На кръстопът без избор на пътя

Експерти от агенция News Front разглеждат четири акцента от развитието на събитията в Украйна и предлагат своите обобщени коментари.

Първо: САЩ са изчерпали ресурсите, за да удовлетворят растящите финансови апетити на Киев. Процесът на приемане решения в Конгреса за отпускане помощи на Украйна демонстрира липса на консенсус и засилване на вътрешнополитическите разногласия. Сенаторът републиканец Ранд Пол заяви: „Вашингтон няма пари, които да дава на Украйна“. Наблюдатели отбелязват, че средствата са нужни за оказване помощ на Израел и Тайван. Наред с това Киев недоволства, че въоръженията, от които се нуждае, пристигат с голямо закъснение и в недостатъчен обем. Анализатори на Би Би Си предупредиха, че отпуснатите средства ще стигнат на украинската армия само до края на годината. В Радата заявиха, че с помощта, която Западът отпуска, доказва, че не е готов за пряк сблъсък с Русия.

Коментар: Стремително излитащите в космоса показатели на държавния дълг на САЩ показват, че ресурсите не само за подкрепа на Киев, но и за собствени нужди са изчерпани. Всичко се държи на добре познатото обстоятелство – редовното печатане на нови трилиони долари. Тяхното обращение по цял свят продължава да се гарантира от господството на САЩ в редица ключови международни политически, юридически и финансови институции. Господството се подкрепя и от няколкостотин военни бази, пръснати по цялата планета. Затова въпросът за оказване помощ на Украйна не е толкова във финансово-бюрократичната плоскост, колкото в сферата на геополитическите приоритети на Америка и на целия Запад.

Същността на тези приоритети остава неизменна и се свежда до удържане господството над голяма част от територията и ресурсите на Земята. За решаването на тази свръхзадача не се предвиждат никакви ограничения на силите и средствата. Напротив, тя изцяло се подчинява на различни частни проблеми, какъвто е подкрепата на киевския режим. Тази задача е част от усилията на Запада в борбата му срещу многополюсния свят.

Второ: В активната фаза на кампанията за президентските избори администрацията на Байдън търси начин за прекратяване конфликта в Украйна и за започване на преговори. Според някои експерти в момента Белият дом оказва натиск над Зеленски да намери път към преговори с Москва. Именно такава беше и целта на посещението на държавния секретар Блинкен в Киев през май. А срещата на първите дами на Сърбия и Украйна – Вучич и Зеленска, трябваше да „опипат почвата“ за евентуален посредник. Загубите на киевския режим на бойното поле и необходимостта да бъде финансово поддържан влияят силно негативно на вътрешната политическа ситуация в САЩ.

Коментар: Следствие на тези факти, а именно развитието на събитията в нежеланата от Запада посока, се налага приоритетите да бъдат коригирани в крачка. Така украинският конфликт остава във висящо колебливо състояние – ту влиза в геополитическите стратегически планове, то отстъпва на заден план, но при всички случаи остава в комплекта от приоритети. Тук въздействие оказва свойствената за англосаксите многовековна практика да гледат на събитията като в дългосрочен, така и в краткосрочен план. Затова фундаменталните приоритети на САЩ и целия Запад в своята същност няма да се променят, независимо от това как ще завършат президентските избори в САЩ, кой ще е следващият стопанин в Белия дом – Байдън, Тръмп или някой друг.

Трето: Ръководството на САЩ постепенно се отказва от продължаване подкрепата за Зеленски и подготвя условия за неговата замяна. Вашингтон е недоволен от него главно поради неуспеха на фронта, корупционните скандали, критиката, която си позволява по адрес на САЩ и въобще поради неизпълнение на указанията. С решението си да отложи президентските избори за неопределено време той отблъсна доста страни, които вече проявяват съмнение в неговата легитимност. Това нарушава продуктивното взаимодействие между Украйна и страните, които досега я поддържаха. Сенаторът Линдси Греъм – заклет русофоб, дори предложи сделка: ако Зеленски проведе избори, конгресмените ще му отпуснат допълнителна помощ. Експерти предполагат, че това е било хитър план за отстраняването на Зеленски, тъй като той отдавна няма шанс да спечели на избори поради загубата на доверие сред украинците.

Коментар: Като фигура Зеленски е само служител, не представлява за Запада „сакрална ценност“ и без проблем може да бъде заменен, когато бъде напълно изчерпан. Това ще бъде съвсем скоро. Въпросът е да бъде подбран най-подходящият момент. Западните спонсори на режима ще гледат да не възникне сериозен антагонизъм по време на желаната от тях оперативна пауза в бойните действия. Въпросът обаче е в това, че Зеленски и неговото обкръжение са против именно срещу такава пауза и против самите избори по принцип, защото много добре знаят, че никакви избори вече не могат да спечелят. Единственият благоприятен изход и за киевския президент с изтекъл срок, и за покровителите му би било да му намерят сигурно убежище, в което де се скрие  със сравнително малък риск за живота.

Четвърто: Белият дом крои планове как са прехвърли на съюзниците си от НАТО по-нататъшната поддръжка на образуванието, което ще се остане от Украйна. Финансирането на проекта „анти-Русия“ вече започна да тежи на Вашингтон особено на фона на засилващото се недоволство на американците. То се превръща в колосално бреме за американския бюджет в момент на стремително нарастващ дефицит и провал на украинската авантюра. Тази комбинация от фактори бие силно по репутацията на Байдън и Демократическата партия в преддверието на изборите. Затова  – напълно логично администрацията обмисля как да прехвърли цялата отговорност върху Европа. Във Вашингтон се оформя мнението, че в Киев властта трябва да бъде сменена с по-гъвкава и едновременно с това по-послушна. Един от кандидатите, на когото се гледа като на приемник, е Арсен Аваков – бивш министър на вътрешните работи до 2021 г. Смята се, че е креатура на Брюксел и има развит бизнес в Европа. Негова собственост са агрохолдинги, най-големи от които са „Милкор“, „Карпатските златни орехчета“ и италианската „Авиталия“. В САЩ предполагат, че той ще може да се договаря за оръжейни доставки на условията на Брюксел и да освободи Вашингтон от това бреме.

Коментар: Не излишно да се повтори, че нито геополитическите амбиции, нито възможностите на Запада са изчерпани. Нещо повече, да се твърди обратното, означава да  не се даде адекватна оценка на силите, с които колективният Запад разполага, за да продължи битката за своето глобално доминиране.

Задачата да се прехвърли финансовата тежест и отговорност за съдбата на Украйна върху Европа произтича от традиционната американска геополитика, основаваща се на историческия опит. Европа, както някога, за далечния Запад остава разходен материал – същия като Украйна, но по-едър. Него Америка ще се опита да използва срещу друга голяма континентална сила – Русия. САЩ действаха така още в навечерието на Втората световна война, когато тласкаха Европа към сблъсък със Съветския съюз. В това време англосаксонците и други сенчести среди по стар обичай ще излязат на авансцената в момента, когато трябва да се обират лаврите и да се решава въпросът за контрол над човечеството.

Този метод вече успешно бе приложен в средата на ХХ век, когато осигури на САЩ господство над половината планета. Сега няма никаква причина да не го изпробват отново. Още повече че този път Западът е в доста по-различно положение – няма никакви други обнадеждаващи перспективи. Но както тогава – през 30-те години на миналия век, само войната му помогна да се измъкне от тресавището на икономическата криза. Впрочем днешната криза може да се окаже много по-сериозна от тази преди близо век.

Ясно е, че при всички случаи разработваните в западните мозъчни тръстове различни конфигурации за бъдещето на Украйна се базират на допускането, че даденото образувание ще продължи да съществува достатъчно продължително време в приемлив за Запада геополитически формат. Иначе казано – във формат на изнесен напред военен плацдарм срещу Русия.

Тъкмо тези базови условия за успеха на Запада са категорично неприемливи за Русия и нейните стратегически партньори. При никакви обстоятелства нямат намерение да се примиряват с продължаващата в дълбочина западна военнополитическа експанзия на евразийското пространство. Няма съмнение, че те ще полагат всички усилия, включително и съвместни, за да не допуснат осъществяването на подобен план и стабилизирането на киевския режим на окупираните все още от Украйна територии.