Иван Таков: Живеем в бурно време, в което ни е нужна Вапцаровата смелост

Живеем в бурно време, в което ни е нужна Вапцаровата смелост. Това каза председателят на БСП – София Иван Таков в словото си по време на възпоменателния митинг-поклонение по повод 82 години от разстрела на Никола Вапцаров и на неговите другари Антон Попов, Антон Иванов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на мемориала “Гарнизонно стрелбище”. На него присъстваха вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, и. ф. председател на БСП Атанас Зафиров, заместник-председателят на БСП и депутат в Европейския парламент Кристиан Вигенин, председателите на Съюза на българските писатели Боян Ангелов и на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова и на БАС Евгений Белий, племенницата на Никола Вапцаров – Мая Вапцарова и неговият внук Никола Николов Вапцаров, както и родственици на разстреляните герои.

“Събрахме се, за да сведем отново глави пред саможертвата и паметта на достойния син на България, поета-антифашист, поета-работник, поета-моряк, носителя на Световната награда за мир Никола Вапцаров и на неговите петима другари. И с Вапцаровата вяра от смисъла на борбата. Борбата за бъдеще. Бъдеще без фашизъм. Бъдеще на хора образовани, добруващи, солидарни… На свободни хора. За онова бъдеще без фашизъм, в което и в сетния си час Вапцаров и другарите му изобщо не се съмняват, каза още Иван Таков в словото си. – Поклонението, което всяка година ни събира на 23 юли на Гарнизонното стрелбище, не е обикновено събитие. Героите не са просто пример за нас. 23 юли е нашата връзка с миналото, което ни зарежда с вяра и енергия за бъдещето. Вапцаровата вяра е и наша вяра. Борбата на Вапцаров и другарите му е и наша борба”.

Иван Таков беше категоричен, че левите идеи и идеали, борбата с фашизма, мечтата за един по-справедлив и по-добър свят не може да бъдат унищожени с куршуми. “Бронебойни патрони за тях не са открити, добави той. – Фактите от историята не могат да бъдат изтрити и заличени от кресливи безродници и агресивно невежество. Опитите за принизяване на подвига на едни от най-големите синове и дъщери на националния дух са посегателство над България. Посегателство над бъдещето на България. 82 години след онези картечни откоси борбата на социалистите и антифашистите в България продължава да бъде същата, като тази на Вапцаров и на другарите му. И след 82 години битката с несправедливостта не е окончателно спечелена. Чести фашистки прояви, омраза между хората, разделение – на това сме свидетели днес. Живеем в бурно време, в което са ни нужни Вапцаровата смелост, разум и човеколюбие. Нужни са ни личности с характер. Нужни са ни умни и смели политици. Вапцаровата вяра, вярата на другарите му, че “животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден” е и нашата вяра днес. Нека всички тук да обещаем, че “в бурята ще бъдем с теб, народе мой, защото те обичаме! Дълбок поклон пред подвига на Никола Вапцаров, Антон Попов, Антон Иванов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов! Тези имена ще продължат да светят…”