2024-та като 1963-та или 1968-а. Приликите, разликите, Дълбоката държава
На 22 ноември 1963 г. в Далас е убит президентът Джон Кенеди – реформатор на тогавашната американска система и миротворец, който предотврати глобален ядрен конфликт. За убиец бе посочен маргиналът Лий Харви Осуалд, а след неговото ликвидиране (от „гневен гражданин“) два дни по-късно всевъзможни служби, прокуратури, ФБР-та и парламентарни анкетни комисии не дават да се издума друго, освен че Осуалд е бил сам.
През 1968 г. са ликвидирани по абсолютно същия начин сенаторът Робърт Кенеди – също реформатор и миротворец, който като фаворит на президентските избори щеше да продължи политиката на своя по-голям брат. А малко по-късно преподобният Мартин Лутър Кинг – борец за расово равенство и човешки права, Нобелов лауреат за мир. И техните убийци – самотни маргинали…
Случаите са приключени, документите се разсекретяват по давност, но най-важните, най-парещите са все още секретни… Но нали убийците са „самотни стрелци“, „аутсайдери“, „фанатици“, но няма заговор, няма пробойни в спецслужбите, няма мафия, няма Дълбока държава…
През 2024 година – около 60 години по-късно – в центъра на Европа и в центъра на Америка отново атентати, опити (слава богу – само опити!) за убийства на политици, които не маршируват в Системата. И отново политици, които говорят за мир и стресират Дълбоките държави – във Вашингтон, Брюксел и на други места… Премиерът на Словакия Роберт Фицо и бившият президент и кандидат за нов мандат на САЩ Доналд Тръмп!
Разликата – ако през 1963 – 1964 г. Дълбоката държава тогава бе консервативна, расистка, антикомунистическа, макартистка, но дълбоко подвластна на симбиозата с големите корпорации – военнопромишлени, петролни, финансови. И ако и да не е участвала (да, бе!) в атентатите, то е гледала на тях с добро око, защото братята Кенеди и пастор Кинг са били прогресивни, търсили са пътища за по-реална демокрация, за расов мир и равноправие, за социални реформи, за мирни решения в тогавашния двуполюсен свят, то днешните „мишени“ са консерватори. А са такива, защото днешната Дълбока държава се ръководи от агресивни и властолюбиви неолиберали, но отново от огромните корпорации, за които пандемиите и войната са бизнес, които имат силата да формират обществено мнение и да сглобяват мини-„революции“ в отделни държави. И отново атентаторите бяха „сами“, без заговор и конспирация – в Словакия 71-годишен нощен пазач и неразбран поет, който обичал Украйна и затова „сам“ опитал да убие премиера, който отказа да праща оръжие на Киев и подведе под отговорност предшествениците си, които изпращаха оръжия от собствената си армия. А в Пенсилвания – снайперистът е някой си Томи Крукс, удобно застрелян, преди да проговори, с неясни мотиви, но… разбира се, сам! Това го знаят още преди тялото му да изстине, още преди да проверят мотивите, контактите му, постовете му в социалните мрежи, идеологията му… Чевръста е тази Дълбока държава, нали!
Няма смисъл да зовем за истината! Едва ли някога истината ще излезе наяве, много мощ, сила, власт и най-вече – пари, имат интерес обществото да бъде залъгвано със сюжети от евтин трилър. И то в момент, в който стана ясно, че гласове като тези на Фицо и колегата му от Унгария Виктор Орбан в Европа стават повече, че мирната мисия на Орбан е в прогрес и е единственото смислено, което може да се направи днес. И когато в САЩ с пълна сила лъсва тежката деменция на „първата чернокожа жена“ Джо Байдън, което превръща Тръмп в неоспорим фаворит, ерго, в бъдещ президент, който също по собствените му думи – ще работи за постигане на мир! Спешно за Дълбоката държава беше да спретнат нещо, нали!? Защото Тръмп днес, макар и от консервативни позиции, се изправя, както Кенеди преди 60 години от либерални позиции – срещу една фактическа диктатура – днес тя е тази на неолибералната медийна и политическа цензура, изборни манипулации, глобализъм, злоупотреба с права на нелегални мигранти и джендър общности, агресивна кампания срещу всеки инакомислещ и Война, породена от симбиозата на големия капитал с вътрешната и външната политика.
Господ да пази Тръмп, Орбан, Фицо и малцината истински лидери, неподвластни на Дълбоката държава, на задкулисните глобалистки и корпоративни елити. Защото такива лидери са шанс за света. Ако го пропуснем сега – безвремието ще е дълго и лепкаво, а Войната ще е Мир, Свободата ще е Робство, а Невежеството – Сила. Не само по Оруел – а съвсем реално!
