Любомир Кючуков: В българската външна политика липсва експертното начало

Ако при посланиците се спазва квотата от 20% политически назначения, при тези на по-ниски нива те стигат до 50%, алармира шефът на Института за икономика и международни отношения

Назначението на г-н Ненчев за временно изпълняващ длъжността посланик на България в Киев повдига два въпроса – единият вътрешнополитически, а вторият международен с оглед двустранните отношения между България и Украйна. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус” по Радио “Фокус” директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.

Според него за временно управляващ на посолството, при отсъствието или смяната на посланик, се назначава дипломат със съответен дипломатически ранг, акредитиран в съответната страна. “По Закона на дипломатическата служба политически назначения са възможни само за ръководител на дипломатическото представителство, тоест за посланик, но не и за временно управляващ на посолството. За да бъде назначен като такъв г-н Ненчев преди това трябва да стане дипломат, за което си има пък съвсем отделен ред“, отбеляза Любомир Кючуков.

Предложението за назначаването на посланик не е съгласувано, което означава, че не е изминат предвидения по законите път на съгласуване. Изниква проблемът със самото временно назначаване и по-сериозният въпрос с политическите назначения, защото за ръководители на дипломатически служби могат да бъдат назначавани до 20% политически назначения. “И докато при посланиците, които се назначават с указ на президента, този процент повече или по-малко се спазва, то на позициите чиито назначения са в прерогативите на външния министър – генерален консул, консул и т.н. на определени етапи през последните години, числото надвишаваше дори 50%“, обясни Любомир Кючуков.

По думите му фактът, че вече две години посолството ни се управлява от временно управляващ не говори добре за страната ни. “Това влиза и в дисонанс с постоянно декларираната подкрепа за Украйна и влияе негативно на двустранните отношения. Идеята да се изпрати от София нов временно управляващ, а не посланик, показва, че в близко бъдеще не предстои промяна в тази ситуация и това е още един негативен знак”.

Любомир Кючуков заяви, че позицията, която заявяват държавниците ни спрямо Украйна и отказа на хора да заемат тази позиция е изцяло резултат от вътрешнополитическите кризи, които следват една след друга в България. “Това е отражение на по-сериозен въпрос как се прави външна политика в България през последните 15 години. Експертното начало, кадровата дипломация и експертизата на външно, на практика до голяма степен бяха изключени от правенето на външна политика. Външната ни политика стана хаотична, непоследователна, непрофесионална, непредсказуема. Достатъчно е да си спомним само проблемите с неотдавнашното гласуване в Общото събрание на ООН по повод Сребреница и дебатът, който се разви в България по този повод. Позицията ни стана персонална, а не национална, реактивна и не проактивна. Българската външна политика има поне няколко естествени полета за активност и инициатива. В рамките на ЕС и НАТО от нас се очакваше добавена стойност при формиране на общите позиции и на ЕС и на НАТО, а не просто присъединяване към взети решения. В регионален план, България до голяма степен абдикира от активност и действия на Балканите и в Черноморския регион, а тя беше водеща във външната политика в тези области”, допълни Любомир Кючуков.

Той подчерта, че България има дипломатически отношения с всички държави-членки на ООН, но това не означава, че има посолства във всички тези държави. “Основният проблем във външната ни политика е, че политическото и професионалното начало се разминават. Външната политика на България се разглеждаше от редица правителства като остатъчна политика. Външните ни министри вместо да отиват с позиция и да се връщат с решения от Брюксел имаше такива, които отиваха за решения, а се връщаха с позиция от там. Липсваха диалог, използването на натрупаната експертиза, връзки и информация, които съществуваха във Външно министерство. Преди влизането ни в ЕС и НАТО всички наши партньори, разчитаха на България да даде добавена стойност в позициите поне в три направления – Балканите, Черно море, пост съветското пространство, на база на натрупания опит и познания в тези региони. За съжаление нищо от това не се случи. България предпочете да се присъединява, отколкото да генерира позиции”, коментира Любомир Кючуков.

Попитан дали е добра идеята служения министър-председател да бъде и външен министър, какъвто е случаят с Димитър Главчев, той отговори: “Съчетаването на длъжностите служебен премиер и външен министър не е изключение, но не е добър вариант. Първо, защото МвНР остава без пряк ръководител. Второ, от гледна точка на представителството, това не повишава, а понижава нивото на представителство в министерските формати и България участва на ниво заместник-министър. От там следва и тежестта на българските позиции, което също е негативно, обясни Любомир Кючуков.

Според него е необходимо да има изпращане на български посланик в Киев и то посланик, а не временно управляващ, възможно най-скоро при спазване на всички процедури и при съгласие на институциите, които отговарят за това