С военни почести беше изпратен капитан Атанас Илев – последният български офицер, участник в Отечествената война

С почетен ескорт от гвардейци във военноморска униформа днес бе изпратен в последния му път капитан далечно плаване Атанас Илиев. Няколко дни преди да навърши 101 г. (Роден е на 6 август) големият родолюбец и достоен български офицер, за когото едва ли някой може да каже лоша дума, си отиде от нас. В столичния храм „Света София“, където той бе чест посетител, като вярващ християнин, дойдоха десетки негови колеги и приятели. Венци и цветя имаше от президента, министъра на отбраната, началника на отбраната, ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“,Съюза на ВВНВУ, ШЗО и родолюбиви потомци, СОСЗР, СВВБ, СВИВП и други институции, организации и граждани.

Днес, каза след заупокойната молитва на свещениците от БПЦ председателят на Съюза на ВНВУ, ШЗО и родолюбиви потомци Борис Станимиров, изпращаме един близък до сърцата ни човек, наш родител, наш председател, наш приятел, боен другар и преди всичко един български герой. И продължи: „Последният възпитаник на Военното на Негово Величество училище и на Морското на Негово Величество училище, морски офицер, ветеран от Втората световна война, кавалер на орден „За храброст“, който се дава единствено за лична бойна заслуга по време на война.“

„Капитан Илев посвети активните години от живота си в служба на България и остана верен на дадената клетва пред род и родина. Той остави ярка следа в истарията на Българските ВМС, като герой от Втората светован война, спасил живота на свои другари от сигурна смърт. На корабите на Българския морски флот капитан Илев с много труд и отговорност допринесе за утвърждаването на родното корабоплаване, като развяваше българския флаг по всички океани“, се посочва в съболезнователния адрес на президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев. И още „Ще запомним капитан Илев, като родолюбец , пример за високо подготвен и достоен български офицер. Като председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ той беше вдъхновител и обединител на военно-патриотичните организации у нас и има съществен принос за родолюбивото възпитание на младото поколение у нас.“

„Разделихме се с офицер, с който всички се гордеем. Броени дни преди да навърши 101 години ни беше отнет от този свят капитан Атанас Илев, последния офицер, участник във Втората световна война, последния възпитаник на Военното на Негово Величество училище, кавалер на орден „За храброст“, почетен председател на Съюза на ВНВУ, ШЗО и родолюбиви потомци. Отиде си един уважаван колега, обичан приятел, пример за достоен живот и изпъленен дълг към родината. Ще помним личността му, ще се помнят високите му качества, морални ценности, чувство за справедливост, несломим дух и силна воля“, се отбелязва в съболезнователния адрес на министъра на отбраната Атанас Запрянов.

Съболенователни адреси имаше още от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, СОСЗР, СВВБ, Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и други военно-патиротични организации. „Капитан Илев ни завеща да обичаме България. Който го познава не би отрекъл, че е пример на неразривната връзка не само между поколенията военни моряци, но и всички български воини, обединени от дълга към Отечеството“, посочва председателят на СВВБ, ветеранът от Втората световна война, доц. д-р Иван Сечанов.

Президентът беше представен от съветника му по военната сигурност вицеадмирал Митко Петев и съветника по сигурност и отбрана полковник от запаса Илия Милушев. Сред дошлите в храма бяха още началникът на политическия кабинет на министъра на отбраната Георги Цветков, председателите на Съюза на ветераните от войните на България доц. д-р Иван Сечанов, на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите младши лейтенант от запаса Петър Велчев, главният секретар на СОСЗР полковник от запаса Павел Станев и членове на други военно-патиротични организации. Представители на клуб „Военни моряци“ към Столичната органазация на СОСЗР, чийто член е капитан Илев, бяха начело с техния председател контраадмирал от запаса Петър Странчевски.

***

Атанас Илев е роден на 6 явгуст 1923 г. в Казанлък. Постъпва във Военноморското училище (тогава в Созопол на остров „Свети Кирил“) през 1939 г. Като юнкер през 1940 г. е сред щастливците, които първи стъпват на свободния бряг на Южна Добруджа – в Балчик. Посрещнаха ни с песни и български знамена, спомня си той.

На 14 септември 1944 г. получава първото си офицерско звание. Участва във войната като командир на български миночистачен кораб в състава на Дунавската флотилия на Черноморския флот на СССР, проявява героизъм, спасява от сигурна смърт 9 съветски моряка на запалил се бронетанкер, награден е с българския орден „За храброст” и съветския „Красная звезда”. На 99-я му рожден ден клуб „Един завет“ го посети в дома му и го поздрави за празника. Поднесoха му автентичен орден „За храброст“, като неговия, откраднат преди години. Поправиха една несправедливост, направиха един герой щастлив и върнаха частица от войнската слава и чест на България.

Дълги години той беше председател на СВВНВУ, ШЗО и РВГ, а след това почетен председател. Ветеранът беше редови член на Клуб „Военни моряци” към Столичната организация на СОСЗР и на Асоциацията на възпитаниците на Морското училище – секция София.