мултиполярен свят е възможно само при обединение на най-големите страни по въпроса, което не наблюдаваме в момента, а по-скоро има тенденция на биполярно разделение на света между САЩ и ЕС, от една страна, и Китай, Русия, Иран, Северна Корея, от друга, и нарастващо количество държави, които се опитват да играят ролята на „третия свят“ или на неутрални държави. Това е съчетано със засилваща се роля на суверенитета както в традиционните, така в новите форми, паралелно със засилването на ролята на националните държави, за което допринасят и новите технологии. Има тенденция на създаването на свят с нови „железни завеси“ с помощта на съвременните дигитални технологии.
Второ. Съществуват и предпоставки за многополюсен свят.
Те се състоят на първо място в рязкото нарастване на глобалните рискове, от които могат да пост-
радат всички страни. По време на третата индустриална революция се породи идеята за глобално рисково общество, резултат на непредвидените последствия от новите технологични открития. Сега можем да говорим за дигитално рисково общество, при което рисковете са не само в традиционното физическо пространство на сушата, въздуха и водата, но и в космическото, дигиталното и метапространството.
Това са на първо място климатичните промени и огромните миграционни потоци, до които те мога да доведат. На второ място това е рязкото нарастване на технологичните рискове, които искат глобална регулация и контрол – от изкуствения интелект и роботите и използването им за военни цели до киберсигурността, свързана с дълбоки фалшификации и тотални манипулации.
Това изисква колективни институции и колективни усилия за мир и съвместно сътрудничество, тъй като войните днес могат да бъдат фатални за всички.
Човечеството е изправено пред глобални рискове, които не могат да се решат с усилията на една отделна страна, а искат глобално взаимодействие.
Затова Китай предложи своя „Концептуален документ за инициативата за глобална сигурност“,
в който предлага визия за обща, всеобхватна, споделена и устойчива сигурност, зачитане и гарантиране на сигурността на всяка страна чрез сътрудничество, политически диалог, мирни преговори, зачитането на суверенитета и териториалната цялост на всички държави, спазването на целите и принципите на Устава на ООН, подкрепа на идеята за „неделима сигурност“, според която гарантирането на собствената сигурност не трябва да се извършва за сметка на сигурността на други страни, а споровете и различията между държавите трябва да се решават с диалог, а не чрез едностранни санкции. Дано този позитивен сценарий на развитие надделее над нарастващите рискове, пред които е изправен светът днес.
Интервюто взе Любомир МИХАЙЛОВ
